Детоксикация на организма
Замърсяването на човешкото тяло е реален житейски факт и никой не е имунизиран срещу него.
Макар да е устроен така, че да се пречиства естествено от обичайните отпадни продукти на храносмилането и метаболизма, човешкият организъм явно не е в състояние да се справи с допълнителния токсичен товар от химическите консерванти и пестицидите, лекарствата, изкуствените храни и другите замърсители, които са станали обичаен фактор в съвременния живот. А вътрешното замърсяване е главната причина за болестите, дегенерацията и скъсяването на живота.
Но подобно на много други противоположности в живота, пречистването, за разлика от замърсяването,
изобщо не е забавно или лесно, та повечето хора са склонни да пренебрегват значимостта на самопречистването или го смятат за нещо несъществено. Пречистването на замърсените тъкани и кръв е абсолютно необходимо, ако искате да запазите здравето и удължите живота си, особено в днешните рискови условия на околната среда.
Периодичната детоксикация е най-добрият начин да прочистите кръвта както от естествените природни токсини, така и от изкуствените токсични отпадъци, приемани от външни източници. Полагайки редовно необходимите грижи за кръвта и тъканите си, вие ще предотвратите токсемията и ще предпазите от разрушителните и последици, каквито са ацидозата и хипоксията, подготвящи възникване почвата за рака. Тъй като ацидозата и хипоксията са главните условия за дисбаланс в организма и осигуряват благоприятна среда за развитие на микроби, периодичната детоксикация вероятно е единствената ефикасна мярка за предпазване от целия спектър болести и дегенеративни състояния. Тя е и най-добрият лек за повечето от тях.
Изхвърляне на киселините
Първостепенна стратегия във всяка програма за детоксикация е изхвърлянето на киселинните остатъци от кръвта, лимфата и другите телесни течности, които трябва да бъдат леко алкални. Почти всички токсини в тялото приемат формата на киселини и следователно тези киселини трябва да бъдат неутрализирани и изхвърлени от организма, за да се възстанови нормалният алкален баланс в кръвта и другите телесни течности.
Покойният В. И. Айрънс, един от водещите западни авторитети по въпросите на терапевтичната детоксикация, приема този възглед за състоянието на кръвта като критичен показател за здраве или болест — поради факта, че „всяка клетка в тялото се обслужва от кръвта. Кръвта храни клетката, заменя износените части и отнася отпадните продукти." Очевидно е, че замърсената кръв не храни добре тъканите и е така наситена с отпадъци, че не може да отнася тези от клетките.
Същото важи и за лимфната система. В тялото има 600-700 лимфни възли, а обемът на лимфната течност е около три пъти по-голям от този на кръвта. Една от главните функции на лимфата е да пречиства кръвта и тъканите от киселинни отпадъци, но когато тя самата е замърсена, няма как да изпълнява тези си функции.
Киселините възпрепятстват свободното преминаване на лимфата по лимфните пътища и с това още повече намаляват способността й да прочиства кръвта и тъканите.
При изпълнение на програма за детоксикация задължително пийте поне по 1,5-2 литра пречистена,
за предпочитане алкална вода дневно, за да неутрализирате, разтворите и отмиете огромните количества киселинни и други токсични отпадъци, които процесът на детоксикация освобождава от тъканите из цялото тяло.
70% от човешкото тяло се състои от вода. Ако организмът ежедневно се насища с достатъчно количество чиста алкална вода, отпадните вещества се изхвърлят от кръвта и тъканите и се отделят през бъбреците, дебелото черво и кожата. В резултат всички телесни тъкани биват „промити", а жизнените течности — заредени с прясна вода.
Възстановяване на рН баланса
Целта на това отмиване на киселините е да се възстанови рН равновесието в кръвта и тъканите. „рН" е стандартна мярка за алкално-киселинното равновесие и се движи между 1 (крайно киселинно) и 14 (крайно алкално), като 7 е прието за неутрално ниво. Всяка от телесните ни течности има определено рН ниво, при което функционира най-добре. Ако не се смятат стомашните сокове и някои други, повечето от най-важните ни течности и тъкани трябва да бъдат леко алкални. Кръвта например има леко алкална стойност на рН, между 7,3 и 7,4 — също като морската вода. Ако рН на кръвта падне под 7,1 или се повиши над 7,5, веднага се появяват тежки симптоми на дисбаланс и ако равновесието не се възстанови бързо, изходът е фатален.
Повечето форми на вътрешна интоксикация причиняват ацидоза. Прекомерното количество киселинни остатъци в кръвта и тъканите потиска имунната реакция, нарушава метаболизма, пречи на храносмилането и усвояването, създава благоприятна среда за гъбични и бактериални инфекции и причинява какви ли не изменения и нарушения в биологичните функции.
Замърсяване и пречистване
Замърсяването и пречистването са естествени жизнени цикли. Подобно на раждането и смъртта, растежа, гниенето и всички сезонни цикли в природата, замърсяването и пречистването следват своя собствен ритъм. Човешкото тяло притежава естествени механизми за самопречистване, с които противодейства на обичайното замърсяване с отпадните продукти от храносмилането, дишането и метаболизма, но очевидно не е в състояние да се справи с огромния свръхтовар изкуствени замърсители от съвременния живот. Днешните обитатели на тази планета за един ден усвояват повече опасни токсини, отколкото хората преди сто години — за цял живот. Единственият начин да се справим с този токсичен свръхтовар и да предотвратим разрушаването на здравето и скъсяването на живота си, е да подпомагаме своите естествени механизми на самопречистване с периодични програми за детоксикация и промени в начина на живот, така че пречистването винаги да върви с няколко крачки пред замърсяването.
Прилаганите средства и програми за детоксикация си поставят за цел да освободят тялото от онази кръвна и тъканна интоксикация, която днешните хора добиват поради лоши хранителни навици, замърсяване на околната среда, химически добавки в храната, водата, козметиката и други домакински продукти, както и от умерена, спорадична употреба на алкохол и наркотични вещества. Предлаганите методи на детоксикация са много ефикасни помощни средства
начало
Йодна профилактика при радиационно облъчване
ЙОДНА ПРОФИЛАКТИКА - превантивна защитна мярка с цел да не се допусне увреждане на здравето на хората в резултат на натрупването на радиоактивен йод в щитовидната жлеза при възникване на ядрена или радиационна авария.
Йодна профилактика се извършва чрез приемане на таблетки, най-често калиев йодид (KI), съдържащи стабилен (нерадиоактивен) йод.
По този начин предварително се насища (“блокира”) щитовидната жлеза със стабилен йод и се предотвратява попадането на радиоактивен йод в нея при дишане или поглъщане на вещества (храна, мляко, вода), замърсени с радиоактивен йод в резултат на ядрена или радиационна авария.
Изискванията и редът за прилагане на йодна профилактика са определени със съответни нормативни актове.
Йодът е химичен елементи с атомен номер 53 в Менделеевата таблица (“йод” в превод от гръцки означава “виолетов”). Този елемент е открит през 1811 г. и има само един стабилен (нерадиоактивен) изотоп с масово число 127 (йод-127). Естествен йод се съдържа в земната кора (10-4%), в морската вода и водораслите. Йодът и негови съединения се използват в медицината и фармацевтиката. Спиртният разтвор на йода (йодна тинктура) има антисептични свойства. Известни са 22 радиоактивни изотопа на йода с масови числа в интервалите (117-126) и (128-139). Те се получават по изкуствен начин при делене на ядреното гориво в атомните реактори или при ядрени реакции. Радиоактивните изотопи на йода (йод-131, йод-125, йод-129 и др.) намират много широко приложение - главно в медицината (нуклеарна диагностика и терапия) и науката.
От гледна точка на радиационната защита най-важният радиоактивен изотоп на йода е йод-131 (период на полуразпадане 8 дни), на който в случай на ядрена или радиационна авария се отделя особено внимание. Значителна част от активността на радиоактивните вещества, които могат да бъдат изхвърлени в околната среда при ядрена авария в атомна централа, се формира именно от йод-131. Други радиоактивни изотопи като йод-132, йод-133, йод-134 и йод-135, имат по-малко време на живот и техният принос е по-малък спрямо този на йод-131 при вътрешно облъчване на човека.
Друга особеност на йода е, че той относително лесно и бързо може да проникне в мляко (по веригата “трева / фураж - животно- мляко - човек).
Щитовидната жлеза е с много малка маса (около 20 г средно за човек) и когато в нея се натрупа радиоактивен йод (йод-131), това води до голямо дозово натоварване (висока погълната доза) на този критичен човешки орган.
В първите часове след възникване на ядрена или радиационна авария радиоактивният йод-131 постъпва в организма главно чрез вдишване, при което сравнително бързо прониква в кръвта За да се предотврати натрупването на йод-131 в щитовидната жлеза се използват таблетки от калиев йодид, за да се насити предварително щитовидната жлеза със стабилен (нерадиоактивен) йод и по този начин да се блокира последващо постъпление на радиоактивен йод в нея. Радиоактивен йод-131 може да попадне в човешкия организъм и по хранителната верига, но това е възможно да се случи на по-късен етап след възникването на ядрена или радиационна авария.
Освен йодна профилактика, за ограничаване на облъчването на населението могат да се предприемат и други превантивни защитни мерки като: прекратяване или ограничаване на консумацията на замърсени с йод-131 хранителни продукти; засилен контрол на мляко, вода и основни храни; други организационни и административни мерки.
За да бъде ефективна, йодната профилактика трябва да се проведе своевременно, като се има предвид времето, за което стабилният йод (във вид на таблетки калиев йодид) се натрупва в щитовидната жлеза. Това време зависи от биологичните и физиологичните особености на отделния човек, включително от възрастта и пола. Скоростта на натрупване на радиоактивен йод-131 в щитовидната жлеза на деца и бременни жени е по-висока в сравнение с останалите групи от населението. Критична група са новородените и децата до 12 годишна възраст, бременните жени и майките - кърмачки. За възрастни хора над 45 години се приема, че рискът при облъчване на щитовидната жлеза от йод-131 е минимален и за тях йодната профилактика не е задължителна.
Установено е, че най-ефективна е йодната профилактика, ако се проведе в рамките на един до два часа след възникването на ядрена или радиационна авария, чиито последствия налагат да се приложи такава защитна мярка за населението. Ако йодната профилактика се проведе след 5-тия час от началото на аварията, ефективността на защитната мярка намалява 10 пъти.
Съгласно Наредбата за аварийно планиране и аварийна готовност при ядрена и радиационна авария йодната профилактика (блокиране на щитовидната жлеза със стабилен йод) е основна защитна мярка за персонала (на съоръжението и аварийните екипи) и населението. В страната е създадена организация за провеждане на йодна профилактика и са осигурени таблетки калиев йодид за тази цел. Схемата и реда за прилагане на йодна профилактика са определени в Националния авариен план.
В Наредба № 28 на МЗ са определени условията и реда за медицинско осигуряване и здравни норми за защита на лицата в случай на радиационна авария, включително нивата на намеса и дозировката на таблетки калиев йодид при прилагане на йодна профилактика за следните 6 групи от населението: новородени до 1 месец, новородени до 2 месеца, деца до 3 години, деца от 3 до 12 години, младежи и възрастни от 12 до 45 години, бременни и кърмачки. Една стандартна таблетка калиев йодид е 65 mg и съдържа 50 mg стабилен йод (йод-127). Дозировката на приеманите йодни таблетки е различна за всяка една от 6-те групи от населението и е определена в Наредба № 28 на МЗ. 1 грам стабилен йод е максималното количество, което е допустимо да приеме човек в продължение на 10 дни при провеждане на йодна профилактика. Това означава, че лица от населението на възраст над 12 години не трябва да приемат повече от 2 таблетки калиев йодид (2 по 65 mg) дневно, при което продължителността на йодната профилактика не трябва да бъде повече от 10 дни. За останалите групи от населението дневната дозировка е от 2 до 8 пъти по-малка (за новородени до 1 месец се разрешава еднократно само една четвъртинка от стандартна таблетка 65 mg калиев йодид).
Йодните таблетки се вземат след консултация с лекар при следните заболявания:
- нарушение на функциите на щитовидната жлеза;
- бронхиална астма;
- бъбречна недостатъчност;
- имунна недостатъчност.
Децата под 1 годишна възраст, бременните жени, кърмачките и хората, страдащи от нарушение на функциите на щитовидната жлеза трябва да вземат йодните таблетки под лекарски контрол.
Начин на употреба на йодните таблетки:
Вземат се след ядене, като се натрошават и поемат с много течности, за да се избегне или намали нежелано дразнене на стомашно-чревния тракт.
Възможни странични ефекти при приемане на йодни таблетки:
- метален вкус;
- гадене и повръщане;
- стомашно неразположение;
- диария;
- зачервяване на кожата;
- сърцебиене.
Йодните таблетки предпазват само щитовидната жлеза от попадане на радиоактивен йод в нея, но не защитават от други радиоактивни вещества, които могат да бъдат отделени при ядрена или радиационна авария.
Отговорността за осигуряването, съхраняването и раздаването на таблетки калиев йодид за защита на населението в случай на ядрена или радиационна авария е възложена на Министерството на вътрешните работи (МВР) чрез Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” и нейните териториални звена, както и на органите на местната администрация и местното самоуправление.
За населението в Република България са осигурени необходимите количества йодни таблетки в съответствие с нормативните изисквания за аварийно планиране и реагиране при ядрена или радиационна авария.
начало
За бърза поръчка 24/7:
