За бърза поръчка 24/7:
0879 353 677

Количка
Меню
Количка
Меню
Дисбактериоза и микробиом

15.06.2021 13:47:39

Дисбактериоза и микробиом

Микробиомът и алергичните заболявания

Тази статия е адаптиран съкратен вариант на статията Microbiome and Allergic Diseases, която можете да прочетете тук  https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6056614/ .

Резюме

През последните няколко десетилетия заболеваемостта от алергични заболявания, като например респираторни, кожни и хранителни алергии, значително се е повишила. Последните изследвания показват, че микробиомът играе изключително важна роля в това отношение, а върху него значително влияние оказват множество фактори, свързани с храненето и околната среда. Известно е, че микробиомът може да променя имунната реакция, като оказва въздействието си чрез множество взаимодействия както с вродените, така и с придобитите механизми на имунната система. Изследванията показват, че до определена степен промените в околната среда и храненето водят до дисбиоза в микробиома на червата, кожата и белите дробове, като предизвикват количествени и качествени промени в състава и метаболитната активност.

В настоящата статия ние разглеждаме потенциалната роля на кожните, респираторните и стомашно-чревните микробиоми при алергичните заболявания. Доказано е, че в стомашно-чревния тракт микробиомът играе важна роля за развитието на ефекторните или толерантните реакции към различни антигени чрез балансиране на активността на клетките Th1 и Th2. В белите дробове микробиомът може да играе важна роля за активиране на поляризацията на ендотипа на астмата чрез регулиране на баланса между шаблоните Th2 и Th17. Бактериалната дисбиоза се свързва с хроничните възпалителни нарушения на кожата, като например атопичен дерматит и псориазис. По този начин микробиомът може да се смята за терапевтична цел при лечение на такива възпалителни заболявания, като алергията, например. Въпреки редица ограничения, интервенциите с пробиотици, пребиотици и/или синбиотици изглеждат обещаващо за развитието на превантивна терапия чрез възстановяване на променената функционалност на микробиома или като имуностимулатор при определена имунотерапия.

Въведение

Алергичните заболявания включват такива хетерогенни възпалителни патологии, като респираторните и хранителните алергии, които се характеризират с имунологична реакция.

Честотaта на тези заболявания рязко се е повишила през последните няколко десетилетия (3–6), като последните изследвания сочат, че микробиотата има централна роля в това (7, 8). Известно е, че микробиомът може да променя имунната реакция от клетъчното развитие до формирането на органи и тъкани (9), като оказва въздействието си чрез множество взаимодействия както с вродените, така и с придобитите механизми на имунната система. В края на 80-те години д-р Страхан е предложил хипотеза, която днес се нарича „хигиенна хипотеза” (10), която гласи, че промените в околната среда и храненето водят до дисбиоза в микробиома на червата, кожата и белите дробове, като предизвикват количествени и качествени промени в състава и метаболитната активност (11, 12). Освен това се предполага, че по-ниската честота на възникване на инфекции в ранното детство, която може да е свързана с ниското разнообразие на микробиотата, може да обясни повишаването на разпространението на атопичните заболявания (13). Трябва да се отбележи, че хигиенната хипотеза не важи за индивидуалната хигиена (не е открита връзка между личната хигиена или чистотата на дома и повишения риск от астма или алергии (14)), а за такива независими фактори, като броят на по-големи братя или сестри, контакт с домашни любимци, както и селски срещу градски начин на живот, като всички тези фактори оказват влияние върху състава на микробиома и развитието на имунологичната толерантност (15).

В настоящата статия ние разглеждаме потенциалната роля на кожните, респираторните и стомашно-чревните микробиоми при алергичните заболявания.

 

Микробиом

Терминът „микробиом” се отнася за микроорганизмите, които живеят върху друг организъм или вътре в него. Те взаимодействат както помежду си, така и с техния гостоприемник, и могат да се класифицират като полезни (симбиотични) или опасни (патогенни) (16). При хората микробиомът може да съответства на 90% от клетките в съотношение 10:1 (17). Новите изследвания сочат, че броят на бактериите в тялото е от същия порядък, като броят на човешките клетки (18). Повечето от тези микроорганизми населяват червата. Микробиомът ефективно добавя огромно количество гени към човешкия геном, като може да го увеличи до 200 пъти (19). В резултат на това, съставът на човешкия микробиом може да е важен за здравето или заболяванията.

Микробиомът в човешките черва и връзката му с хранителните алергии

Стомашно-чревният тракт изпълнява много важна имунна функция за развитието на реакциите по отношение на различни антигени.

Имунната дисфункция при такива алергични заболявания като астмата и атопията изглежда е свързана с разликите във функционирането и състава на чревния микробиом (24).

Микробиомът на червата представлява изключително сложна екосистема, която включва еукариотни гъбички, вируси и някои археи, макар че бактериите са най-разпространените компоненти (25). Съставът му обикновено се формира през първите 3 години от живота (26), макар че последните изследвания показват, че колонизацията му може да започне още в утробата (27), за разлика от широко разпространената догма за това, че средата в плода е стерилна. Въпреки ранното си формиране, съставът му е много динамичен и зависи от такива фактори, свързани с гостоприемника като възраст, хранене и условия на околната среда (26, 28–31). Чревният микробиом не е хомогенен в целия стомашно-чревен тракт, като по-голямото разнообразие е в устната кухина и червата, а по-ниското разнообразие е в стомаха, главно поради киселинната среда (32). Аеробните видове се намират предимно в горните тънки черва, а анаеробните видове – в дебелото черво (33).

Повечето антигени в стомашно-чревния тракт идват от хранителните фактори и чревната микробиота, като те могат да окажат влияние върху имунната толерантност.

Промените в бактериалните нива на стомашно-чревния тракт или разнообразието (дисбиозата) могат да нарушат имунологичната толерантност на лигавицата, което води до алергични заболявания, включително хранителни алергии (35) и дори астма (36–38).

Mоже да се счита, че имунната толерантност в чревния лумен включва чревната микробиота, метаболитните продукти, хранителните фактори, епителни клетки, дендритни клетки, IgA антитела и регулаторните T-клетки (фигура 1).

Фигура 1

Взаимодействието между чревната микробиота и имунната система.

 Метаболитите на чревната микробиота и хранителните фактори образуват основното антигенно натоварване в стомашно-чревния тракт. Макрофагите (CXCR1+) и дендритните клетки се стимулират, а T-регулаторните клетки се активират от метаболитните продукти, като например късоверижните мастни киселини. Фоликуларните T-клетки активират B-клетките, което предизвиква производството на IgA антитела.

Редица фактори, свързани с дисбиозата, могат да окажат влияние върху хранителните алергии, например раждане чрез цезарово сечение, а не нормално раждане (40), диета, бедна, а не богата на фибри (41), кърмене (42) и/или ранно излагане на въздействието на антибиотици, като всички тези фактори влияят върху бактериалното натоварване и разнообразие.

Преди се е смятало, че хранопроводът е почти стерилен. Сега обаче се знае, че в него има около 300 различни видове бактерии. Съобщава се за значителни различия в микробиалния състав при децата с активно възпаление на хранопровода, причинено от еозинофилен езофагит, в сравнение с контролните групи (43). Важно е да се отбележи, че както степента на възпалението, така и лечебният режим оказват влияние върху микробиотата на хранопровода (43).

Микробиомът в белите дробове на човека и връзката му с респираторните алергии

Както хранопроводът и плодът, така и белите дробове дълго време са се смятали за стерилни, но последните изследвания показват, че в него има различни таксонометрични типове бактерии, включително актинобактерии, бактероидети, фирмикути и протеобактерии, дори при здрави хора (44). Както и чревният микробиом, микробиомът на белите дробове бързо се променя през първите години от живота преди да започне да се стабилизира (45, 46). При здрави деца колонизацията става постепенно, като се започне със стафилококи или коринебактерии, след което се заселват моракселите или алойококите (46).

Между здравите хора и пациентите с астма и алергични заболявания са били открити разлики в нивата и разнообразието на микробиома на белите дробове, с по-голяма концентрация на протеобактериите при последните, като тяхното наличие се свързва с повишената тежест на астмата, вероятно чрез повишената регулация на Th17-свързаните гени (49, 50).

Ранната колонизация с хемофилус инфлуенце, мораксела катаралис и пневмококи се свързва с рецидивиращата бронхиална обструкция и астмата (45, 46, 51, 52). Трябва да се отбележи, че както бактериите, така и вирусите също оказват влияние върху развитието на астмата, което се доказва от човешките риновирусни инфекции на назофаринкса през първите години от живота (46). Освен това и други микроорганизми, като хелминтите, например, могат да защитават от астма, тъй като хелминтните инфекции повишават разнообразието на микробиотата (53). Открити са връзки между състава на микробиома в белите дробове и червата и риска от развитието на респираторни алергични заболявания (54), което показва, че лигавиците на червата и белите дробове могат да функционират като един орган, и да си споделят имунологичните функции (44).

Микробиомът на кожата и кожните алергични заболявания

Бактериалната дисбиоза се свързва с хроничните възпалителни нарушения на кожата, като например атопичен дерматит и псориазис (55). Съставът на кожната микробиота зависи от  съответната локализация върху тялото (56). Значението на атопичния дерматит, който често е свързан с други алергични заболявания, значително се е повишило през последните няколко десетилетия. Прекалено големите популации на стафилококите и по-малките популации на другите видове, например стрептококите или пропионибактериите са свързани със заболеваемостта от атопичен дерматит (57). От друга страна, кожните условно-патогенни видове ацинетобактерии предпазват от алергична сенсибилизация и възпаление, защото те играят важна роля за баланса на Th1, Th2 и противовъзпалителните реакции към алергените в околната среда (58). Изследванията на кожните алергични заболявания са открили връзка с дисбиозата на чревния микробиом (59), макар че механизмите, които стоят в основата на това все още не са ясни. При първоначално изследване на 90 пациенти с атопичен дерматит е открита повишена концентрация на Faecalibacterium prausnitzii и намалени нива на късоверижните мастни киселини в червата (60).

Поради тази причина, може да се стигне до заключението, че промените в околната среда и храненето водят до дисбиоза в микробиома на червата, кожата и/или белите дробове, предизвиквайки количествени и качествени промени в микробиотата, които оказват непосредствено влияние върху имунологичните механизми, участващи в предотвратяването на алергичните заболявания (фигура ​2).

Фигура 2

Дисбиозата предизвиква количествени и качествени промени в микробиотата, които оказват непосредствено влияние върху имунологичните механизми, като това води до алергични заболявания.

Фактори, които оказват влияние върху разнообразието на микробиома

Раждане

Начинът на раждане може да доведе до значителни разлики в чревния микробиом на новороденото, като при бебетата, родени с цезарово сечение, нивата на Ешерихия коли, бифидобактерии и бактероиди са по-ниски, отколкото при бебетата, които са били родени вагинално (28, 61, 62). Микробиомът на бебетата, родени чрез цезарово сечение, обекновено е богат на стафилококи и стрептококи, в сравнение с кожния микробиом на майката (63). Тези разлики са свързани с по-високия риск от алергични заболявания и астма (64–66). Предаването на вагиналните микроби на майката при раждането може да намали тези ефекти (67). Продължителността на бременността също може да играе важна роля, тъй като преждевременното раждане е свързано с промени в чревния микробиом, но не и с атопичната сенсибилизация (68).

Значение на микробиома през първите години от живота

Има все повече доказателства, че излагането на въздействието на бактериите през първите години от живота е изключително важно за микробиома, като микробиалната дисбиоза в червата оказва значително влияние върху развитието на имунната система (53). Потенциалните фактори включват перинатално излагане на майчината храна или на храната за новородени, използване на антибиотици и контакт с по-големи братя или сестри (16). Данните от изследванията на различни популации показват, че най-голямото интериндивидуално микробиално разнообразие е характерно за първите три години от живота (26). Трябва да се отбележи, че контактът с микробиома може да започне преди раждането, тъй като в плацентата (69) и мекониума (70, 71) е открита микробиота с ниско разнообразие.

Микробиалното излагане през първите месеци от живота предизвиква активиране на имунната система по различни начини, което води до последици за хранителните алергии. Ранното заселване на спорообразуващи клостридии клас IV и XIV (72), и други бактерии (53) води до по-ниски нива на циркулиращи IgE при възрастните. В същото време, при новородени на 3 седмици с по-висока концентрация на Клостридиум дифициле във фекалиите и по-високо съотношение на Клостридиум дифициле по отношение на бифидобактериите се наблюдава по-голям брой положителни резултати от кожни тестове за хранителни и аероалергени (73). По същия начин, по-големите нива на Ешерихия коли във фекалиите на новородените през първия месец от живота им са свързани с екзема, предизвикана от IgE (74, 75).

Интересното е, че един и същ колонизационен шаблон може да доведе до различни последици на различна възраст. Например колонизацията с пневмококи, Хемофилус инфлуенце или Мораксела катаралис през първия месец от живота повишава риска от астма, което води до голям брой атопични маркери, например еозинофили и IgE в кръвния серум, но не и когато колонизацията става на 12-месечна възраст (45).

Освен това, инфекциите на дихателния тракт през първите месеци от живота са свързани с развитието на астма (76, 77). Това може да се дължи на факта, че вирусните инфекции предпочитат другите опортюнистични респираторни патогени, като например Мораксела катаралис и пневмококи, което повишава риска от изостряне на астмата (78). Другите възможни механизми могат да включват взаимодействието на респираторния риновирус с епителните клетки на дихателните пътища, което повишава производството на IL-25 и IL-33, и спомага за имунните реакции на Th2 (79). Това съответства на по-високите нива на специфичния IgE, свързан с акарите от домашния прах, който се открива при децата, заразени с риновирус (80). Освен това, риновирусната инфекция може да предизвика хиперсекреция на слуз и хиперреактивност на дихателните пътища при новородените мишки в сравнение с възрастните (81).

Хранене и метаболитните продукти на микробиома

Друг ключов фактор, който оказва влияние върху разнообразието на чревния микробиом е храненето на новороденото, и особено кърменето, което повишава колонизацията с лактобацили и бифидобактерии (82). Кърмата съдържа олигозахариди и голямо разнообразие от мастни киселини, което оказва влияние върху чревния микробиом и способността му да произвежда метаболити, които защитават срещу алергии и астма (83) чрез развитието на T-регулаторните клетки (84). Този ефект също се постига чрез приемане на необработено мляко през първата година от живота, което вероятно е свързано с по-високите нива на пептидите в серумната фракция и ненаситените мастни киселини омега-3 (85). Другите хранителни компоненти, например полифенолите и рибните масла също са важни за разнообразието на микробиома (86–88).

Някои бактерии, например Lachnospiraceae и Ruminococcaceae, също могат да оказват влияние върху чревния микробиом чрез производство на късоверижни мастни киселини, включително пропионат, бутират и ацетат, чрез ферментация на сложните хранителни въглехидрати. Освен че играят ролята на важен енергиен източник за стомашно-чревните колоноцити, тези киселини оказват различни противовъзпалителни ефекти върху имунната система, които могат да променят хранителните алергии и респираторните заболявания (89, 90).

Значението на излагането на антибиотици

Въвеждането на антибиотиците през 50-те години на миналия век е свързано с повишаването на заболеваемостта от алергии. Смята се, че причината се крие в това, че антибиотиците предизвикват дисбиоза, която оказва пряко въздействие върху развитието на алергичните заболявания (92) и астмата (48). Възрастта на първоначалното излагане може да е важна, тъй като приемането на антибиотици от майката по време на бременността повишава риска от алергии при децата (93), а приемането на антибиотици през първия месец от живота е свързано с алергията към краве мляко (94). Интранаталните антибиотици водят до промени в микробиома при децата на възраст от 3 до 12 месеца (95). Други изследвания сочат, че антибиотиците засягат микробиома при по-възрастните пациенти (96, 97). Използването на антибиотици е свързано с тежки алергични възпаления на дихателните пътища при новородените, но не и при възрастните (98).

Дори ниските дози на антибиотиците могат да засегнат състава на микробиома (99). Въпреки това, връзката между приемането на антибиотици и алергичните заболявания се повишава в зависимост от броя на предписаните антибиотици, като са открити различни ефекти при различните видове антибиотици. Някои изследвания показват, че беталактамните антибиотици са най-честите причинители на хранителните алергии, когато се диагностицират преди двегодишна възраст, а макролидите имат връзка с хранителните алергии, когато се диагностицират по-късно (100). За астмата са необходими по-нататъшни изследвания, които да покажат дали възприемчивостта се повишава заради инфекцията или заради антибиотиците (101).

Интервенции

Микробиотата може да се смята за терапевтична цел при лечение на алергиите. Освен това, някои видове могат да се използват за повишаване на индукцията на толерантната реакция. Различните подходи за възстановяване на микробиома включват пробиотици, пребиотици и синбиотици.

Пробиотици

Според Организацията на храните и селското стопанство на Обединените нации и Световната здравна организация, пробиотиците са „живи микроорганизми, които при приемане в адекватни количества носят на гостоприемника здравословна полза” (102). Това става чрез поддържане на подходящия баланс на чревната микробиота. Здравословните ползи, свързани с един пробиотичен щам, невинаги важат за друг, дори когато са от един и същ вид (103). Освен това, ефективността може да зависи от времето на интервенцията и аспектите на текущия състав на микробиотата. Всъщност различни изследвания сочат, че времето е от изключително важно значение (104).

Що се касае до хранителните алергии, едновременното използване на бактериални имуностимулатори заедно с пероралната имунотерапия може да се смята за потенциално лечение. Ефективността на пробиотичната терапия с Лактобацилус рамнозус се повишава при използване заедно с перорална имунотерапия с фъстъци, което води до десенсибилизация при 82% от лекуваните пациенти (105) или с хидролизиран казеин при пациентите с алергия към млякото, при които се наблюдава повишаване на фекалните нива на бутирата (106, 107). Въпреки това, другите щамове лактобацили и/или бифидобактерии не оказват никакъв ефект за профилактика на алергични заболявания (106, 107). Някои изследвания показват, че пероралното приемане на пробиотици може да е полезно за пациентите с алергичен ринит (108–110), а локалното назално въвеждане на Лактококус лактис NZ9000 може да окаже влияние върху локалните и системните имунни реакции срещу пневмококите (111). Въпреки това, Айвъри и др. съобщава, че макар че пероралното приемане на Лактобацилус казеи Широта променя имунната система на пациентите с алергия (110), тези промени не оказват значително влияние върху състоянието на алергията (112), което показва, че анализът на имунните параметри сам по себе си не е реален показател на терапевтичните свойства на пробиотиците.

Предполага се, че пробиотиците могат да спомогнат за профилактика на екзема и оказват положителни ефекти върху други алергични заболявания, включително астма (113–117). Освен това, друг подход, основаващ се върху интраназалното прилагане на бактериални продукти (ендотоксин или флагелин) показва способност за промяна на имунната система, подобно на ефекта на пробиотиците. (118, 119).

Изглежда, че оптималните периоди от време за прилагане на пробиотична интервенция са преди, по време и веднага след раждането. Въпреки това, трябва да се извършат повече изследвания с използване на клинични изпитвания, когато е възможно, за да се потвърдят тези открития, както и за да се определи оптималното използване на пробиотици.

Пребиотици

Пребиотиците са несмилаеми хранителни компоненти, които носят полза на пациента чрез избирателно стимулиране на растежа и активността на микроорганизмите. Изследванията показват, че фибрите и олигозахаридите могат да подобрят имунитета и метаболизма (8). Освен това, лечението на бременни и кърмещи мишки води до повишаване на концентрацията на лактобацилите и Клостридиум лептум, както и спомага за увеличаване на дългосрочния защитен ефект срещу хранителните алергии при потомството (120).

Изследванията на ефекта при приемането на фибри/олигозахариди за лечение на астма (121–123) показват хетерогенни резултати, като в едно от изследванията се съобщава за намаляване на бронхиалната обструкция (121), докато другите не съобщават за никакъв ефект (122, 123). Един от последните прегледи на Кокрейн показва, че добавянето на пребиотици в храната на новородените може да намали риска от екзема, но все пак не е ясно дали тяхното използване може да окаже влияние върху други алергични заболявания, включително върху астмата (124).

Синбиотици

Когато комбинацията от пребиотици и пробиотици носи синергична полза за здравето, тя се счита за симбиотична. При мишките с хранителни алергии както микробиомът, така и храната могат да окажат влияние върху развитието на поносимостта към храните чрез индукция на T-регулаторни клетки (34). Изследванията показват, че при алергията към краве мляко лечението с интензивно хидролизиран казеин и Лактобацилус рамнозус GG спомага за повишаване на поносимостта чрез предизвикване на промени в чревния микробиом на бебетата (89).

Резултатите от мета-анализ показват, че те оказват положително влияние върху лечението на екзема (125). Въпреки това, в тази област са необходими по-нататъшни добре организирани, рандомизирани, плацебо-контролирани дългосрочни изследвания (126).

Заключение

Микробиотата е високодинамична среда със сложна роля за алергичните заболявания, върху която оказват влияние множество хранителни фактори, както и факторите на околната среда. Необходими са и по-нататъшни изследвания с голям брой добре характеризирани пациенти и контролни групи за разкриване на ролята на микробиома за алергичните заболявания. Въпреки редица ограничения, интервенциите с пробиотици, пребиотици и/или синбиотици изглеждат обещаващо за развитието на превантивна терапия чрез възстановяване на променената функционалност на микробиома поради дисбиоза или чрез стимулиране на имунната система при специфична имунотерапия. Въпреки това, тази област е още сравнително нова и се очаква през следващите няколко години да се направят много ключови открития. За тази цел са необходими подробни перспективни, рандомизирани, плацебо-контролирани изследвания.

Библиография

1. Akdis CA. Allergy and hypersensitivity: mechanisms of allergic disease. Curr Opin Immunol (2006) 18(6):718–26.10.1016/j.coi.2006.09.016 [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]

2. Veldhoen M, Uyttenhove C, van Snick J, Helmby H, Westendorf A, Buer J, et al. Transforming growth factor-beta ‘reprograms’ the differentiation of T helper 2 cells and promotes an interleukin 9-producing subset. Nat Immunol (2008) 9(12):1341–6.10.1038/ni.1659 [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]

3. Akinbami LJ, Simon AE, Rossen LM. Changing trends in asthma prevalence among children. Pediatrics (2016) 137(1).10.1542/peds.2015-2354 [PMC free article] [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]

4. Prescott SL, Pawankar R, Allen KJ, Campbell DE, Sinn J, Fiocchi A, et al. A global survey of changing patterns of food allergy burden in children. World Allergy Organ J (2013) 6(1):21.10.1186/1939-4551-6-21 [PMC free article] [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]

5. Savage J, Johns CB. Food allergy: epidemiology and natural history. Immunol Allergy Clin North Am (2015) 35(1):45–59.10.1016/j.iac.2014.09.004 [PMC free article] [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]

6. Sicherer SH, Sampson HA. Food allergy: epidemiology, pathogenesis, diagnosis, and treatment. J Allergy Clin Immunol (2014) 133(2):291–307; quiz 308.10.1016/j.jaci.2013.11.020 [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]

7. Blaser MJ, Falkow S. What are the consequences of the disappearing human microbiota? Nat Rev Microbiol (2009) 7(12):887–94.10.1038/nrmicro2245 [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]

8. Trompette A, Gollwitzer ES, Yadava K, Sichelstiel AK, Sprenger N, Ngom-Bru C, et al. Gut microbiota metabolism of dietary fiber influences allergic airway disease and hematopoiesis. Nat Med (2014) 20(2):159–66.10.1038/nm.3444 [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]

9. Palm NW, de Zoete MR, Flavell RA. Immune-microbiota interactions in health and disease. Clin Immunol (2015) 159(2):122–7.10.1016/j.clim.2015.05.014 [PMC free article] [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]

10. Strachan DP. Hay fever, hygiene, and household size. BMJ (1989) 299(6710):1259–60.10.1136/bmj.299.6710.1259 [PMC free article] [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]

11. Daley D. The evolution of the hygiene hypothesis: the role of early-life exposures to viruses and microbes and their relationship to asthma and allergic diseases. Curr Opin Allergy Clin Immunol (2014) 14(5):390–6.10.1097/ACI.0000000000000101 [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]

12. Platts-Mills TA. The allergy epidemics: 1870-2010. J Allergy Clin Immunol (2015) 136(1):3–13.10.1016/j.jaci.2015.03.048 [PMC free article] [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]

13. Ege MJ, Mayer M, Normand AC, Genuneit J, Cookson WO, Braun-Fahrlander C, et al. Exposure to environmental microorganisms and childhood asthma. N Engl J Med (2011) 364(8):701–9.10.1056/NEJMoa1007302 [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]

14. Marsland BJ, Salami O. Microbiome influences on allergy in mice and humans. Curr Opin Immunol (2015) 36:94–100.10.1016/j.coi.2015.07.005 [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]

15. Penders J, Gerhold K, Stobberingh EE, Thijs C, Zimmermann K, Lau S, et al. Establishment of the intestinal microbiota and its role for atopic dermatitis in early childhood. J Allergy Clin Immunol (2013) 132(3):601–607.e8.10.1016/j.jaci.2013.05.043 [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]

16. Riiser A. The human microbiome, asthma, and allergy. Allergy Asthma Clin Immunol (2015) 11:35.10.1186/s13223-015-0102-0 [PMC free article] [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]

17. Ley RE, Peterson DA, Gordon JI. Ecological and evolutionary forces shaping microbial diversity in the human intestine. Cell (2006) 124(4):837–48.10.1016/j.cell.2006.02.017 [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]

18. Sender R, Fuchs S, Milo R. Revised estimates for the number of human and bacteria cells in the body. PLoS Biol (2016) 14(8):e1002533.10.1371/journal.pbio.1002533 [PMC free article] [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]

19. Turnbaugh PJ, Ley RE, Hamady M, Fraser-Liggett CM, Knight R, Gordon JI. The human microbiome project. Nature (2007) 449(7164):804–10.10.1038/nature06244 [PMC free article] [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]

20. O’Mahony C, Scully P, O’Mahony D, Murphy S, O’Brien F, Lyons A, et al. Commensal-induced regulatory T cells mediate protection against pathogen-stimulated NF-kappaB activation. PLoS Pathog (2008) 4(8):e1000112.10.1371/journal.ppat.1000112 [PMC free article] [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]

21. Ostman S, Rask C, Wold AE, Hultkrantz S, Telemo E. Impaired regulatory T cell function in germ-free mice. Eur J Immunol (2006) 36(9):2336–46.10.1002/eji.200535244 [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]

22. Ivanov II, Atarashi K, Manel N, Brodie EL, Shima T, Karaoz U, et al. Induction of intestinal Th17 cells by segmented filamentous bacteria. Cell (2009) 139(3):485–98.10.1016/j.cell.2009.09.033 [PMC free article] [PubMed] [CrossRef] [

 начало

Дисбактериоза - теоретични основи

 

Самият термин „дисбактериоза / дисбаланс на чревната микрофлора /дисбиоза“ не е нов, той се използва вече от около 60 години. Дисбактериозата все още не е призната от Световната здравна организация като заболяване, а се смята само за микробиологично понятие. Фактът, че не е призната все още за медицински проблем, не означава, че вече не се е превърнала в социален проблем - в днешно време от нея страда по-голямата част от човечеството, често дори без да подозира за това.

При нормалното функциониране на червата до 95% от общото количество от бактериите са анаеробните микроорганизми (бифидобактерии, лактобактерии), от 1% до 4% са аеробни, главно Ешерихия коли, които са полезни за организма, а останалата част са условно-патогенните микроорганизми - симбионтите, стафилококите, дрождеподобните гъбички, клостридиите и др.

 

 

 

Полезните бактерии изпълняват най-различни функции, като вземат активно участие не само в крайното звено на процеса на храносмилане, но и изпълняват защитна функция, като повишават имунитета на организма, с помощта на отпадъчните си метаболитни продукти. В здравите черва микрофлората изпълнява още една функция – тя предпазва организма от проникването и размножаването на болестотворните бактерии, т.нар. патогенна микрофлора.

Чревните сапрофити произвеждат различни бактерицидни вещества, близки по своето въздействие до антибиотиците. Бифидобактериите и ацидофилните бактерии разграждат до крайни продукти на разпад белтъчините, мазнините и високомолекулните въглехидрати, произвеждат млечна киселина, създават в червата кисела среда, което потиска развитието на гнилостните и патогенните микроорганизми, спомага за усвояването на калция, желязото, витамин Д и др.

Чревните бактерии участват в процесите на разграждане на жлъчните киселини и образуването в дебелото черво на вещества, полезни за нормалното протичане на процесите на обмяната на веществата и образуването на изпражнения.

Чревната микрофлора произвежда от хранителните влакна много важни за организма вещества - витамини, аминокиселини, хормони и др. По този начин тя не само осигурява значителна добавка към храненето, но и спомага за постъпването в организма на вещества, които може изцяло да липсват в първичната храна. Една от функциите на дебелото черво и населяващата го микрофлора, е да направи човешкия организъм устойчив и не толкова зависим от условията на външната среда и характера на храната.

Полезните микроорганизми на червата притежават свойствата на ензимите: те разграждат хранителните вещества на същия принцип, синтезират ацетилхолин, спомагат за усвояването на желязото от организма и т.н.

Продуктите от функционирането на бактериите оказват стимулиращо въздействие върху имунната система на човека, като синтезират различни витамини, включително всички витамини от групите В, С, К, биотин, пантотенова, никотинова и фолиева киселини, т.е. веществата, които са крайно необходими за нормалното функциониране на човешкия организъм. Произвежданите от Ешерихия коли витамини от група В, предотвратяват неконтролируемия растеж на тъканите, което, от своя страна, осигурява противоракова защита.

В нормално състояние микрофлората на дебелото черво се балансира под влиянието на специалните вещества – колицини, които се произвеждат от Ешерихия коли, и киселата среда, създавана от млечнокиселите бактерии. Нарушаването на баланса на микрофлората чрез увеличаване на микроорганизмите-симбионти, води до гниене на белтъчините с отделяне на метан, който разрушава витамините от група В, физиологична преграда срещу неконтролируемия растеж на раковите клетки.

По способността си за синтезиране на витамини, Ешерихия коли превъзхожда всички останали бактерии.

Голямо значение за организма имат и имуностимулиращите свойства на микроорганизмите, населяващи дебелото черво, тъй като то може да произвежда антитела, като по този начин поддържа т.нар. неспецифичен имунитет.

Чревната микрофлора представлява типична биоценоза, т.е. такова съжителство, при което всички представители оказват взаимно влияние един върху друг и не могат нормално да съществуват поотделно. В процеса на еволюция се е формирало много успешно съжителство (симбиоза) на две нива на живот – на организма-гостоприемник и на бактериите, съществуването на които като едно цяло осигурява и за двете страни голяма устойчивост и независимост от промените в средата на обитание. Нарушението на тази симбиоза е опасно и за двете страни.

За благоприятното съществуване на полезните микроорганизми в червата, трябва да се поддържа кисела среда, което всъщност става при балансирана микрофлора. Липсата или слабата активност на полезните микроорганизми водят до задържането на изпражнения в червата и развитието на процесите на гниене в тях. Последните създават в дебелото черво вече алкална среда, която спомага за развитието на патогенната микрофлора и унищожаването на полезната, като по този начин този порочен кръг се затваря. В резултат на това, процесът на дисбаланс в организма постоянно се влошава: отделителните системи се претоварват, появява се и се повишава самоинтоксикацията /самоотравянето/. Нарушението на метаболизма става устойчиво, възникват и се усилват дисфункциите на различни органи и системи, т.е. човешкият организъм изпада в такова състояние, от което вече не може да излезе самостоятелно, само с помощта на системите за саморегулиране, а се нуждае от външна намеса.

Опитите за отстраняване на последствията, а не на причината за заболяването не само не позволяват да се отключи тази верига и да се помогне на системите за саморегулиране да възстановят нарушения баланс, а точно обратното, те вкарват болестта още по-навътре.

Повечето хронични заболявания, свързани с нарушението на метаболизма и имунната система, започват от нарушаването на баланса на микрофлората  – микробиоценозата на червата, макар че се проявяват по различни начини:  във вид на дерматити, диатези, невродермити, колити, алергии и т.н. Повечето от тях са само следствие от дисбактериозата, а не нейната причина, както е прието да се смята. Тази грешка обяснява неефективността и дори безперспективността на лечението на голям брой заболявания, посочени по-горе, с помощта на традиционни методи, които лекуват само симптомите - прояви, а не самата причина на болестта - дисбактериозата.

Факторите, които водят до нарушение на баланса на микрофлората, могат да бъдат различни и доста многобройни. По всяка вероятност, точно с това обстоятелство се обяснява широката разпространеност (до 90%) на дисбактериозата сред населението.

Дисбактериозата обикновено е свързана с нарушенията на имунната система. Тя не е следствие, а първопричината на голям брой заболявания. Според данните от клиничните изследвания, напълно естествено това се свързва с морфологичните промени в стените на червата, нарушението на способността им за всмукване, появата на микроби, токсини и продуктите на гнилостния разпад в кръвта. Нормализацията на чревната микрофлора във всички случаи значително подобрява клиничното състояние на болните.

Възможната първопричина на други заболявания, които на пръв поглед изобщо не са свързани с дейността на стомашно-чревния тракт, може също да е дисбактериозата на дебелото черво. Това са заболяванията на сърдечно-съдовата система, по-специално, бактериалният ендокардит. Резултатите от специални клинични лабораторни изследвания показват наличието при всички болни от бактериален ендокардит на различни нарушения на екобиоценозата, а при 80% от болните се наблюдава повишаване на количеството на условно-патогенните микроби и гъбички. Освен това, в повечето случаи същата флора се изолира от сърдечния мускул.

Същото може да се каже и за болните от атеросклероза, които са имали няколко инфаркта.

Освен това се наблюдава връзка между протичането на бронхиалната астма и чревната дисбактериоза не само при възрастните, но и при децата.

Съвсем различни на пръв поглед заболявания се характеризират с единен признак – дисбактериоза на дебелото черво, сравнително общ дефицит на анаеробните и повишаване на количеството на условно-патогенните и патогенните бактерии.

Последователността на събитията е следната: първоначален е дисбалансът на чревната микрофлора, който предизвиква постоянна интоксикация на организма, нарушение на метаболизма и имунната система, червата вече не могат пълноценно да изпълняват ролята на първичен филтър, нарушава се обмяната на жлъчните киселини, въглехидратната, водно-солевата обмяна, създава се опасност и развитие на диабет, дисфункции на черния дроб и бъбреците.

В дебелото черво започват да преобладават процесите на гниене и поради тази причина образуващите се токсини почти безпрепятствено попадат в черния дроб и се отлагат в него. Затова в края на краищата, когато човек достигне зряла възраст, черният дроб вече не може да изпълнява функциите си за филтриране на токсините и ги пропуска почти безпрепятствено в кръвта, с която те се разнасят из целия организъм, след което се замърсяват бъбреците и т.н. Болният започва дълъг път на лечение, което невинаги е ефективно, тъй като то се опитва да отстрани само следствието на заболяването, а не неговата причина.

Интоксикацията на организма възниква като следствие на токсемията и бактериемията и както вече е доказано, води до заболяванията на сърдечно-съдовата система. Бактериемията, особено след лечението на основната болест с антибиотици, може да се превърне в сепсис, който вече се съпровожда с функционални промени в черния дроб, бъбреците и далака, а противомикробната резистентност на организма рязко се понижава. В същото време, остротата и продължителността на сепсиса пряко зависят от количеството и степента на патогенност на микроорганизмите, населяващи червата и от своя страна оказват влияние върху баланса на полезната и патогенната микрофлора, което води до още по-значително понижаване на нивото на полезната микрофлора. Ако в този случай терапията се подсили с антибиотици, това може да доведе до още по-голямо влошаване на баланса и затваряне на кръга.

Някои хронични заболявания, които се развиват на фона на дисбактериозата, водят до нейното изостряне, дисбалансът на микрофлората се влошава още повече, хроничните болести навлизат в по-тежки форми, получава се затворен кръг.

Ако дисбактериозата на червата обаче се приеме за първопричина, то това в повечето случаи може да доведе до лесно разплитане на цялата верига и излекуване на болните от хронични заболявания.

Все пак не трябва да се смята, че всяко нарушение на баланса на микрофлората е болест. На първия стадий незначителното отклонение от нормалното съотношение между полезните и патогенните микроби е все още обратимо и може да изчезне от само себе си, без да предизвиква сериозни заболявания.

Вторият стадий - дисбактериозата вече е състояние, при което полезната микрофлора не може да се възстанови от само себе си. Ние го наричаме компенсирана форма на дисбактериозата, при която болният до определена степен се е приспособил към дисбаланса на микрофлората в червата си.

Третият етап представлява истинска дисбактериоза, когато организмът вече не може да се справя самостоятелно с постоянната интоксикация, настъпват сериозни нарушения на метаболизма и дейността на имунната система, като това състояние се характеризира с рязко намаляване на съдържанието на Ешерихия коли и слаб растеж на бифидумбактериите. За този етап са характерни два стадия – т.нар дисбактериоза от III и IV степен, които се различават помежду си със съотношението на полезната и патогенната микрофлора. Това вече са субкомпенсирани и декомпенсирани форми на болестта с нарушения в дейността на стомашно-чревния тракт и обективни промени в лигавицата на дебелото черво.

На фона на дисбактериозата могат да се появяват заболяванията, които вече не могат да се излекуват с помощта на обичайните традиционни методи. Патологиите, възникнали в резултат на дисбактериозата, от своя страна, още повече влошават дисбаланса на микрофлората; токсемията и бактериемията се повишават, което още повече усилва патологичния процес.

През последните години все повече стават фактите, които потвърждават тази хипотеза. Въз основа на голям брой клинични наблюдения е доказано, че след възстановяването на нормалната микрофлора на дебелото черво, имунната система се нормализира от само себе си, метаболизмът също се възстановява и болният се излекува от заболяването, от което е страдал в продължение на много години.

 начало

Дисбактериоза - диагностика


Диагностицирането на дисбактериоза се извършва предимно с анамнеза. За по-задълбочени изводи може да се направят и клинични изследвания.

Симптомите на дисбактериозата са:

  • чести чревни колики
  • запек
  • диария
  • метеоризъм (подуване на корема и газове)
  • честа умора, отпадналост, депресия, лошо настрoение
  • чести гъбични инфекции, дерматити и екземи
  • нарушена обмяна на веществата и лош апетит
  • дефекация по-рядко от 1 път на 2 дни
  • наличие на хемороиди или кървене
  • понякога ускорено или неравномерно сърцебиене
  • лош, неприятен дъх в устата
  • отстранен апендикс
  • раждане с операция
  • липса на кърмене
  • здравословни проблеми в най-ранно детство
  • често лечение с антибиотици
  • консумация на консервирани храни

Ако не обърнем внимание навреме, дисбактериозата може да стане причина за възникването на:

  • главоболие
  • повишен апетит за сладки неща
  • панкреатит и захарен диабет
  • дескинезия на жлъчния мехур и жлъчните пътища, жлъчно-каменна болест
  • екземи, псориазис, атопичен дерматит
  • хранителна и поливалентна алергия
  • бронхиална астма
  • опадане на косата и промени в структурата на ноктите
  • имунодефицит
  • промени в състава на кръвта
  • ендокринни заболявания
  • болести на централната нервна система, психични отклонения
  • дисфункция на стомашно-чревния тракт - запек, диария и др.
  • гастрити, дуоденити
  • нарушения на липидната обмяна (висок или нисък холестерол)
  • ревматоиден артрит и др. ставни и автоимунни заболявания
  • рак на гърдата, стомаха и дебелото черво
  • нарушения на кръвосъсирването

Най-обективният метод за диагностика на дисбактериозата на червата е анализът на изпражненията за бактериофлора, тъй като всеки ден с изпражненията се изхвърлят около 17 трилиона бактерии, населяващи червата. Това обаче е много тънък и трудоемък процес, който изисква не само максимална стерилност и унификация на времето за вземане на пробата, но и осигуряване на нейното съхранение, специфични температурни условия и висококвалифицирани лаборанти-бактериолози. Затова на практика анализът на изпражненията за дисбактериоза, който се провежда в нашите медицински институции, невинаги дава реална представа за съдържанието на съответната микрофлора в дебелото черво. Освен това ние проведохме следния експеримент - изпратихме изпражненията на един и същи болен в две различни лаборатории и получихме противоречиви резултати. Затова данните от анализите, които се провеждат в лабораториите на медицинските институции, невинаги съответстват на класическата картина, което от своя страна, не позволява на лекарите да вземат правилно решение за същността на заболяването и да диагностицират дисбактериозата.

Като се вземе предвид това обстоятелство, ние предлагаме на практикуващите лекари да обръщат основното си внимание върху клиничната картина, върху симптоматиката на заболяването, която се вижда и без микроскоп.

При децата:

  1. Ако детето има нарушение на дефекацията както във вид на диария (дефекацията е честа, течна, пенлива, наличие на неразградени остатъци от храна, изпражненията могат да бъдат зелени), така и във вид на запек (веднъж на два и повече дни), то това са признаци на дисбактериоза;
  2. Ако детето има диатеза, невродермит, екзема, хранителна или друга алергия (полиноза);
  3. Ако детето често боледува от ОРЗ, ОРВИ, бронхити с астматичен компонент - това предполага на първо място то да се изследва за наличие на дисбактериоза. При това може да няма промени в дефекацията. Повечето педиатри и особено детските алерголози и имунолози, разбира се, ще се учудят като прочетат това. Какво отношение има например бронхиалната астма към чревната микрофлора? В труда на учените от Московската медицинска академия „И.А. Сеченов”, представен на I-та Всеруска конференция „Дисбактериози и еубиотици”, беше показана връзката между степента на тежест на бронхиалната астма и дисбактериозата.

Тактиката, която Системата „Медбио+” предлага, е следната: в основата на всички заболявания, обусловени от нарушението на метаболизма и имунната система (а те са над 90%), да се поставя дисбактериозата.

Дисбактериозата е заболяване, което започва при децата и продължава при възрастните. С времето болестта започва да се съпровожда от още по-сериозни, но понякога и много лесно поправими нарушения на функционалните системи на организма.

Пациенти с многогодишна бронхиална астма, които през годините са приемали хормонални препарати, след провеждане на курс за лечение на дисбактериозата в продължение на няколко месеца забравят за хормоналните препарати, тъй като нямат нито един пристъп на астма.

При други пациенти - с желязодефицитна анемия, вторичен декомпенсиран имунодефицит, хранителни алергии, полиноза, често боледуване от простудни заболявания - след преминаване на курс за лечение на дисбактериозата обикновено получават значително подобряване на състояние си. Изчезват алергиите към хранителните продукти, съдържанието на хемоглобин в кръвта се повишава без приемането на каквито и да било специални препарати, които съдържат желязо, т.е. организмът започва самостоятелно да усвоява желязото от храната.

Диагностиката безспорно е важна, но дори и правилната диагностика на заболяването въз основа на коректно проведени микробиологични изследвания, все още не решава проблема напълно. Дисбактериозата все още не е призната от СЗО за заболяване. Това до голяма степен предопределя и факта, че досега не са търсени както методи за коректната й диагностика, така и методи за лечение на болните от чревна дисбактериоза. Медицинските изследванията през последните 20-30 години показват, че нагласата и подходите трябва да се променят. И че дисбактериозата е един от важните ключове за разрешаването на сериозни здравословни проблеми.

  начало

Дисбактериоза - премахване

 

Единствените средства, известни на повечето практикуващи лекари, които се използват при нарушен баланс на чревната микрофлора, са лиофилизираните препарати за възстановяване на чревната микрофлора. Основната причина да са толкова разпространени и предпочитани за употреба е техният дълъг срок на годност в търговската мрежа.

Лиофилизираните препарати обаче водят само до временно подобряване на здравословното състояние, без да възстановяват пълноценно биоценозата на дебелото черво. Причината за това е, че бактериите в тях не са съвсем живи, а условно живи. Т.е. те са в състояние, което изисква известни условия, за да възвърнат жизнените си функции. Проблемът е, че е практически много трудно да се създадат едновременно такива условия в човешкия организъм. Лиофилизираните пробиотици се получават, като бактериите се подлагат на бързо замразяване, след това се дехидратират. /изсушават/, поставят се в капсули или се таблетират, като по този начин се запазва тяхната жизнеспособност за продължителен период. За възстановяването на нормалните им жизнени функции са необходими доста условия, като напр.: температура 37°С, наличие на вода за рехидратация, подходяща хранителна среда, подходящо рН и време за възстановяване – от 8 до 20 часа в зависимост от вида на бактерията. Такива идеални условия има само в лабораторна среда. На практика в стомаха има само едно условие – температура 37°С.

При перорално приемане на сухи пробиотични препарати те последователно преминават през всички части на храносмилателния тракт и достигат местоназначението си, т.е. дебелото черво, след като вече са се изложили на въздействието на стомашния сок, жлъчката, панкреаса, продуктите на разграждането на храната в горните части на стомашно-чревния тракт. Процентът на бактериите, които могат изцяло да възстановят жизнените си сили в лиофилизираните препарати и без това не е висок, а в агресивната среда на стомашно-чревния тракт, огромната част от тях просто не успяват да „оживеят” и умират без да стигнат до мястото си на обитание и без да донесат необходимата полза. Увредената от дисбактериозата среда в дебелото черво изобщо не съответства на полезната среда, създадена в лабораторния термост с помощта на специални хранителни бульони. Върху етикетите на сухите препарати на бактериите обикновено се посочва доста значително съдържание на жизнеспособни бактерии в тях. То обаче се определя според тяхното съдържание в специалните хранителни среди, няколко часа след поставянето им в термостатични условия.

Все пак от приемането на лиофилизираните препарати има някакъв ефект. Той се дължи на метаболитните продукти от жизнената дейност на бактериите, които се намират в препаратите, и разграждането на самите „скелети” на загиналите бактерии /които са полезни за нас/. По този начин, когато се приема пробиотика, болезнените симптоми намаляват или напълно изчезват, но след прекратяване на приема, ако не се възстанови нормалната микрофлора на дебелото черво по друг начин, болестната симптоматика се възстановява.

За успешното премахване на дисбактериозата и нейните последствия следва да се предприемат комплексни действия, които включват: първо, да се направи диагностика; второ, елиминиране на патогенната и условно-патогенната микрофлора, гнилостните и гноеродните бактерии, т.е. да се извърши основно почистване на дебелото черво; и трето, въвеждане в дебелото черво на живи пробиотични култури, като едновременно се създава и подходяща хранителна среда за тях чрез пребиотици; четвърто, трайно колонизиране на дебелото черво от полезните бактерии.

Най-бързият, най-лесният, най-достъпният и максимално ефективен начин за възстановяване на полезната микрофлора на дебелото черво е чрез приемането на живи пробиотици, а те са такива само в течна форма. В течна водна среда бактериите са живи, имат подходящата хранителна среда, приемат се преди хранене, когато киселинността в стомаха е минимална, и бързо достигат активни до дебелото черво, където се справят с патогените. За да бъде обаче максимално ефективен този процес, е необходимо предварително да се изчисти дебелото черво от наличната фекална маса.

В съвременната литература, както в специализираната, така и в популярната, е широко разпространено мнението за голямата полза на периодичното прочистване на червата за поддържане на здравето на необходимото ниво. В книгата на Малахов, например, като ефективен метод за лечение на дисбактериозата се предлага комбинацията от прочистване на червата и специални диети, след което микрофлората се възстановява от само себе си. Ако това не се случи, се препоръчва тази процедура да се повтори още веднъж. И така в продължение на 2-3 месеца. Това е добър начин за провеждане на втория етап от едно комплексно лечение. На практика обаче, в повечето случаи пациентите не се излекуват, поради простата причина, че микрофлората на червата не се възстановява от само себе си. Тя се нуждае от външна помощ. Т.е. необходимо е реинтродуциране на полезни бактерии в червата за трайно възстановяване на чревната микрофлора и последващо цялостно излекуване.

По принцип, системата „Медбио+” също препоръчва прочистването на организма от отпадъците. Периодичното прочистване на червата не само от задържалите се в тях по-дълго от нормалното, но и от залепналите към стените на червата плътни изпражнения без съмнение е полезно за организма, но то не отстранява основната причина за неговото „задръстване” - дисбактериозата. Прочистването на дебелото черво трябва да бъде само първата част от цялостния процес. Втората част на този процес е заселването на полезните бактерии. Третата част е развитие на колонията от полезни бактерии в цялото дебело черво и увеличаването на количеството им до природно зададените норми, за което е необходимо да им се дава продължително време храна. Едва тогава можем да приемем, че сме свършили всичко необходимо за пълноценното възстановяване на нормалната микрофлора в дебелото черво.

Предлаганата от системата „Медбио+” методика за премахване на дисбактериозата помага на организма да възстанови нормалния метаболизъм чрез възстановяване на заложения от самата природа баланс на микрофлората на дебелото черво. За успешното заселване на пробиотичните бактерии: задължително първо се прави изчистване на дебелото черво с очистителното през устата: «Фортранс» за възрастни и „Дуфалак” за деца, като във вечерта на изчистването не се вечеря. На следващия ден преди първото хранене се започва прием на „Наринé Адълт Есеншъл“, преди следващото хранене се приема „Наринé Адълт Макс“ и така се редуват през деня преди всяко хранене по 15 ml на прием. При бебетата и децата също се редуват, като се спазва схемата за количеството според възрастта. Едновременно с приема на пробиотиците се пие и пребиотик „Медбио+Инулин“ /предлага се отделно в сайта/, дневно по 1 ч.л. /4 гр./ на всеки 35 кг. от телесното тегло, по време на хранене, разтворен във вода, чай или течна храна, разпределен на 2 или 3 приема, като дозата се увеличава постепенно, започвайки от 1/3 от дневната доза първия ден, 2/3 от дневната доза втория ден и цялата дневна доза третия ден.

За пълно заселване на необходимата микрофлора, в края на курса с пробиотиците „Нарине”, се приема за 3 дни пробиотикът Медбио+Ешерихия коли М17.

Ако се наложи да се провежда лечение с антибиотици, временно трябва да се преустанови използването на пробиотиците от серията NARINÉ  ADULT до приключване на курса с антибиотици и след това прилагането на пробиотиците да се поднови.

Окончателното стабилизиране на микрофлората става след около месец от заселването на пробиотичните бактерии при всички възрасти, ако междувременно не се приемат антибиотици или консервирани с голямо количество консерванти храни.

Понякога, в тежки случаи, може да не се възстанови напълно микрофлората след първия цикъл на прилагане на пробиотиците на микробиологична лаборатория Медбио+. Тогава се налага повтаряне на всички процедури.

Възможно ли е да има предозиране с пробиотици с живи бактерии в дебелото черво? Не е възможно по никакъв начин. Първо, при дисбактериоза вече има значителен недостиг на полезна микрофлора, което само по себе си спомага за развитието на патогенната и условно-патогенната микрофлора, а и средата в червата не е много благоприятна за приетите полезни бактерии поради наличието на голям брой отпадъчни продукти, затова бактериите трябва да са в големи количества. Второ, в резултат на съжителството и взаимната борба на двата вида микроорганизми /полезни и патогенни/ естествено се регулира количеството както на едните, така и на другите, т.е. необходими са както едните, така и другите.

Този начин за премахване на дисбактериозата позволява не само да се възстанови балансът на микрофлората, населяваща дебелото черво, но и да се осигури нормалното й функциониране в дългосрочен план.

Повечето съществуващи в днешно време методи за премахване на дисбактериозата допускат намесата в процеса на саморегулиране на баланса на чревната микрофлора, но само чрез потискането на патогенните бактерии. Но това е отстраняване на последствията, а не на причината. При дисбактериозата броят на полезните микроорганизми пада под границата, при която се осъществява активиране на системите за саморегулиране и  това  води до нарушаване на баланса в микрофлората на дебелото черво. Освен това, елиминирането на патогенната микрофлора обикновено се осъществява с помощта на антибиотици. А те, както е известно, унищожават не само патогенната, но и полезната микрофлора. Без наличие на полезни бактерии патогенната микрофлора скоро се появява отново и продължава болестотворната си дейност.

За да оздравее, на организма е необходима жизнеспособна и активна полезна флора, при това в съответните количества. Тогава балансът може да се възстанови и да се активира системата за саморегулиране, заложена в нас от Природата.

 начало

Статия на доц. Марчев за микробиома

Доц. Марчев: Дали ще имаш високо кръвно, зависи и от бактериите в червата

 

22.02.2020 21:30; Любомира Николаева

 

Източник: в-к 24 часа https://m.24chasa.bg/mnenia/article/8216738

 

Трансплантирането на микроорганизми е следващият блокбастър - топмилиардери като Бил Гейтс и Марк Зукърбърг влагат пари в биотехнологични компании, които разработват микробиомни терапии, казва доц. Сотир Марчев в интервю за 24 часа - началник на Клиниката по кардиология в Медицинския инстутит на МВР. 

Почетен член (FESC) е на Европейското кардиологично дружество. Републикански консултант по кардиология. Има придобити специалности по вътрешни болести, кардиология и здравен мениджмънт. Член е на управителния съвет на Българската асоциация по ултразвук в медицината. Притежава европейска акредитация по ехокардиография. Специализирал е във Виена, Белград и Осака. Защитил е кандидатска дисертация в областта на тъканната доплерехокардиография и докторска дисертация върху стрес индуцираната кардиомиопатия. Дългогодишен член на лигата “Лекарите, на които вярваме”.

 

 

- Доц. Марчев, вие сте кардиолог, защо избрахте да участвате в научния форум “Артериале 2020” с тема за бактериите?

- Ролята на микробиома в човешкото здраве е най-предизвикателната мишена в медицината през последните 10-15 години. Оказа се, че хората сме съставени от приблизително еднакъв брой човешки клетки и клетки на микроорганизми – предимно бактерии и техните вируси, но също и гъби, едноклетъчни. Тези микроорганизми живеят върху нашата кожа, в горните дихателни пътища, пикочната и половата система, и най-много представители имат в червата. Образно казано, ние сме един подвижен зоопарк. Покрити сме с невидим свят от микроорганизми с безкрайно сложни взаимоотношения помежду си и с нашия организъм.

Над 50 000 научни труда са изследвали задълбочено ефектите на микробиома. Изглежда, че различните видове бактерии в червата потискат или стимулират имунните реакции в организма и така се борят с болестотворните микроби. Очаква се това ново разбиране за взаимодействието между бактериалните и човешките клетки да доведе до пробивни лечения.

 

- За кои болести?

- От логичните във връзка с тяхното местообитание заболявания на стомаха и червата и хранителните алергии до изненадващи като терапии за рак и аутизъм. Идеята е чревни бактерии да се използват като лекарства. Такива медикаменти вече са в процес на разработка. Очакват се множество нови терапии, които ще намалят човешкото страдание и при успех ще генерират огромни печалби за пионерите в тези бързо увеличаващи се биотехнологични компании стартъпи.

 

- Реалистични ли са прогнозите?

- Реалисти ли са Бил Гейтс, Марк Зукърбърг, Марк Бениоф? Не само те, и други милиардери в топ 25 в света влагат пари в стартиращи компании за лекарства от микробиома и правят дарения в подкрепа на изследванията на големите американски университети, коити работят по темата.

Следващите блокбъстъри - така “Форбс” нарича лекарствата от чревни бактерии в една току-що публикувана обширна статия.

 

- С какви аргументи?

- Цитират се сериозни проучвания. Когато учените прехвърлили клетките на микробиома на червата от затлъстели мишки в слаби мишки, слабите натрупали тегло. Списанието прогнозира, че ново лекарство за затлъстяване на тази основа може да донесе над 20 млрд. долара печалба.

Друго проучване при пациенти с най-агресивния рак на кожата – меланом, показва, че на имунотерапията отговарят най-добре тези, които имат най-голямо разнообразие на чревните бактерии.

Съобщават се дори “допинг” ефекти – мишки, инжектирани с чревни бактерии на маратонци, започват да бягат на по-големи разстояния.

В рандомизирано проучване след фекална трансплантация се възстановяват 94% от хората с рецидивираща инфекция с потенциално смъртоносната бактерия клостридиум дифициле. Примерите за успешно лечение чрез микробиом са много и очевидно се оценяват добре от милиардерите с интуиция за бъдещите блокбъстъри.

- Знанията за микробиома са сравнително нови и все още скромни, колко стар е той?

- Микроорганизмите, които съставят невидимия свят във и върху човека, еволюционно са по-стари от нас. Афористично може да се каже, че ние сме се появили в тях, а не те в нас. Гените на всички микроорганизми в нас се нарича микрогеном. Стандартът да работим със сумата от тези гени се появи с новите методи на изследване на бактериите.

Навремето, а и сега основният метод за разкриване на бактериите в лабораториите е чрез посяване на хранителна среда, за да се наблюдава какви колонии се развиват. Но вече има начин бактериите да се “смилат” и се изследва само тяхната нуклеинова киселина. По нея се съди какви бактерии е имало в микса.

При този нов метод не е нужно в момента на изследването бактерията да е жива. Може да се установи дори микрогеномът на предци на човека на десетки хиляди години, открити при археологически разкопки. Бактериите са загинали заедно с организма, но се е запазила тяхната нуклеинова киселина. Така се разбра, че първобитните хора са имали доста по-различен микрогеном от нашия.

 

- С микробиом ли се раждаме?

- В утробата на майката плодът е стерилен. Но по време на бременността в организма ѝ настъпват много промени. Една от тях е, че се променят бактериите в родовите пътища. При естествено раждане се “заразяваме” с подготвените за нашето раждане променени бактерии. Те колонизират стомашно-чревната ни система. Принципно новороденото не може да усвоява пълноценно всички съставки на майчиното мляко. Естествено придобитите по време на раждането бактерии “разцепват” тези продукти до усвоими от бебето хранителни вещества. Когато детето идва на бял свят с цезарово сечение, не притежава майчин родов микробиом. То “прихваща” микроорганизмите от кожата ѝ, от персонала и болничната среда, които не съдействат за усвояването на майчиното мляко.

С растежа микробиомът на всеки човек се променя. Децата, които живеят в селска среда, се срещат с по-разнообразни микроорганизми, имат по-богат микробиом и по-рядко развиват алергии за разлика от връстниците си, отглеждани в стерилна градска среда. Има данни, че децата с бронхиална астма, които имат един вид бактерии в горните дихателни пътища, по-рядко получават пристъпи и те са по-леки в сравнение с пристъпите на децата с друг микробиом.

 

- Къде се пресичат темите за микробиома и хипертонията?

- Бактериите в нас имат значение и за нашето артериално налягане. Връзката е азотният окис, който е най-мощният вазодилататор, т.е. има способност да разширява кръвоносните съдове. В растителните храни има неорганични нитрати. Растенията се нуждаят от азот и го абсорбират от почвите. При едни бактерии в устната кухина азот, свързан с три кислородни молекули, се преобразува в азот с две кислородни молекули и в тялото от него се образува азотен окис. Така едни видове бактерии в устата ни съдействат в тялото да има повече азотен окис. Това е логичното обяснение защо здравето на устата е свързано със сърдечното здраве. Неслучайно джамбазите съдят за здравето и за възрастта на коня по зъбите. Кардиолозите също знаем от опит, че пациентите с лошо състояние на зъбите по-често имат сърдечносъдови проблеми.

При чревния микробиом връзката със сърдечното здраве става още по-значима заради натрия, който приемаме основно с готварската сол или казано с химическа формула -  натриевия хлорид. Нивото на натрия в тялото зависи от излъчването му от организма чрез бъбреците. Но също и от това колко натрий ще постъпи в тялото, а в този процес се намесват чревните бактерии. 

Бактериите, които лимитират пропускливостта на червата на сол, определят колко е чувствителен към солта човекът. Здравословните растителни храни, богати на естествени влакна - фибри, упражняват благоприятното си влияние чрез бактериите в нашите черва, а не директно.

 

- Какъв е механизмът?

- Хората нямаме ензими директно да “разцепваме” структурата на фибрите, това го правят чревните бактерии. Когато в червата постъпват растителни влакна, бактериите ги преобразуват до късоверижни летливи мастни киселини – ацетат, бутират, пропионат. Тези мастни киселини регулират множество жизнени процеси, сред които и кръвното налягане. Ако не ядем храни с фибри, не се образуват “късите” мастни киселини и това се отразява на артериалното ни налягане.

Ако не осигуряваме храна на нашия микробиом, разбирайте фибри, бактериите намаляват, а тези, които оцеляват, се насочват към мукусния слой на червата и волю-неволю започват да се хранят с нас.

Друг неблагоприятен фактор е алкохолът. Не е случайно, че се използва за стерилизация в медицината. Това му качество се проявява и в стомаха върху микрофлората.

Установено е, че колкото по-голямо разнообразие на бактерии има в червата на човека, толкова по-здрав е той. За вагината обаче е обратното - наличието на малко видове бактерии извън специфичните са маркер за здраве.

Като цяло здравословните неща се отразяват добре на микробиома, а нездравословните го увреждат. Правилото важи не само за нещата, които ядем и пием, влияе дори физическата активност.

Така например тренираният маратонец има добри постижения благодарение на взаимодействието на неговите клетки и бактерии в червата. При тренировките в кръвта на маратонеца се образува лактат, който преминава кръвно-чревната бариера и попада в кухината на червата. Там определени бактерии конвертират лактата в пропионат, който се резорбира обратно, отива в мускулите и на свой ред води до подобряване на постиженията.

Има проучване, което установява, че дори само по микробиома може да се изчисли шансът конкретен човек да живее повече от 15 години от момента на изследването. Излиза, че продължителността на живота на човека може да бъде предсказана без никакъв медицински преглед!

 

- Какви закономерности действат?

- Различните здравни състояния корелират с различни микробиоми, като връзката е двупосочна. Здравето ни влияе на микробиома и микробиомът влияе на здравето ни.

Излезе проучване, че хората без хипертония и депресия имат един микробиом, хипертониците с депресия - друг, хипертониците без депресия - трети. Оказа се, че съществуват зависимости между чревната ни флора, кръвното налягане, психиката и теглото ни.

- Как се е установило?

- За нуждите на науката се произвеждат стерилни опитни линии. Например, за да произведем стерилна кокошка, едно яйце се дезинфектира и се слага в стерилен инкубатор, сравнително лесно е. За стерилна мишка е по-сложно - трябва да се родят с цезарово сечение и да се отглеждат в стерилна среда, след което да се кръстосват и да се получи стерилна линия мишки. Така науката научава какво се случва на стерилните животни, които нямат микробиом.

Първо, те лошо усвояват храната - ядат, но не наддават нормално на тегло, имат нарушения в имунитета и в нервното развитие, но са живи и се размножават.

Второ, тези стерилни линии са добра основа за някои фрапантни експерименти, които бяха направени. Ако се вземат бактерии от червата на хора с наднормено тегло, размножат се извън тялото и се инжектират на стерилни линии мишки, те напълняват, без да им се променя начинът на хранене.

Същият експеримент е правен с микробиом на хипертоници. Въпреки че не се променя нищо в начина на отглеждане на мишките, след инжектирането на “хипертоничен” микробиом те започват да повишават артериалното си налягане.

Като трета част от експеримента е взет микробиом от деца с аутизъм и след инжектирането му в стерилната линия мишки те развиват поведенчески отклонения.

Излиза, че можем да трансферираме фенотипи - наднормено тегло, хипертония, аутизъм, чрез трансплантация на микробиом. Трансплантацията на чревни бактерии е по-сложна от кръвопреливането – внесените в организма бактерии трябва да достигнат нужния участък в червата, без да бъдат унищожени по пътя. Това се постига, като се пакетират в специални капсули или се внасят с колоноскоп или ректоскоп.

Зависимостите между здравето ни и микроорганизмите ни не са причинно-следствени връзки, а двупосочни въздействия. Има много научни статии, които доказват, че ако приятелите ти са дебели, е много вероятно и ти да си дебел; че ако живееш с дебел партньор, е много по-сигурно, че и ти ще се закръглиш. Класически пример са картините на Илия Бешков от серията “Старци” - мъжът и жената изглеждат почти по един и същи начин и имат идентично излъчване.

В кабинетите си кардиолозите наблюдаваме сходно нещо. В разговор с възрастен пациент е “класика” покрай собствените си симптоми да обясни: аз имам еди-какво си, ама и мъжът ми/жена ми го има същото. Житейско потвърждение, че когато хората живеят в едни и същи условия, си изработват еднотипни навици и имат общо хранене, формират много сходен микробиом, идентични колонии бактерии. Това ги прави физически еднакви. Като в рисунките на Бешков.

 

- Следва ли, че хипертонията ще може да се лекува с антибиотици?

- Има и такива хипотези на основата на вече установени антибиотици, които понижават кръвното, и антибиотици, които правят обратното. Зависи кои видове бактерии убива лекарството. Отделно от това науката е открила, че всяка бактерия си има “нейния” вирус. Ако се развие определен вирус - бактериофаг, той унищожава конкретна бактерия, без да вреди на останалите. Друга посока за размисъл е, че много храни и особено подправки могат да активират някои “спящи” в организма бактериофаги. Така начинът на хранене по заобиколен път може да пази от определени бактерии.

 

- Това подкрепя ли идеята за оптимизиране на микробиома с пробиотиците?

- Има поне едно резистентно заболяване, при което фекалната трансплантация доказано е номер едно в лечението. Това е инфекцията със суперустойчивата бактерия клостридиум дифициле, която в миналото се опитвахме да лекуваме с ванкомицин. Медикаментът вече е на втора позиция в терапията, основният подход при тази резистентна инфекция е трансплантация на бактерии от здрави хора.

 

- Правят ли се клинични изпитания и за други нелечими болести?

- Ако съдим по нюха на милиардерите, новините от лечението с бактерии предстоят.

 начало

Жизнените цикли на микробите: Бешам срещу Пастьор

В продължение на почти два века хората по целия свят са се страхували от опасните микроорганизми, които присъстват във въздуха, водата и храната ни, причиняват инфекции и заразяват безпомощните си жертви. Това е така, защото преди две столетия известният френски химик Луи Пастьор е спечелил битката си срещу Бешам.

Пастьор е издигнал хипотеза за това, по какъв начин се разболяват хората, която е станала известна като „микробната теория” за заболяванията. В основни линии теорията се състои в това, че бактериите, вирусите и гъбичките оказват силно въздействие и не се променят. Те попадат в човешкия организъм отвън. Определени микроби причиняват определени заболявания и след като ние ги изчистим от организма с помощта на лекарства, ние излекуваме болестта и оздравяваме. Повечето хора не знаят, че микробната теория на Пастьор се основава върху неверни, ако не съзнателно фалшифицирани изследвания.
Много хора свързват името на Пастьор с това, че той е открил процеса на подгряване на млякото до достатъчно високи температури за унищожаване на микробите. Този процес е наречен „пастьоризация” в негова чест. Онова, което е по-малко известно е, че този процес всъщност не е толкова полезен, колкото ни караха да вярваме, тъй като той уврежда храната до степен, при която тя става опасна. Освен това, много малко хора знаят, че Пастьор е откраднал повечето идеи и открития от велик лекар и фармаколог на име Жак Антоан Бешам (роден 1816 г).
Двамата мъже са били доста различни по отношение на интелекта, обучението, компетенцията и темперамента си. Пастьор не е имал биологично или медицинско образование. Той е имал само химическо образование (в същото време доста трудно е завършил образованието си). Бешам обаче е имал много научни степени и титли. Научните му степени включват: доктор по медицина, доктор на науките, магистър по фармацевтика, професор по медицинска химия и фармацевтика (в медицинския факултет на университета Монпелие), професор по биохимия, аспирант и професор по физика и токсикология, декан на свободния медицински факултет (в университета в Лил, Франция). Едно от многото постижения на Бешам, е откриването на евтин начин за производство на анилин за производителите на бои във Франция. Освен това, той е спасил френската копринена промишленост, чрез откриването на причините и средствата за лечение на две болести, които са унищожавали популациите на копринените буби. В писмото си до един колега Пастьор е написал следното: „Аз никога дори не съм докосвал копринена буба”, но въпреки това по-късно е твърдял, че той собственоръчно е спасил копринената промишленост. Това твърдение е било толкова широко рекламирано, че накрая хората са повярвали на Пастьор.
Някои от откритията на Бешам, откраднати от Пастьор, са били регистрирани във Френската академия на науките на името на Пастьор. Научният биограф Едит Дъглас Хюм описва подробно как собствените експерименти на Пастьор понякога са противоречали на неговите заключения. Освен това, тя пише, че различни химични процедури, предложени от Пастьор на френските винопроизводители и представителите на други видове промишленост са били отхвърлени, след като те научили, че предложените от него методи не работят.
Въпреки енциклопедичния научен принос на Бешам, името и постиженията му са почти изцяло заличени от историята. В същото време името и постиженията на Луи Пастьор се помнят през вековете. По ирония на съдбата, въпреки че Пастьор е откраднал точни от научна гледна точка данни от Бешам, той понякога е добавял към тях собствените си неточни теории, като по този начин предложените от Бешам подобрения са станали безполезни. Може би най-голямата грешка от страна на Пастьор, е била да подмени доказателствата на Бешам за произхода и същността на микробите с онова, което ние наричаме „микробна теория”. Тази измислица много бързо е била приета като неоспорим факт от учените и лекарите. След малко ще опиша по-подробно микробната теория, но преди това трябва да разберем защо тази теория е била приета като абсолютен факт.
Отговорът тогава, както и сега, е свързан с рекламата и политиката. Хюм пише за Луи Пастьор, че „едни от основните черти на характера му, са били изключителна сила на волята, голяма житейска мъдрост и неуморна амбиция”. За разлика от него, Антоан Бешам е бил напълно безразличен към личната амбиция и поради тази причина той никога не се е опитвал да търси запознанство с влиятелни хора и да рекламира пред тях успехите си. Бешам е бил изцяло погълнат от загадките на природата и винаги се е опитвал да разкрие поне малка част от тях. Самохвалството никога не е било присъщо на Бешам и докато делата на Пастьор са се радвали на голямо внимание от страна на обществото, Бешам е бил зает с откритията си в тихата си лаборатория, които по-късно са били публикувани в научни издания без каквато и да било реклама.
Лекарят, който е написал предговора на книгата на Бешам „ Кръвта и третият й анатомичен елемент” отбелязва, че един от рекламодателите на Пастьор е било Обществото за изследователски напредът в Англия, „организацията, чиято цел е популяризирането на експериментите с животни. Пастьор открива, че ако човек попадне в светлините на прожекторите и има достатъчно финансова и политическа подкрепа зад гърба си, то името му може да остане завинаги в историята”.
Щом Бешам е бил толкова талантлив учен, защо тогава толкова много хора са повярвали на Пастьор? Отговорът за съжаление както тогава, така и сега се крие в имиджа. Пастьор е бил много по-добър оратор от Бешам. По-внушителното и впечатляващо присъствие на Пастьор е добра илюстрация на това, че социалното положение до голяма степен определя онова, което после се смята за „наука”. Освен това тук са намесени и значителни икономически интереси, тъй като много химични компании са правели големи пари въз основа на измислиците на Пастьор. Поради тази причина целта им е била откритията и работата на Бешам да останат в сянка. Към момента на смъртта на Пастьор, микробната теория вече е била дълбоко вкоренена в съзнанието на хората, благодарение на широката й реклама.
Въпреки че откритията и изследванията на Бешам изглеждат понякога невероятни, те се основават върху здравия смисъл, тъй като обясняват много очевидни аномалии в медицината. Ученият е открил, че във всяко живо същество има основна единица, по-малка от клетката. Той е нарекъл тази автономна, жива молекулярна структура микрозима въз основа на две гръцки думи, означаващи „малък” и „фермент”. Бешам пише, че микрозимите не са вредни, вместо това те „функционират като анатомични елементи в живия и здравия организъм, където те са физиологични и химични агенти на трансформациите, които се извършват по време на процеса на хранене”. С други думи, микрозимите отговарят за изграждането на клетъчната тъкан. Те всъщност извършват много полезни функции до момента, в който в организма настъпят промени и тъканите започнат да дегенерират. В този момент микрозимите променят формата и функциите си, в съответствие с новата си среда.
Променените микрозими се състоят от различни видове бактерии, вируси или гъбички. Сред тези патогени обаче има строга йерархия на появата и структурата. Бактериите се смятат за първата патогенна промяна в болния организъм, а различните форми на гъбичките - за последната. Този ред, в който те се появяват, вероятно е една от причините за това, че бактериалните инфекции по-лесно се елиминират в сравнение с гъбичните, т.е. това показва, че влошаването на състоянието на организма все още не е в толкова напреднал стадий. (Трябва да се отбележи, че бактериите, за които става дума тук са патогенни. Това не са такива важни микроорганизми като Acidophilus и Bifidus, които живеят в червата и спомагат за храносмилането. Полезната чревна флора процъфтява и се развива само при условия, които спомагат за поддържането на здравословното ни състояние).
След това патогенните микрозими образуват нездрави тъкани и ги разграждат до по-прости компоненти. Микрозимите активно катализират пълното разрушаване на организма, без самите те да бъдат унищожени. Когато вече няма тъкан, те се връщат към безопасното си състояние. Бешам демонстрира този процес с помощта на експеримент с тялото на мъртва котка, поставено в натурален варовик, като по този начин то е било защитено от въздействието на околния въздух. След няколко години тялото на котката е било напълно разложено под въздействието на бактериите, които след това отново са се върнали към микрозимното си състояние. Този експеримент е бил повторен няколко пъти.

Един автор накратко описва този процес по следния начин:
Бактериите, които могат да се открият при хората и животните не причиняват болести, те имат същите функции, каквито имат бактериите, намиращи се в почвата, канализацията или на други места в природата. Те са там, за да възстановяват мъртвите или болните тъкани и да преработват отпадъците на организма. Освен това е известно, че те не атакуват или не могат да атакуват здравите тъкани.
Телесните тъкани са здрави, когато получават подходящи хранителни вещества. Ако в организма няма подходящи за усвояване хранителни вещества в продължение на определен период от време, клетките започват да гладуват. При гладуване клетките губят жизнеността си и способността си да функционират, като поради това те се разлагат и образуват болна тъкан, неспособна да поддържа растежа. След като това стане, микрозимите се видоизменят и започват да почистват организма.

Екипът на www.medbio-bg.eu

начало

Затвори

Категории за статии

Последни статии

Статии

Статии

Дисбактериоза и микробиом

Дисбактериоза и микробиом

....... ....... 2021-12-15T16:03:06+02:00 Дисбактериоза и микробиом

<ul> <li><a href="#link_1">Микробиомът и алергичните заболявания</a></li> <li><a href="#link_2">Дисбактериоза - теоретични основи</a></li> <li><a href="#link_3">Дисбактериоза &ndash; диагностика</a></li> <li><a href="#link_4">Дисбактериоза - премахване</a></li> <li><a href="#link_5">Статия на доц. Марчев за микробиома</a></li> <li><a href="#link_6">Жизнените цикли на микробите: Бешам срещу Пастьор</a></li> </ul> <p><a name="link_1"></a></p> <div style="height: 80px;"></div> <h2 align="center"><span style="font-size: 14pt;"><strong>Микробиомът и алергичните заболявания</strong></span></h2> <p><em>Тази статия е адаптиран съкратен вариант на статията Microbiome and Allergic Diseases</em><em>,<span>&nbsp;</span></em><em>която</em><span>&nbsp;</span><em>можете да прочетете тук &nbsp;</em><a href="https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6056614/" target="_blank" rel="noopener"><em>https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6056614/</em><span>&nbsp;</span><em>.</em></a></p> <p><strong>Резюме</strong></p> <p>През последните няколко десетилетия заболеваемостта от алергични заболявания, като например респираторни, кожни и хранителни алергии, значително се е повишила. Последните изследвания показват, че микробиомът играе изключително важна роля в това отношение, а върху него значително влияние оказват множество фактори, свързани с храненето и околната среда. Известно е, че микробиомът може да променя имунната реакция, като оказва въздействието си чрез множество взаимодействия както с вродените, така и с придобитите механизми на имунната система. Изследванията показват, че до определена степен промените в околната среда и храненето водят до дисбиоза в микробиома на червата, кожата и белите дробове, като предизвикват количествени и качествени промени в състава и метаболитната активност.</p> <p>В настоящата статия ние разглеждаме потенциалната роля на кожните, респираторните и стомашно-чревните микробиоми при алергичните заболявания. Доказано е, че в стомашно-чревния тракт микробиомът играе важна роля за развитието на ефекторните или толерантните реакции към различни антигени чрез балансиране на активността на клетките Th1 и Th2. В белите дробове микробиомът може да играе важна роля за активиране на поляризацията на ендотипа на астмата чрез регулиране на баланса между шаблоните Th2 и Th17. Бактериалната дисбиоза се свързва с хроничните възпалителни нарушения на кожата, като например атопичен дерматит и псориазис.<span>&nbsp;</span><span>По този начин микробиомът може да се смята за терапевтична цел при лечение на такива възпалителни заболявания, като алергията, например. Въпреки редица ограничения, интервенциите с пробиотици, пребиотици и/или синбиотици изглеждат обещаващо за развитието на превантивна терапия чрез възстановяване на променената функционалност на микробиома или като имуностимулатор при определена имунотерапия.</span></p> <p><strong>Въведение</strong></p> <p>Алергичните заболявания включват такива хетерогенни възпалителни патологии, като респираторните и хранителните алергии, които се характеризират с имунологична реакция.</p> <p>Честотaта на тези заболявания рязко се е повишила през последните няколко десетилетия (3&ndash;6), като последните изследвания сочат, че микробиотата има централна роля в това (7, 8). Известно е, че микробиомът може да променя имунната реакция от клетъчното развитие до формирането на органи и тъкани (9), като оказва въздействието си чрез множество взаимодействия както с вродените, така и с придобитите механизми на имунната система. В края на 80-те години д-р Страхан е предложил хипотеза, която днес се нарича &bdquo;хигиенна хипотеза&rdquo; (10), която гласи, че промените в околната среда и храненето водят до дисбиоза в микробиома на червата, кожата и белите дробове, като предизвикват количествени и качествени промени в състава и метаболитната активност (11, 12). Освен това се предполага, че по-ниската честота на възникване на инфекции в ранното детство, която може да е свързана с ниското разнообразие на микробиотата, може да обясни повишаването на разпространението на атопичните заболявания (13). Трябва да се отбележи, че хигиенната хипотеза не важи за индивидуалната хигиена (не е открита връзка между личната хигиена или чистотата на дома и повишения риск от астма или алергии (14)), а за такива независими фактори, като броят на по-големи братя или сестри, контакт с домашни любимци, както и селски срещу градски начин на живот, като всички тези фактори оказват влияние върху състава на микробиома и развитието на имунологичната толерантност (15).</p> <p><span>В настоящата статия ние разглеждаме потенциалната роля на кожните, респираторните и стомашно-чревните микробиоми при алергичните заболявания.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Микробиом</strong></p> <p><span>Терминът &bdquo;микробиом&rdquo; се отнася за микроорганизмите, които живеят върху друг организъм или вътре в него. Те взаимодействат както помежду си, така и с техния гостоприемник, и могат да се класифицират като полезни (симбиотични) или опасни (патогенни) (</span>16). При хората микробиомът може да съответства на 90% от клетките в съотношение 10:1 (17). Новите изследвания сочат, че броят на бактериите в тялото е от същия порядък, като броят на човешките клетки (18).<span>&nbsp;</span><span>Повечето от тези микроорганизми населяват червата. Микробиомът ефективно добавя огромно количество гени към човешкия геном, като може да го увеличи до 200 пъти (19). В резултат на това, съставът на човешкия микробиом може да е важен за здравето или заболяванията.</span></p> <p><strong>Микробиомът в човешките черва и връзката му с хранителните алергии</strong></p> <p><span>Стомашно-чревният тракт изпълнява много важна имунна функция за развитието на реакциите по отношение на различни антигени.</span></p> <p><span>Имунната дисфункция при такива алергични заболявания като астмата и атопията изглежда е свързана с разликите във функционирането и състава на чревния микробиом</span><span>&nbsp;</span>(24).</p> <p><span>Микробиомът на червата представлява изключително сложна екосистема, която включва еукариотни гъбички, вируси и някои археи, макар че бактериите са най-разпространените компоненти (25). Съставът му обикновено се формира през първите 3 години от живота</span><span>&nbsp;</span>(26), макар че последните изследвания показват, че колонизацията му може да започне още в утробата (27), за разлика от широко разпространената догма за това, че средата в плода е стерилна. Въпреки ранното си формиране, съставът му е много динамичен и зависи от такива фактори, свързани с гостоприемника като възраст, хранене и условия на околната среда (26, 28&ndash;31). Чревният микробиом не е хомогенен в целия стомашно-чревен тракт, като по-голямото разнообразие е в устната кухина и червата, а по-ниското разнообразие е в стомаха, главно поради киселинната среда (32). Аеробните видове се намират предимно в горните тънки черва, а анаеробните видове &ndash; в дебелото черво (33).</p> <p>Повечето антигени в стомашно-чревния тракт идват от хранителните фактори и чревната микробиота, като те могат да окажат влияние върху имунната толерантност.</p> <p><span>Промените в бактериалните нива на стомашно-чревния тракт или разнообразието (дисбиозата) могат да нарушат имунологичната толерантност на лигавицата, което води до алергични заболявания, включително хранителни алергии (35) и дори астма</span><span>&nbsp;</span>(36&ndash;38).</p> <p>Mоже да се счита, че имунната толерантност в чревния лумен включва чревната микробиота, метаболитните продукти, хранителните фактори, епителни клетки, дендритни клетки, IgA антитела и регулаторните T-клетки (фигура 1).</p> <p><img src="https://www.medbio-bg.eu/uploads/images/100.jpg" /></p> <p>Фигура 1</p> <p>Взаимодействието между чревната микробиота и имунната система.</p> <p>&nbsp;Метаболитите на чревната микробиота и хранителните фактори образуват основното антигенно натоварване в стомашно-чревния тракт. Макрофагите (CXCR1+) и дендритните клетки се стимулират, а T-регулаторните клетки се активират от метаболитните продукти, като например късоверижните мастни киселини. Фоликуларните T-клетки активират B-клетките, което предизвиква производството на IgA антитела.</p> <p><strong><span>Редица фактори, свързани с дисбиозата, могат да окажат влияние върху хранителните алергии, например раждане чрез цезарово сечение, а не нормално раждане (40), диета, бедна, а не богата на фибри (41), кърмене (42) и/или ранно излагане на въздействието на антибиотици, като всички тези фактори влияят върху бактериалното натоварване и разнообразие.</span></strong></p> <p>Преди се е смятало, че хранопроводът е почти стерилен. Сега обаче се знае, че в него има около 300 различни видове бактерии. Съобщава се за значителни различия в микробиалния състав при децата с активно възпаление на хранопровода, причинено от еозинофилен езофагит, в сравнение с контролните групи (43). Важно е да се отбележи, че както степента на възпалението, така и лечебният режим оказват влияние върху микробиотата на хранопровода (43).</p> <p><strong>Микробиомът в белите дробове на човека и връзката му с респираторните алергии</strong></p> <p>Както хранопроводът и плодът, така и белите дробове дълго време са се смятали за стерилни, но последните изследвания показват, че в него има различни таксонометрични типове бактерии, включително актинобактерии, бактероидети, фирмикути и протеобактерии, дори при здрави хора (44). Както и чревният микробиом, микробиомът на белите дробове бързо се променя през първите години от живота преди да започне да се стабилизира (45, 46). При здрави деца колонизацията става постепенно, като се започне със стафилококи или коринебактерии, след което се заселват моракселите или алойококите (46).</p> <p>Между здравите хора и пациентите с астма и алергични заболявания са били открити разлики в нивата и разнообразието на микробиома на белите дробове, с по-голяма концентрация на протеобактериите при последните, като тяхното наличие се свързва с повишената тежест на астмата, вероятно чрез повишената регулация на Th17-свързаните гени (49, 50).</p> <p>Ранната колонизация с хемофилус инфлуенце, мораксела катаралис и пневмококи се свързва с рецидивиращата бронхиална обструкция и астмата (45, 46, 51, 52). Трябва да се отбележи, че както бактериите, така и вирусите също оказват влияние върху развитието на астмата, което се доказва от човешките риновирусни инфекции на назофаринкса през първите години от живота (46). Освен това и други микроорганизми, като хелминтите, например, могат да защитават от астма, тъй като хелминтните инфекции повишават разнообразието на микробиотата (53).<span>&nbsp;</span><span>Открити са връзки между състава на микробиома в белите дробове и червата и риска от развитието на респираторни алергични заболявания (54), което показва, че лигавиците на червата и белите дробове могат да функционират като един орган, и да си споделят имунологичните функции</span><span>&nbsp;</span>(44).</p> <p><strong>Микробиомът на кожата и кожните алергични заболявания</strong></p> <p><span>Бактериалната дисбиоза се свързва с хроничните възпалителни нарушения на кожата, като например атопичен дерматит и псориазис&nbsp;</span>(55). Съставът на кожната микробиота зависи от&nbsp; съответната локализация върху тялото (56). Значението на атопичния дерматит, който често е свързан с други алергични заболявания, значително се е повишило през последните няколко десетилетия. Прекалено големите популации на стафилококите и по-малките популации на другите видове, например стрептококите или пропионибактериите са свързани със заболеваемостта от атопичен дерматит (57). От друга страна, кожните условно-патогенни видове ацинетобактерии предпазват от алергична сенсибилизация и възпаление, защото те играят важна роля за баланса на Th1, Th2 и противовъзпалителните реакции към алергените в околната среда (58).<span>&nbsp;</span><span>Изследванията на кожните алергични заболявания са открили връзка с дисбиозата на чревния микробиом (59), макар че механизмите, които стоят в основата на това все още не са ясни.</span><span>&nbsp;</span>При първоначално изследване на 90 пациенти с атопичен дерматит е открита повишена концентрация на Faecalibacterium prausnitzii и намалени нива на късоверижните мастни киселини в червата (60).</p> <p><span>Поради тази причина, може да се стигне до заключението, че промените в околната среда и храненето водят до дисбиоза в микробиома на червата, кожата и/или белите дробове, предизвиквайки количествени и качествени промени в микробиотата, които оказват непосредствено влияние върху имунологичните механизми, участващи в предотвратяването на алергичните заболявания (фигура ​2).</span></p> <p><img src="https://www.medbio-bg.eu/uploads/images/200.jpg" /></p> <p>Фигура 2</p> <p><span>Дисбиозата предизвиква количествени и качествени промени в микробиотата, които оказват непосредствено влияние върху имунологичните механизми, като това води до алергични заболявания.</span></p> <p><strong>Фактори, които оказват влияние върху разнообразието на микробиома</strong></p> <p><strong>Раждане</strong></p> <p><span>Начинът на раждане може да доведе до значителни разлики в чревния микробиом на новороденото, като при бебетата, родени с цезарово сечение, нивата на Ешерихия коли, бифидобактерии и бактероиди са по-ниски, отколкото при бебетата, които са били родени вагинално (28, 61, 62). Микробиомът на бебетата, родени чрез цезарово сечение, обекновено е богат на стафилококи и стрептококи, в сравнение с кожния микробиом на майката (63). Тези разлики са свързани с по-високия риск от алергични заболявания и астма (64&ndash;66). Предаването на вагиналните микроби на майката при раждането може да намали тези ефекти (67). Продължителността на бременността също може да играе важна роля, тъй като преждевременното раждане е свързано с промени в чревния микробиом, но не и с атопичната сенсибилизация&nbsp;</span>(68).</p> <p><strong>Значение на микробиома през първите години от живота</strong></p> <p><span>Има все повече доказателства, че излагането на въздействието на бактериите през първите години от живота е изключително важно за микробиома, като микробиалната дисбиоза в червата оказва значително влияние върху развитието на имунната система (53). Потенциалните фактори включват перинатално излагане на майчината храна или на храната за новородени, използване на антибиотици и контакт с по-големи братя или сестри</span><span>&nbsp;</span>(16). Данните от изследванията на различни популации показват, че най-голямото интериндивидуално микробиално разнообразие е характерно за първите три години от живота (26). Трябва да се отбележи, че контактът с микробиома може да започне преди раждането, тъй като в плацентата (69) и мекониума (70, 71) е открита микробиота с ниско разнообразие.</p> <p><span>Микробиалното излагане през първите месеци от живота предизвиква активиране на имунната система по различни начини, което води до последици за хранителните алергии</span>. Ранното заселване на спорообразуващи клостридии клас IV и XIV (72), и други бактерии (53) води до по-ниски нива на циркулиращи IgE при възрастните. В същото време, при новородени на 3 седмици с по-висока концентрация на Клостридиум дифициле във фекалиите и по-високо съотношение на Клостридиум дифициле по отношение на бифидобактериите се наблюдава по-голям брой положителни резултати от кожни тестове за хранителни и аероалергени (73). По същия начин, по-големите нива на Ешерихия коли във фекалиите на новородените през първия месец от живота им са свързани с екзема, предизвикана от IgE (74, 75).</p> <p>Интересното е, че един и същ колонизационен шаблон може да доведе до различни последици на различна възраст. Например колонизацията с пневмококи, Хемофилус инфлуенце или Мораксела катаралис през първия месец от живота повишава риска от астма, което води до голям брой атопични маркери, например еозинофили и IgE в кръвния серум, но не и когато колонизацията става на 12-месечна възраст (45).</p> <p>Освен това, инфекциите на дихателния тракт през първите месеци от живота са свързани с развитието на астма (76, 77). Това може да се дължи на факта, че вирусните инфекции предпочитат другите опортюнистични респираторни патогени, като например Мораксела катаралис и пневмококи, което повишава риска от изостряне на астмата (78). Другите възможни механизми могат да включват взаимодействието на респираторния риновирус с епителните клетки на дихателните пътища, което повишава производството на IL-25 и IL-33, и спомага за имунните реакции на Th2 (79). Това съответства на по-високите нива на специфичния IgE, свързан с акарите от домашния прах, който се открива при децата, заразени с риновирус (80). Освен това, риновирусната инфекция може да предизвика хиперсекреция на слуз и хиперреактивност на дихателните пътища при новородените мишки в сравнение с възрастните (81).</p> <p><strong>Хранене и метаболитните продукти на микробиома</strong></p> <p><span>Друг ключов фактор, който оказва влияние върху разнообразието на чревния микробиом е храненето на новороденото, и особено кърменето, което повишава колонизацията с лактобацили и бифидобактерии (82). Кърмата съдържа олигозахариди и голямо разнообразие от мастни киселини, което оказва влияние върху чревния микробиом и способността му да произвежда метаболити, които защитават срещу алергии и астма</span><span>&nbsp;</span>(83) чрез развитието на T-регулаторните клетки (84). Този ефект също се постига чрез приемане на необработено мляко през първата година от живота, което вероятно е свързано с по-високите нива на пептидите в серумната фракция и ненаситените мастни киселини омега-3 (85). Другите хранителни компоненти, например полифенолите и рибните масла също са важни за разнообразието на микробиома (86&ndash;88).</p> <p>Някои бактерии, например Lachnospiraceae и Ruminococcaceae, също могат да оказват влияние върху чревния микробиом чрез производство на късоверижни мастни киселини, включително пропионат, бутират и ацетат, чрез ферментация на сложните хранителни въглехидрати. Освен че играят ролята на важен енергиен източник за стомашно-чревните колоноцити, тези киселини оказват различни противовъзпалителни ефекти върху имунната система, които могат да променят хранителните алергии и респираторните заболявания (89, 90).</p> <p><strong>Значението на излагането на антибиотици</strong></p> <p><span>Въвеждането на антибиотиците през 50-те години на миналия век е свързано с повишаването на заболеваемостта от алергии. Смята се, че причината се крие в това, че антибиотиците предизвикват дисбиоза, която оказва пряко въздействие върху развитието на алергичните заболявания (92) и астмата (48). Възрастта на първоначалното излагане може да е важна, тъй като приемането на антибиотици от майката по време на бременността повишава риска от алергии при децата (93), а приемането на антибиотици през първия месец от живота е свързано с алергията към краве мляко (94). Интранаталните антибиотици водят до промени в микробиома при децата на възраст от 3 до 12&thinsp;месеца (95). Други изследвания сочат, че антибиотиците засягат микробиома при по-възрастните пациенти (96, 97). Използването на антибиотици е свързано с тежки алергични възпаления на дихателните пътища при новородените, но не и при възрастните (98).</span></p> <p><span>Дори ниските дози на антибиотиците могат да засегнат състава на микробиома (99). Въпреки това, връзката между приемането на антибиотици и алергичните заболявания се повишава в зависимост от броя на предписаните антибиотици, като са открити различни ефекти при различните видове антибиотици.</span><span>&nbsp;</span>Някои изследвания показват, че беталактамните антибиотици са най-честите причинители на хранителните алергии, когато се диагностицират преди двегодишна възраст, а макролидите имат връзка с хранителните алергии, когато се диагностицират по-късно (100). За астмата са необходими по-нататъшни изследвания, които да покажат дали възприемчивостта се повишава заради инфекцията или заради антибиотиците (101).</p> <p><strong>Интервенции</strong></p> <p><span>Микробиотата може да се смята за терапевтична цел при лечение на алергиите. Освен това, някои видове могат да се използват за повишаване на индукцията на толерантната реакция. Различните подходи за възстановяване на микробиома включват пробиотици, пребиотици и синбиотици.</span></p> <p><strong>Пробиотици</strong></p> <p><span>Според Организацията на храните и селското стопанство на Обединените нации и Световната здравна организация, пробиотиците са&nbsp;</span><span><strong>&bdquo;живи микроорганизми, които при приемане в адекватни количества носят на гостоприемника здравословна полза&rdquo;</strong></span><span>&nbsp;(102). Това става чрез поддържане на подходящия баланс на чревната микробиота. Здравословните ползи, свързани с един пробиотичен щам, невинаги важат за друг, дори когато са от един и същ вид (103). Освен това, ефективността може да зависи от времето на интервенцията и аспектите на текущия състав на микробиотата. Всъщност различни изследвания сочат, че времето е от изключително важно значение</span><span>&nbsp;</span>(104).</p> <p>Що се касае до хранителните алергии, едновременното използване на бактериални имуностимулатори заедно с пероралната имунотерапия може да се смята за потенциално лечение. Ефективността на пробиотичната терапия с Лактобацилус рамнозус се повишава при използване заедно с перорална имунотерапия с фъстъци, което води до десенсибилизация при 82% от лекуваните пациенти (105) или с хидролизиран казеин при пациентите с алергия към млякото, при които се наблюдава повишаване на фекалните нива на бутирата (106, 107). Въпреки това, другите щамове лактобацили и/или бифидобактерии не оказват никакъв ефект за профилактика на алергични заболявания (106, 107). Някои изследвания показват, че пероралното приемане на пробиотици може да е полезно за пациентите с алергичен ринит (108&ndash;110), а локалното назално въвеждане на Лактококус лактис NZ9000 може да окаже влияние върху локалните и системните имунни реакции срещу пневмококите (111). Въпреки това, Айвъри и др. съобщава, че макар че пероралното приемане на Лактобацилус казеи Широта променя имунната система на пациентите с алергия (110), тези промени не оказват значително влияние върху състоянието на алергията (112), което показва, че анализът на имунните параметри сам по себе си не е реален показател на терапевтичните свойства на пробиотиците.</p> <p><span>Предполага се, че пробиотиците могат да спомогнат за профилактика на екзема и оказват положителни ефекти върху други алергични заболявания, включително астма (113&ndash;117). Освен това, друг подход, основаващ се върху интраназалното прилагане на бактериални продукти (ендотоксин или флагелин) показва способност за промяна на имунната система, подобно на ефекта на пробиотиците.</span><span>&nbsp;</span>(118, 119).</p> <p>Изглежда, че оптималните периоди от време за прилагане на пробиотична интервенция са преди, по време и веднага след раждането. Въпреки това, трябва да се извършат повече изследвания с използване на клинични изпитвания, когато е възможно, за да се потвърдят тези открития, както и за да се определи оптималното използване на пробиотици.</p> <p><strong>Пребиотици</strong></p> <p><span>Пребиотиците са несмилаеми хранителни компоненти, които носят полза на пациента чрез избирателно стимулиране на растежа и активността на микроорганизмите. Изследванията показват, че фибрите и олигозахаридите могат да подобрят имунитета и метаболизма&nbsp;</span>(8). Освен това, лечението на бременни и кърмещи мишки води до повишаване на концентрацията на лактобацилите и Клостридиум лептум, както и спомага за увеличаване на дългосрочния защитен ефект срещу хранителните алергии при потомството (120).</p> <p>Изследванията на ефекта при приемането на фибри/олигозахариди за лечение на астма (121&ndash;123) показват хетерогенни резултати, като в едно от изследванията се съобщава за намаляване на бронхиалната обструкция (121), докато другите не съобщават за никакъв ефект (122, 123).<span>&nbsp;Един от последните прегледи на Кокрейн показва, че добавянето на пребиотици в храната на новородените може да намали риска от екзема, но все пак не е ясно дали тяхното използване може да окаже влияние върху други алергични заболявания, включително върху астмата</span><span>&nbsp;</span>(124).</p> <p><strong>Синбиотици</strong></p> <p><span>Когато комбинацията от пребиотици и пробиотици носи синергична полза за здравето, тя се счита за симбиотична.</span><span>&nbsp;</span>При мишките с хранителни алергии както микробиомът, така и храната могат да окажат влияние върху развитието на поносимостта към храните чрез индукция на T-регулаторни клетки (34). Изследванията показват, че при алергията към краве мляко лечението с интензивно хидролизиран казеин и Лактобацилус рамнозус GG спомага за повишаване на поносимостта чрез предизвикване на промени в чревния микробиом на бебетата (89).</p> <p><span>Резултатите от мета-анализ показват, че те оказват положително влияние върху лечението на екзема</span><span>&nbsp;</span>(125). Въпреки това, в тази област са необходими по-нататъшни добре организирани, рандомизирани, плацебо-контролирани дългосрочни изследвания (126).</p> <p><strong>Заключение</strong></p> <p><span>Микробиотата е високодинамична среда със сложна роля за алергичните заболявания, върху която оказват влияние множество хранителни фактори, както и факторите на околната среда. Необходими са и по-нататъшни изследвания с голям брой добре характеризирани пациенти и контролни групи за разкриване на ролята на микробиома за алергичните заболявания. Въпреки редица ограничения, интервенциите с пробиотици, пребиотици и/или синбиотици изглеждат обещаващо за развитието на превантивна терапия чрез възстановяване на променената функционалност на микробиома поради дисбиоза или чрез стимулиране на имунната система при специфична имунотерапия.</span><span>&nbsp;</span>Въпреки това, тази област е още сравнително нова и се очаква през следващите няколко години да се направят много ключови открития. За тази цел са необходими подробни перспективни, рандомизирани, плацебо-контролирани изследвания.</p> <p><strong>Библиография</strong></p> <p>1. Akdis CA. Allergy and hypersensitivity: mechanisms of allergic disease. Curr Opin Immunol (2006) 18(6):718&ndash;26.10.1016/j.coi.2006.09.016 [<a href="https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17029937" target="pmc_ext">PubMed</a>] [<a href="https://dx.doi.org/10.1016%2Fj.coi.2006.09.016" target="pmc_ext">CrossRef</a>] [<a href="https://scholar.google.com/scholar_lookup?journal=Curr+Opin+Immunol&amp;title=Allergy+and+hypersensitivity:+mechanisms+of+allergic+disease&amp;author=CA+Akdis&amp;volume=18&amp;issue=6&amp;publication_year=2006&amp;pages=718-26&amp;pmid=17029937&amp;doi=10.1016/j.coi.2006.09.016&amp;" target="pmc_ext">Google Scholar</a>]</p> <p>2. Veldhoen M, Uyttenhove C, van Snick J, Helmby H, Westendorf A, Buer J, et al. Transforming growth factor-beta &lsquo;reprograms&rsquo; the differentiation of T helper 2 cells and promotes an interleukin 9-producing subset. Nat Immunol (2008) 9(12):1341&ndash;6.10.1038/ni.1659 [<a href="https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18931678" target="pmc_ext">PubMed</a>] [<a href="https://dx.doi.org/10.1038%2Fni.1659" target="pmc_ext">CrossRef</a>] [<a href="https://scholar.google.com/scholar_lookup?journal=Nat+Immunol&amp;title=Transforming+growth+factor-beta+%E2%80%98reprograms%E2%80%99+the+differentiation+of+T+helper+2+cells+and+promotes+an+interleukin+9-producing+subset&amp;author=M+Veldhoen&amp;author=C+Uyttenhove&amp;author=J+van+Snick&amp;author=H+Helmby&amp;author=A+Westendorf&amp;volume=9&amp;issue=12&amp;publication_year=2008&amp;pages=1341-6&amp;pmid=18931678&amp;doi=10.1038/ni.1659&amp;" target="pmc_ext">Google Scholar</a>]</p> <p>3. Akinbami LJ, Simon AE, Rossen LM. Changing trends in asthma prevalence among children. Pediatrics (2016) 137(1).10.1542/peds.2015-2354 [<a href="https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4755484/">PMC free article</a>] [<a href="https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/26712860" target="pmc_ext">PubMed</a>] [<a href="https://dx.doi.org/10.1542%2Fpeds.2015-2354" target="pmc_ext">CrossRef</a>] [<a href="https://scholar.google.com/scholar_lookup?journal=Pediatrics&amp;title=Changing+trends+in+asthma+prevalence+among+children&amp;author=LJ+Akinbami&amp;author=AE+Simon&amp;author=LM+Rossen&amp;volume=137&amp;issue=1&amp;publication_year=2016&amp;doi=10.1542/peds.2015-2354&amp;" target="pmc_ext">Google Scholar</a>]</p> <p>4. Prescott SL, Pawankar R, Allen KJ, Campbell DE, Sinn J, Fiocchi A, et al. A global survey of changing patterns of food allergy burden in children. World Allergy Organ J (2013) 6(1):21.10.1186/1939-4551-6-21 [<a href="https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3879010/">PMC free article</a>] [<a href="https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/24304599" target="pmc_ext">PubMed</a>] [<a href="https://dx.doi.org/10.1186%2F1939-4551-6-21" target="pmc_ext">CrossRef</a>] [<a href="https://scholar.google.com/scholar_lookup?journal=World+Allergy+Organ+J&amp;title=A+global+survey+of+changing+patterns+of+food+allergy+burden+in+children&amp;author=SL+Prescott&amp;author=R+Pawankar&amp;author=KJ+Allen&amp;author=DE+Campbell&amp;author=J+Sinn&amp;volume=6&amp;issue=1&amp;publication_year=2013&amp;pages=21&amp;pmid=24304599&amp;doi=10.1186/1939-4551-6-21&amp;" target="pmc_ext">Google Scholar</a>]</p> <p>5. Savage J, Johns CB. Food allergy: epidemiology and natural history. Immunol Allergy Clin North Am (2015) 35(1):45&ndash;59.10.1016/j.iac.2014.09.004 [<a href="https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4254585/">PMC free article</a>] [<a href="https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25459576" target="pmc_ext">PubMed</a>] [<a href="https://dx.doi.org/10.1016%2Fj.iac.2014.09.004" target="pmc_ext">CrossRef</a>] [<a href="https://scholar.google.com/scholar_lookup?journal=Immunol+Allergy+Clin+North+Am&amp;title=Food+allergy:+epidemiology+and+natural+history&amp;author=J+Savage&amp;author=CB+Johns&amp;volume=35&amp;issue=1&amp;publication_year=2015&amp;pages=45-59&amp;pmid=25459576&amp;doi=10.1016/j.iac.2014.09.004&amp;" target="pmc_ext">Google Scholar</a>]</p> <p>6. Sicherer SH, Sampson HA. Food allergy: epidemiology, pathogenesis, diagnosis, and treatment. J Allergy Clin Immunol (2014) 133(2):291&ndash;307; quiz 308.10.1016/j.jaci.2013.11.020 [<a href="https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/24388012" target="pmc_ext">PubMed</a>] [<a href="https://dx.doi.org/10.1016%2Fj.jaci.2013.11.020" target="pmc_ext">CrossRef</a>] [<a href="https://scholar.google.com/scholar_lookup?journal=J+Allergy+Clin+Immunol&amp;title=Food+allergy:+epidemiology,+pathogenesis,+diagnosis,+and+treatment&amp;author=SH+Sicherer&amp;author=HA+Sampson&amp;volume=133&amp;issue=2&amp;publication_year=2014&amp;pages=291-307;+quiz+308&amp;pmid=24388012&amp;doi=10.1016/j.jaci.2013.11.020&amp;" target="pmc_ext">Google Scholar</a>]</p> <p>7. Blaser MJ, Falkow S. What are the consequences of the disappearing human microbiota? Nat Rev Microbiol (2009) 7(12):887&ndash;94.10.1038/nrmicro2245 [<a href="https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19898491" target="pmc_ext">PubMed</a>] [<a href="https://dx.doi.org/10.1038%2Fnrmicro2245" target="pmc_ext">CrossRef</a>] [<a href="https://scholar.google.com/scholar_lookup?journal=Nat+Rev+Microbiol&amp;title=What+are+the+consequences+of+the+disappearing+human+microbiota?&amp;author=MJ+Blaser&amp;author=S+Falkow&amp;volume=7&amp;issue=12&amp;publication_year=2009&amp;pages=887-94&amp;pmid=19898491&amp;doi=10.1038/nrmicro2245&amp;" target="pmc_ext">Google Scholar</a>]</p> <p>8. Trompette A, Gollwitzer ES, Yadava K, Sichelstiel AK, Sprenger N, Ngom-Bru C, et al. Gut microbiota metabolism of dietary fiber influences allergic airway disease and hematopoiesis. Nat Med (2014) 20(2):159&ndash;66.10.1038/nm.3444 [<a href="https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/24390308" target="pmc_ext">PubMed</a>] [<a href="https://dx.doi.org/10.1038%2Fnm.3444" target="pmc_ext">CrossRef</a>] [<a href="https://scholar.google.com/scholar_lookup?journal=Nat+Med&amp;title=Gut+microbiota+metabolism+of+dietary+fiber+influences+allergic+airway+disease+and+hematopoiesis&amp;author=A+Trompette&amp;author=ES+Gollwitzer&amp;author=K+Yadava&amp;author=AK+Sichelstiel&amp;author=N+Sprenger&amp;volume=20&amp;issue=2&amp;publication_year=2014&amp;pages=159-66&amp;pmid=24390308&amp;doi=10.1038/nm.3444&amp;" target="pmc_ext">Google Scholar</a>]</p> <p>9. Palm NW, de Zoete MR, Flavell RA. Immune-microbiota interactions in health and disease. Clin Immunol (2015) 159(2):122&ndash;7.10.1016/j.clim.2015.05.014 [<a href="https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4943041/">PMC free article</a>] [<a href="https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/26141651" target="pmc_ext">PubMed</a>] [<a href="https://dx.doi.org/10.1016%2Fj.clim.2015.05.014" target="pmc_ext">CrossRef</a>] [<a href="https://scholar.google.com/scholar_lookup?journal=Clin+Immunol&amp;title=Immune-microbiota+interactions+in+health+and+disease&amp;author=NW+Palm&amp;author=MR+de+Zoete&amp;author=RA+Flavell&amp;volume=159&amp;issue=2&amp;publication_year=2015&amp;pages=122-7&amp;pmid=26141651&amp;doi=10.1016/j.clim.2015.05.014&amp;" target="pmc_ext">Google Scholar</a>]</p> <p>10. Strachan DP. Hay fever, hygiene, and household size. BMJ (1989) 299(6710):1259&ndash;60.10.1136/bmj.299.6710.1259 [<a href="https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1838109/">PMC free article</a>] [<a href="https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/2513902" target="pmc_ext">PubMed</a>] [<a href="https://dx.doi.org/10.1136%2Fbmj.299.6710.1259" target="pmc_ext">CrossRef</a>] [<a href="https://scholar.google.com/scholar_lookup?journal=BMJ&amp;title=Hay+fever,+hygiene,+and+household+size&amp;author=DP+Strachan&amp;volume=299&amp;issue=6710&amp;publication_year=1989&amp;pages=1259-60&amp;pmid=2513902&amp;doi=10.1136/bmj.299.6710.1259&amp;" target="pmc_ext">Google Scholar</a>]</p> <p>11. Daley D. The evolution of the hygiene hypothesis: the role of early-life exposures to viruses and microbes and their relationship to asthma and allergic diseases. Curr Opin Allergy Clin Immunol (2014) 14(5):390&ndash;6.10.1097/ACI.0000000000000101 [<a href="https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25102107" target="pmc_ext">PubMed</a>] [<a href="https://dx.doi.org/10.1097%2FACI.0000000000000101" target="pmc_ext">CrossRef</a>] [<a href="https://scholar.google.com/scholar_lookup?journal=Curr+Opin+Allergy+Clin+Immunol&amp;title=The+evolution+of+the+hygiene+hypothesis:+the+role+of+early-life+exposures+to+viruses+and+microbes+and+their+relationship+to+asthma+and+allergic+diseases&amp;author=D+Daley&amp;volume=14&amp;issue=5&amp;publication_year=2014&amp;pages=390-6&amp;pmid=25102107&amp;doi=10.1097/ACI.0000000000000101&amp;" target="pmc_ext">Google Scholar</a>]</p> <p>12. Platts-Mills TA. The allergy epidemics: 1870-2010. J Allergy Clin Immunol (2015) 136(1):3&ndash;13.10.1016/j.jaci.2015.03.048 [<a href="https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4617537/">PMC free article</a>] [<a href="https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/26145982" target="pmc_ext">PubMed</a>] [<a href="https://dx.doi.org/10.1016%2Fj.jaci.2015.03.048" target="pmc_ext">CrossRef</a>] [<a href="https://scholar.google.com/scholar_lookup?journal=J+Allergy+Clin+Immunol&amp;title=The+allergy+epidemics:+1870-2010&amp;author=TA+Platts-Mills&amp;volume=136&amp;issue=1&amp;publication_year=2015&amp;pages=3-13&amp;pmid=26145982&amp;doi=10.1016/j.jaci.2015.03.048&amp;" target="pmc_ext">Google Scholar</a>]</p> <p>13. Ege MJ, Mayer M, Normand AC, Genuneit J, Cookson WO, Braun-Fahrlander C, et al. Exposure to environmental microorganisms and childhood asthma. N Engl J Med (2011) 364(8):701&ndash;9.10.1056/NEJMoa1007302 [<a href="https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21345099" target="pmc_ext">PubMed</a>] [<a href="https://dx.doi.org/10.1056%2FNEJMoa1007302" target="pmc_ext">CrossRef</a>] [<a href="https://scholar.google.com/scholar_lookup?journal=N+Engl+J+Med&amp;title=Exposure+to+environmental+microorganisms+and+childhood+asthma&amp;author=MJ+Ege&amp;author=M+Mayer&amp;author=AC+Normand&amp;author=J+Genuneit&amp;author=WO+Cookson&amp;volume=364&amp;issue=8&amp;publication_year=2011&amp;pages=701-9&amp;pmid=21345099&amp;doi=10.1056/NEJMoa1007302&amp;" target="pmc_ext">Google Scholar</a>]</p> <p>14. Marsland BJ, Salami O. Microbiome influences on allergy in mice and humans. Curr Opin Immunol (2015) 36:94&ndash;100.10.1016/j.coi.2015.07.005 [<a href="https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/26218803" target="pmc_ext">PubMed</a>] [<a href="https://dx.doi.org/10.1016%2Fj.coi.2015.07.005" target="pmc_ext">CrossRef</a>] [<a href="https://scholar.google.com/scholar_lookup?journal=Curr+Opin+Immunol&amp;title=Microbiome+influences+on+allergy+in+mice+and+humans&amp;author=BJ+Marsland&amp;author=O+Salami&amp;volume=36&amp;publication_year=2015&amp;pages=94-100&amp;pmid=26218803&amp;doi=10.1016/j.coi.2015.07.005&amp;" target="pmc_ext">Google Scholar</a>]</p> <p>15. Penders J, Gerhold K, Stobberingh EE, Thijs C, Zimmermann K, Lau S, et al. Establishment of the intestinal microbiota and its role for atopic dermatitis in early childhood. J Allergy Clin Immunol (2013) 132(3):601&ndash;607.e8.10.1016/j.jaci.2013.05.043 [<a href="https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23900058" target="pmc_ext">PubMed</a>] [<a href="https://dx.doi.org/10.1016%2Fj.jaci.2013.05.043" target="pmc_ext">CrossRef</a>] [<a href="https://scholar.google.com/scholar_lookup?journal=J+Allergy+Clin+Immunol&amp;title=Establishment+of+the+intestinal+microbiota+and+its+role+for+atopic+dermatitis+in+early+childhood&amp;author=J+Penders&amp;author=K+Gerhold&amp;author=EE+Stobberingh&amp;author=C+Thijs&amp;author=K+Zimmermann&amp;volume=132&amp;issue=3&amp;publication_year=2013&amp;pages=601-607.e8&amp;pmid=23900058&amp;doi=10.1016/j.jaci.2013.05.043&amp;" target="pmc_ext">Google Scholar</a>]</p> <p>16. Riiser A. The human microbiome, asthma, and allergy. Allergy Asthma Clin Immunol (2015) 11:35.10.1186/s13223-015-0102-0 [<a href="https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4674907/">PMC free article</a>] [<a href="https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/26664362" target="pmc_ext">PubMed</a>] [<a href="https://dx.doi.org/10.1186%2Fs13223-015-0102-0" target="pmc_ext">CrossRef</a>] [<a href="https://scholar.google.com/scholar_lookup?journal=Allergy+Asthma+Clin+Immunol&amp;title=The+human+microbiome,+asthma,+and+allergy&amp;author=A+Riiser&amp;volume=11&amp;publication_year=2015&amp;pages=35&amp;pmid=26664362&amp;doi=10.1186/s13223-015-0102-0&amp;" target="pmc_ext">Google Scholar</a>]</p> <p>17. Ley RE, Peterson DA, Gordon JI. Ecological and evolutionary forces shaping microbial diversity in the human intestine. Cell (2006) 124(4):837&ndash;48.10.1016/j.cell.2006.02.017 [<a href="https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16497592" target="pmc_ext">PubMed</a>] [<a href="https://dx.doi.org/10.1016%2Fj.cell.2006.02.017" target="pmc_ext">CrossRef</a>] [<a href="https://scholar.google.com/scholar_lookup?journal=Cell&amp;title=Ecological+and+evolutionary+forces+shaping+microbial+diversity+in+the+human+intestine&amp;author=RE+Ley&amp;author=DA+Peterson&amp;author=JI+Gordon&amp;volume=124&amp;issue=4&amp;publication_year=2006&amp;pages=837-48&amp;pmid=16497592&amp;doi=10.1016/j.cell.2006.02.017&amp;" target="pmc_ext">Google Scholar</a>]</p> <p>18. Sender R, Fuchs S, Milo R. Revised estimates for the number of human and bacteria cells in the body. PLoS Biol (2016) 14(8):e1002533.10.1371/journal.pbio.1002533 [<a href="https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4991899/">PMC free article</a>] [<a href="https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/27541692" target="pmc_ext">PubMed</a>] [<a href="https://dx.doi.org/10.1371%2Fjournal.pbio.1002533" target="pmc_ext">CrossRef</a>] [<a href="https://scholar.google.com/scholar_lookup?journal=PLoS+Biol&amp;title=Revised+estimates+for+the+number+of+human+and+bacteria+cells+in+the+body&amp;author=R+Sender&amp;author=S+Fuchs&amp;author=R+Milo&amp;volume=14&amp;issue=8&amp;publication_year=2016&amp;pages=e1002533&amp;pmid=27541692&amp;doi=10.1371/journal.pbio.1002533&amp;" target="pmc_ext">Google Scholar</a>]</p> <p>19. Turnbaugh PJ, Ley RE, Hamady M, Fraser-Liggett CM, Knight R, Gordon JI. The human microbiome project. Nature (2007) 449(7164):804&ndash;10.10.1038/nature06244 [<a href="https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3709439/">PMC free article</a>] [<a href="https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17943116" target="pmc_ext">PubMed</a>] [<a href="https://dx.doi.org/10.1038%2Fnature06244" target="pmc_ext">CrossRef</a>] [<a href="https://scholar.google.com/scholar_lookup?journal=Nature&amp;title=The+human+microbiome+project&amp;author=PJ+Turnbaugh&amp;author=RE+Ley&amp;author=M+Hamady&amp;author=CM+Fraser-Liggett&amp;author=R+Knight&amp;volume=449&amp;issue=7164&amp;publication_year=2007&amp;pages=804-10&amp;pmid=17943116&amp;doi=10.1038/nature06244&amp;" target="pmc_ext">Google Scholar</a>]</p> <p>20. O&rsquo;Mahony C, Scully P, O&rsquo;Mahony D, Murphy S, O&rsquo;Brien F, Lyons A, et al. Commensal-induced regulatory T cells mediate protection against pathogen-stimulated NF-kappaB activation. PLoS Pathog (2008) 4(8):e1000112.10.1371/journal.ppat.1000112 [<a href="https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2474968/">PMC free article</a>] [<a href="https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18670628" target="pmc_ext">PubMed</a>] [<a href="https://dx.doi.org/10.1371%2Fjournal.ppat.1000112" target="pmc_ext">CrossRef</a>] [<a href="https://scholar.google.com/scholar_lookup?journal=PLoS+Pathog&amp;title=Commensal-induced+regulatory+T+cells+mediate+protection+against+pathogen-stimulated+NF-kappaB+activation&amp;author=C+O%E2%80%99Mahony&amp;author=P+Scully&amp;author=D+O%E2%80%99Mahony&amp;author=S+Murphy&amp;author=F+O%E2%80%99Brien&amp;volume=4&amp;issue=8&amp;publication_year=2008&amp;pages=e1000112&amp;pmid=18670628&amp;doi=10.1371/journal.ppat.1000112&amp;" target="pmc_ext">Google Scholar</a>]</p> <p>21. Ostman S, Rask C, Wold AE, Hultkrantz S, Telemo E. Impaired regulatory T cell function in germ-free mice. Eur J Immunol (2006) 36(9):2336&ndash;46.10.1002/eji.200535244 [<a href="https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16897813" target="pmc_ext">PubMed</a>] [<a href="https://dx.doi.org/10.1002%2Feji.200535244" target="pmc_ext">CrossRef</a>] [<a href="https://scholar.google.com/scholar_lookup?journal=Eur+J+Immunol&amp;title=Impaired+regulatory+T+cell+function+in+germ-free+mice&amp;author=S+Ostman&amp;author=C+Rask&amp;author=AE+Wold&amp;author=S+Hultkrantz&amp;author=E+Telemo&amp;volume=36&amp;issue=9&amp;publication_year=2006&amp;pages=2336-46&amp;pmid=16897813&amp;doi=10.1002/eji.200535244&amp;" target="pmc_ext">Google Scholar</a>]</p> <p>22. Ivanov II, Atarashi K, Manel N, Brodie EL, Shima T, Karaoz U, et al. Induction of intestinal Th17&thinsp;cells by segmented filamentous bacteria. Cell (2009) 139(3):485&ndash;98.10.1016/j.cell.2009.09.033 [<a href="https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2796826/">PMC free article</a>] [<a href="https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19836068" target="pmc_ext">PubMed</a>] [<a href="https://dx.doi.org/10.1016%2Fj.cell.2009.09.033" target="pmc_ext">CrossRef</a>] [</p> <p><a name="link_2"></a>&nbsp;<a href="#top">начало</a></p> <div style="height: 80px;"></div> <h2 align="center"><span style="font-size: 14pt;"><strong>Дисбактериоза&nbsp;</strong><strong>-&nbsp;</strong><strong>т</strong><strong>еоретични основи</strong></span></h2> <p>&nbsp;</p> <p>Самият термин &bdquo;дисбактериоза / дисбаланс на чревната микрофлора /дисбиоза&ldquo; не е нов, той се използва вече от около 60 години. Дисбактериозата все още не е призната от Световната здравна организация като заболяване, а се смята само за микробиологично понятие. Фактът, че не е призната все още за медицински проблем, не означава, че вече не се е превърнала в социален проблем - в днешно време от нея страда по-голямата част от човечеството, често дори без да подозира за това.</p> <p><strong>При нормалното функциониране на червата до 9</strong><strong>5</strong><strong>% от общото количество от бактериите са анаеробните микроорганизми</strong><span>&nbsp;</span>(бифидобактерии, лактобактерии), от 1% до 4% са аеробни, главно Ешерихия коли, които са полезни за организма, а останалата част са условно-патогенните микроорганизми - симбионтите, стафилококите, дрождеподобните гъбички, клостридиите и др.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="https://www.medbio-bg.eu/uploads/images/image001(1).jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Полезните бактерии изпълняват най-различни функции</strong>, като вземат активно участие не само в крайното звено на процеса на храносмилане, но и изпълняват защитна функция, като повишават имунитета на организма, с помощта на отпадъчните си метаболитни продукти. В здравите черва микрофлората изпълнява още една функция &ndash; тя предпазва организма от проникването и размножаването на болестотворните бактерии, т.нар. патогенна микрофлора.</p> <p>Чревните сапрофити произвеждат различни бактерицидни вещества, близки по своето въздействие до антибиотиците. Бифидобактериите и ацидофилните бактерии разграждат до крайни продукти на разпад белтъчините, мазнините и високомолекулните въглехидрати, произвеждат млечна киселина, създават в червата кисела среда, което потиска развитието на гнилостните и патогенните микроорганизми, спомага за усвояването на калция, желязото, витамин Д и др.</p> <p><strong>Чревните бактерии участват в процесите на разграждане</strong><span>&nbsp;</span>на жлъчните киселини и образуването в дебелото черво на вещества, полезни за нормалното протичане на процесите на обмяната на веществата и образуването на изпражнения.</p> <p><strong>Чревната микрофлора произвежда от хранителните влакна много важни за организма вещества</strong><span>&nbsp;</span>- витамини, аминокиселини, хормони и др. По този начин тя не само осигурява значителна добавка към храненето, но и спомага за постъпването в организма на вещества, които може изцяло да липсват в първичната храна. Една от функциите на дебелото черво и населяващата го микрофлора, е да направи човешкия организъм устойчив и не толкова зависим от условията на външната среда и характера на храната.</p> <p><strong>Полезните микроорганизми на червата притежават свойствата на ензимите</strong>: те разграждат хранителните вещества на същия принцип, синтезират ацетилхолин, спомагат за усвояването на желязото от организма и т.н.</p> <p><strong>Продуктите от функционирането на бактериите оказват стимулиращо въздействие върху имунната система на човека</strong>, като синтезират различни витамини, включително всички витамини от групите В, С, К, биотин, пантотенова, никотинова и фолиева киселини, т.е. веществата, които са крайно необходими за нормалното функциониране на човешкия организъм. Произвежданите от Ешерихия коли витамини от група В, предотвратяват неконтролируемия растеж на тъканите, което, от своя страна, осигурява противоракова защита.</p> <p>В нормално състояние микрофлората на дебелото черво се балансира под влиянието на специалните вещества &ndash; колицини, които се произвеждат от Ешерихия коли, и киселата среда, създавана от млечнокиселите бактерии. Нарушаването на баланса на микрофлората чрез увеличаване на микроорганизмите-симбионти, води до гниене на белтъчините с отделяне на метан, който разрушава витамините от група В, физиологична преграда срещу неконтролируемия растеж на раковите клетки.</p> <p>По способността си за синтезиране на витамини, Ешерихия коли превъзхожда всички останали бактерии.</p> <p>Голямо значение за организма имат и имуностимулиращите свойства на микроорганизмите, населяващи дебелото черво, тъй като то може да произвежда антитела, като по този начин поддържа т.нар. неспецифичен имунитет.</p> <p><strong>Чревната микрофлора представлява типична биоценоза</strong>, т.е. такова съжителство, при което всички представители оказват взаимно влияние един върху друг и не могат нормално да съществуват поотделно. В процеса на еволюция се е формирало много успешно съжителство (симбиоза) на две нива на живот &ndash; на организма-гостоприемник и на бактериите, съществуването на които като едно цяло осигурява и за двете страни голяма устойчивост и независимост от промените в средата на обитание. Нарушението на тази симбиоза е опасно и за двете страни.</p> <p><strong>За благоприятното съществуване на полезните микроорганизми в червата, трябва да се поддържа кисела среда, което всъщност става при балансирана микрофлора</strong>. Липсата или слабата активност на полезните микроорганизми водят до задържането на изпражнения в червата и развитието на процесите на гниене в тях. Последните създават в дебелото черво вече алкална среда, която спомага за развитието на патогенната микрофлора и унищожаването на полезната, като по този начин този порочен кръг се затваря. В резултат на това, процесът на дисбаланс в организма постоянно се влошава: отделителните системи се претоварват, появява се и се повишава самоинтоксикацията /самоотравянето/. Нарушението на метаболизма става устойчиво, възникват и се усилват дисфункциите на различни органи и системи, т.е. човешкият организъм изпада в такова състояние, от което вече не може да излезе самостоятелно, само с помощта на системите за саморегулиране, а се нуждае от външна намеса.</p> <p>Опитите за отстраняване на последствията, а не на причината за заболяването не само не позволяват да се отключи тази верига и да се помогне на системите за саморегулиране да възстановят нарушения баланс, а точно обратното, те вкарват болестта още по-навътре.</p> <p>Повечето хронични заболявания, свързани с нарушението на метаболизма и имунната система, започват от нарушаването на баланса на микрофлората&nbsp; &ndash; микробиоценозата на червата, макар че се проявяват по различни начини:&nbsp; във вид на дерматити, диатези, невродермити, колити, алергии и т.н.<span>&nbsp;</span><strong>Повечето от тях са само следствие от дисбактериозата, а не нейната причина, както е прието да се смята.<span>&nbsp;</span></strong>Тази грешка обяснява неефективността и дори безперспективността на лечението на голям брой заболявания, посочени по-горе, с помощта на традиционни методи, които лекуват само симптомите - прояви, а не самата причина на болестта - дисбактериозата.</p> <p>Факторите, които водят до нарушение на баланса на микрофлората, могат да бъдат различни и доста многобройни. По всяка вероятност, точно с това обстоятелство се обяснява широката разпространеност (до 90%) на дисбактериозата сред населението.</p> <p>Дисбактериозата обикновено е свързана с нарушенията на имунната система. Тя не е следствие, а първопричината на голям брой заболявания. Според данните от клиничните изследвания, напълно естествено това се свързва с морфологичните промени в стените на червата, нарушението на способността им за всмукване, появата на микроби, токсини и продуктите на гнилостния разпад в кръвта. Нормализацията на чревната микрофлора във всички случаи значително подобрява клиничното състояние на болните.</p> <p>Възможната първопричина на други заболявания, които на пръв поглед изобщо не са свързани с дейността на стомашно-чревния тракт, може също да е дисбактериозата на дебелото черво. Това са заболяванията на сърдечно-съдовата система, по-специално, бактериалният ендокардит. Резултатите от специални клинични лабораторни изследвания показват наличието при всички болни от бактериален ендокардит на различни нарушения на екобиоценозата, а при 80% от болните се наблюдава повишаване на количеството на условно-патогенните микроби и гъбички. Освен това, в повечето случаи същата флора се изолира от сърдечния мускул.</p> <p>Същото може да се каже и за болните от атеросклероза, които са имали няколко инфаркта.</p> <p>Освен това се наблюдава връзка между протичането на бронхиалната астма и чревната дисбактериоза не само при възрастните, но и при децата.</p> <p>Съвсем различни на пръв поглед заболявания се характеризират с единен признак &ndash; дисбактериоза на дебелото черво, сравнително общ дефицит на анаеробните и повишаване на количеството на условно-патогенните и патогенните бактерии.</p> <p>Последователността на събитията е следната: първоначален е дисбалансът на чревната микрофлора, който предизвиква постоянна интоксикация на организма, нарушение на метаболизма и имунната система, червата вече не могат пълноценно да изпълняват ролята на първичен филтър, нарушава се обмяната на жлъчните киселини, въглехидратната, водно-солевата обмяна, създава се опасност и развитие на диабет, дисфункции на черния дроб и бъбреците.</p> <p>В дебелото черво започват да преобладават процесите на гниене и поради тази причина образуващите се токсини почти безпрепятствено попадат в черния дроб и се отлагат в него. Затова в края на краищата, когато човек достигне зряла възраст, черният дроб вече не може да изпълнява функциите си за филтриране на токсините и ги пропуска почти безпрепятствено в кръвта, с която те се разнасят из целия организъм, след което се замърсяват бъбреците и т.н. Болният започва дълъг път на лечение, което невинаги е ефективно, тъй като то се опитва да отстрани само следствието на заболяването, а не неговата причина.</p> <p>Интоксикацията на организма възниква като следствие на токсемията и бактериемията и както вече е доказано, води до заболяванията на сърдечно-съдовата система. Бактериемията, особено след лечението на основната болест с антибиотици, може да се превърне в сепсис, който вече се съпровожда с функционални промени в черния дроб, бъбреците и далака, а противомикробната резистентност на организма рязко се понижава. В същото време, остротата и продължителността на сепсиса пряко зависят от количеството и степента на патогенност на микроорганизмите, населяващи червата и от своя страна оказват влияние върху баланса на полезната и патогенната микрофлора, което води до още по-значително понижаване на нивото на полезната микрофлора. Ако в този случай терапията се подсили с антибиотици, това може да доведе до още по-голямо влошаване на баланса и затваряне на кръга.</p> <p>Някои хронични заболявания, които се развиват на фона на дисбактериозата, водят до нейното изостряне, дисбалансът на микрофлората се влошава още повече, хроничните болести навлизат в по-тежки форми, получава се затворен кръг.</p> <p>Ако дисбактериозата на червата обаче се приеме за първопричина, то това в повечето случаи може да доведе до лесно разплитане на цялата верига и излекуване на болните от хронични заболявания.</p> <p>Все пак не трябва да се смята, че всяко нарушение на баланса на микрофлората е болест. На първия стадий незначителното отклонение от нормалното съотношение между полезните и патогенните микроби е все още обратимо и може да изчезне от само себе си, без да предизвиква сериозни заболявания.</p> <p>Вторият стадий - дисбактериозата вече е състояние, при което полезната микрофлора не може да се възстанови от само себе си. Ние го наричаме компенсирана форма на дисбактериозата, при която болният до определена степен се е приспособил към дисбаланса на микрофлората в червата си.</p> <p>Третият етап представлява истинска дисбактериоза, когато организмът вече не може да се справя самостоятелно с постоянната интоксикация, настъпват сериозни нарушения на метаболизма и дейността на имунната система, като това състояние се характеризира с рязко намаляване на съдържанието на Ешерихия коли и слаб растеж на бифидумбактериите. За този етап са характерни два стадия &ndash; т.нар дисбактериоза от III и IV степен, които се различават помежду си със съотношението на полезната и патогенната микрофлора. Това вече са субкомпенсирани и декомпенсирани форми на болестта с нарушения в дейността на стомашно-чревния тракт и обективни промени в лигавицата на дебелото черво.</p> <p>На фона на дисбактериозата могат да се появяват заболяванията, които вече не могат да се излекуват с помощта на обичайните традиционни методи. Патологиите, възникнали в резултат на дисбактериозата, от своя страна, още повече влошават дисбаланса на микрофлората; токсемията и бактериемията се повишават, което още повече усилва патологичния процес.</p> <p>През последните години все повече стават фактите, които потвърждават тази хипотеза. Въз основа на голям брой клинични наблюдения е доказано, че след възстановяването на нормалната микрофлора на дебелото черво, имунната система се нормализира от само себе си, метаболизмът също се възстановява и болният се излекува от заболяването, от което е страдал в продължение на много години.</p> <p></p> <p><a name="link_3"></a>&nbsp;<a href="#top">начало</a></p> <div style="height: 80px;"></div> <p class="text-aligncenter"><span style="font-size: 14pt;"><strong>Дисбактериоза - диагностика</strong></span></p> <p><br />Диагностицирането на дисбактериоза се извършва предимно с анамнеза. За по-задълбочени изводи може да се направят и клинични изследвания.</p> <p><strong>Симптомите на дисбактериозата са:</strong></p> <ul> <li>чести чревни колики</li> <li>запек</li> <li>диария</li> <li>метеоризъм (подуване на корема и газове)</li> <li>честа умора, отпадналост, депресия, лошо настрoение</li> <li>чести гъбични инфекции, дерматити и екземи</li> <li>нарушена обмяна на веществата и лош апетит</li> <li>дефекация по-рядко от 1 път на 2 дни</li> <li>наличие на хемороиди или кървене</li> <li>понякога ускорено или неравномерно сърцебиене</li> <li>лош, неприятен дъх в устата</li> <li>отстранен апендикс</li> <li>раждане с операция</li> <li>липса на кърмене</li> <li>здравословни проблеми в най-ранно детство</li> <li>често лечение с антибиотици</li> <li>консумация на консервирани храни</li> </ul> <p><strong>Ако не обърнем внимание навреме, дисбактериозата може да стане причина за възникването на:</strong></p> <ul> <li>главоболие</li> <li>повишен апетит за сладки неща</li> <li>панкреатит и захарен диабет</li> <li>дескинезия на жлъчния мехур и жлъчните пътища, жлъчно-каменна болест</li> <li>екземи, псориазис, атопичен дерматит</li> <li>хранителна и поливалентна алергия</li> <li>бронхиална астма</li> <li>опадане на косата и промени в структурата на ноктите</li> <li>имунодефицит</li> <li>промени в състава на кръвта</li> <li>ендокринни заболявания</li> <li>болести на централната нервна система, психични отклонения</li> <li>дисфункция на стомашно-чревния тракт - запек, диария и др.</li> <li>гастрити, дуоденити</li> <li>нарушения на липидната обмяна (висок или нисък холестерол)</li> <li>ревматоиден артрит и др. ставни и автоимунни заболявания</li> <li>рак на гърдата, стомаха и дебелото черво</li> <li>нарушения на кръвосъсирването</li> </ul> <p><strong>Най-обективният метод</strong><span>&nbsp;</span><strong>за диагностика на дисбактериозата</strong><span>&nbsp;</span>на червата е анализът на изпражненията за бактериофлора, тъй като всеки ден с изпражненията се изхвърлят около 17 трилиона бактерии, населяващи червата. Това обаче е много тънък и трудоемък процес, който изисква не само максимална стерилност и унификация на времето за вземане на пробата, но и осигуряване на нейното съхранение, специфични температурни условия и висококвалифицирани лаборанти-бактериолози. Затова на практика анализът на изпражненията за дисбактериоза, който се провежда в нашите медицински институции, невинаги дава реална представа за съдържанието на съответната микрофлора в дебелото черво. Освен това ние проведохме следния експеримент - изпратихме изпражненията на един и същи болен в две различни лаборатории и получихме противоречиви резултати. Затова данните от анализите, които се провеждат в лабораториите на медицинските институции, невинаги съответстват на класическата картина, което от своя страна, не позволява на лекарите да вземат правилно решение за същността на заболяването и да диагностицират дисбактериозата.</p> <p><strong>Като се вземе предвид това обстоятелство, ние предлагаме на практикуващите лекари да обръщат основното си внимание върху клиничната картина, върху симптоматиката на заболяването, която се вижда и без микроскоп</strong>.</p> <p>При децата:</p> <ol> <li>Ако детето има нарушение на дефекацията както във вид на диария (дефекацията е честа, течна, пенлива, наличие на неразградени остатъци от храна, изпражненията могат да бъдат зелени), така и във вид на запек (веднъж на два и повече дни), то това са признаци на дисбактериоза;</li> <li>Ако детето има диатеза, невродермит, екзема, хранителна или друга алергия (полиноза);</li> <li>Ако детето често боледува от ОРЗ, ОРВИ, бронхити с астматичен компонент -&nbsp;това предполага на първо място то да се изследва за наличие на дисбактериоза. При това може да няма промени в дефекацията. Повечето педиатри и особено детските алерголози и имунолози, разбира се, ще се учудят като прочетат това. Какво отношение има например бронхиалната астма към чревната микрофлора? В труда на учените от Московската медицинска академия &bdquo;И.А. Сеченов&rdquo;, представен на I-та Всеруска конференция &bdquo;Дисбактериози и еубиотици&rdquo;, беше показана връзката между степента на тежест на бронхиалната астма и дисбактериозата.</li> </ol> <p><strong>Тактиката, която<span>&nbsp;</span></strong><strong>Системата &bdquo;Медбио+&rdquo; предлага, е следната: в основата на всички заболявания, обусловени от нарушението на метаболизма и имунната система (а те са над 90%), да се поставя дисбактериозата.</strong></p> <p>Дисбактериозата е заболяване, което започва при децата и продължава при възрастните. С времето болестта започва да се съпровожда от още по-сериозни, но понякога и много лесно поправими нарушения на функционалните системи на организма.</p> <p>Пациенти с многогодишна бронхиална астма, които през годините са приемали хормонални препарати, след провеждане на курс за лечение на дисбактериозата в продължение на няколко месеца забравят за хормоналните препарати, тъй като нямат нито един пристъп на астма.</p> <p>При други пациенти - с желязодефицитна анемия, вторичен декомпенсиран имунодефицит, хранителни алергии, полиноза, често боледуване от простудни заболявания - след преминаване на курс за лечение на дисбактериозата обикновено получават значително подобряване на състояние си. Изчезват алергиите към хранителните продукти, съдържанието на хемоглобин в кръвта се повишава без приемането на каквито и да било специални препарати, които съдържат желязо, т.е. организмът започва самостоятелно да усвоява желязото от храната.</p> <p>Диагностиката безспорно е важна, но дори и правилната диагностика на заболяването въз основа на коректно проведени микробиологични изследвания, все още не решава проблема напълно. Дисбактериозата все още не е призната от СЗО за заболяване. Това до голяма степен предопределя и факта, че досега не са търсени както методи за коректната й диагностика, така и методи за лечение на болните от чревна дисбактериоза. Медицинските изследванията през последните 20-30 години показват, че нагласата и подходите трябва да се променят. И че дисбактериозата е един от важните ключове за разрешаването на сериозни здравословни проблеми.</p> <p>&nbsp;<a name="link_4"></a>&nbsp;<a href="#top">начало</a></p> <div style="height: 80px;"></div> <p class="text-aligncenter"><span style="font-size: 14pt;"><strong>Дисбактериоза - премахване</strong></span></p> <p>&nbsp;</p> <p>Единствените средства, известни на повечето практикуващи лекари, които се използват при нарушен баланс на чревната микрофлора, са лиофилизираните препарати за възстановяване на чревната микрофлора. Основната причина да са толкова разпространени и предпочитани за употреба е техният дълъг срок на годност в търговската мрежа.</p> <p>Лиофилизираните препарати обаче водят само до временно подобряване на здравословното състояние, без да възстановяват пълноценно биоценозата на дебелото черво. Причината за това е, че бактериите в тях не са съвсем живи, а условно живи. Т.е. те са в състояние, което изисква известни условия, за да възвърнат жизнените си функции. Проблемът е, че е практически много трудно да се създадат едновременно такива условия в човешкия организъм. Лиофилизираните пробиотици се получават, като бактериите се подлагат на бързо замразяване, след това се дехидратират. /изсушават/, поставят се в капсули или се таблетират, като по този начин се запазва тяхната жизнеспособност за продължителен период. За възстановяването на нормалните им жизнени функции са необходими доста условия, като напр.: температура 37&deg;С, наличие на вода за рехидратация, подходяща хранителна среда, подходящо рН и време за възстановяване &ndash; от 8 до 20 часа в зависимост от вида на бактерията. Такива идеални условия има само в лабораторна среда. На практика в стомаха има само едно условие &ndash; температура 37&deg;С.</p> <p>При перорално приемане на сухи пробиотични препарати те последователно преминават през всички части на храносмилателния тракт и достигат местоназначението си, т.е. дебелото черво, след като вече са се изложили на въздействието на стомашния сок, жлъчката, панкреаса, продуктите на разграждането на храната в горните части на стомашно-чревния тракт. Процентът на бактериите, които могат изцяло да възстановят жизнените си сили в лиофилизираните препарати и без това не е висок, а в агресивната среда на стомашно-чревния тракт, огромната част от тях просто не успяват да &bdquo;оживеят&rdquo; и умират без да стигнат до мястото си на обитание и без да донесат необходимата полза. Увредената от дисбактериозата среда в дебелото черво изобщо не съответства на полезната среда, създадена в лабораторния термост с помощта на специални хранителни бульони. Върху етикетите на сухите препарати на бактериите обикновено се посочва доста значително съдържание на жизнеспособни бактерии в тях. То обаче се определя според тяхното съдържание в специалните хранителни среди, няколко часа след поставянето им в термостатични условия.</p> <p>Все пак от приемането на лиофилизираните препарати има някакъв ефект. Той се дължи на метаболитните продукти от жизнената дейност на бактериите, които се намират в препаратите, и разграждането на самите &bdquo;скелети&rdquo; на загиналите бактерии /които са полезни за нас/. По този начин, когато се приема пробиотика, болезнените симптоми намаляват или напълно изчезват, но след прекратяване на приема, ако не се възстанови нормалната микрофлора на дебелото черво по друг начин, болестната симптоматика се възстановява.</p> <p>За успешното премахване на дисбактериозата и нейните последствия следва да се предприемат комплексни действия, които включват: първо, да се направи диагностика; второ, елиминиране на патогенната и условно-патогенната микрофлора, гнилостните и гноеродните бактерии, т.е. да се извърши основно почистване на дебелото черво; и трето, въвеждане в дебелото черво на живи пробиотични култури, като едновременно се създава и подходяща хранителна среда за тях чрез пребиотици; четвърто, трайно колонизиране на дебелото черво от полезните бактерии.</p> <p>Най-бързият, най-лесният, най-достъпният и максимално ефективен начин за възстановяване на полезната микрофлора на дебелото черво е чрез приемането на живи пробиотици, а те са такива само в течна форма. В течна водна среда бактериите са живи, имат подходящата хранителна среда, приемат се преди хранене, когато киселинността в стомаха е минимална, и бързо достигат активни до дебелото черво, където се справят с патогените. За да бъде обаче максимално ефективен този процес, е необходимо предварително да се изчисти дебелото черво от наличната фекална маса.</p> <p>В съвременната литература, както в специализираната, така и в популярната, е широко разпространено мнението за голямата полза на периодичното прочистване на червата за поддържане на здравето на необходимото ниво. В книгата на Малахов, например, като ефективен метод за лечение на дисбактериозата се предлага комбинацията от прочистване на червата и специални диети, след което микрофлората се възстановява от само себе си. Ако това не се случи, се препоръчва тази процедура да се повтори още веднъж. И така в продължение на 2-3 месеца. Това е добър начин за провеждане на втория етап от едно комплексно лечение. На практика обаче, в повечето случаи пациентите не се излекуват, поради простата причина, че микрофлората на червата не се възстановява от само себе си. Тя се нуждае от външна помощ. Т.е. необходимо е реинтродуциране на полезни бактерии в червата за трайно възстановяване на чревната микрофлора и последващо цялостно излекуване.</p> <p>По принцип, системата &bdquo;Медбио+&rdquo; също препоръчва прочистването на организма от отпадъците. Периодичното прочистване на червата не само от задържалите се в тях по-дълго от нормалното, но и от залепналите към стените на червата плътни изпражнения без съмнение е полезно за организма, но то не отстранява основната причина за неговото &bdquo;задръстване&rdquo; - дисбактериозата. Прочистването на дебелото черво трябва да бъде само първата част от цялостния процес. Втората част на този процес е заселването на полезните бактерии. Третата част е развитие на колонията от полезни бактерии в цялото дебело черво и увеличаването на количеството им до природно зададените норми, за което е необходимо да им се дава продължително време храна. Едва тогава можем да приемем, че сме свършили всичко необходимо за пълноценното възстановяване на нормалната микрофлора в дебелото черво.</p> <p>Предлаганата от системата &bdquo;Медбио+&rdquo; методика за премахване на дисбактериозата помага на организма да възстанови нормалния метаболизъм чрез възстановяване на заложения от самата природа баланс на микрофлората на дебелото черво. За успешното заселване на пробиотичните бактерии: задължително първо се прави изчистване на дебелото черво с очистителното през устата: &laquo;Фортранс&raquo; за възрастни и &bdquo;Дуфалак&rdquo; за деца, като във вечерта на изчистването не се вечеря. На следващия ден преди първото хранене се започва прием на &bdquo;Нарин&eacute; Адълт Есеншъл&ldquo;, преди следващото хранене се приема &bdquo;Нарин&eacute; Адълт Макс&ldquo; и така се редуват през деня преди всяко хранене по 15 ml на прием. При бебетата и децата също се редуват, като се спазва схемата за количеството според възрастта. Едновременно с приема на пробиотиците се пие и пребиотик &bdquo;Медбио+Инулин&ldquo; /предлага се отделно в сайта/, дневно по 1 ч.л. /4 гр./ на всеки 35 кг. от телесното тегло, по време на хранене, разтворен във вода, чай или течна храна, разпределен на 2 или 3 приема, като дозата се увеличава постепенно, започвайки от 1/3 от дневната доза първия ден, 2/3 от дневната доза втория ден и цялата дневна доза третия ден.</p> <p>За пълно заселване на необходимата микрофлора, в края на курса с пробиотиците &bdquo;Нарине&rdquo;, се приема за 3 дни пробиотикът Медбио+Ешерихия коли М17.</p> <p>Ако се наложи да се провежда лечение с антибиотици, временно трябва да се преустанови използването на пробиотиците от серията NARIN&Eacute;&nbsp; ADULT до приключване на курса с антибиотици и след това прилагането на пробиотиците да се поднови.</p> <p>Окончателното стабилизиране на микрофлората става след около месец от заселването на пробиотичните бактерии при всички възрасти, ако междувременно не се приемат антибиотици или консервирани с голямо количество консерванти храни.</p> <p>Понякога, в тежки случаи, може да не се възстанови напълно микрофлората след първия цикъл на прилагане на пробиотиците на микробиологична лаборатория Медбио+. Тогава се налага повтаряне на всички процедури.</p> <p>Възможно ли е да има предозиране с пробиотици с живи бактерии в дебелото черво? Не е възможно по никакъв начин. Първо, при дисбактериоза вече има значителен недостиг на полезна микрофлора, което само по себе си спомага за развитието на патогенната и условно-патогенната микрофлора, а и средата в червата не е много благоприятна за приетите полезни бактерии поради наличието на голям брой отпадъчни продукти, затова бактериите трябва да са в големи количества. Второ, в резултат на съжителството и взаимната борба на двата вида микроорганизми /полезни и патогенни/ естествено се регулира количеството както на едните, така и на другите, т.е. необходими са както едните, така и другите.</p> <p>Този начин за премахване на дисбактериозата позволява не само да се възстанови балансът на микрофлората, населяваща дебелото черво, но и да се осигури нормалното й функциониране в дългосрочен план.</p> <p>Повечето съществуващи в днешно време методи за премахване на дисбактериозата допускат намесата в процеса на саморегулиране на баланса на чревната микрофлора, но само чрез потискането на патогенните бактерии. Но това е отстраняване на последствията, а не на причината. При дисбактериозата броят на полезните микроорганизми пада под границата, при която се осъществява активиране на системите за саморегулиране и &nbsp;това&nbsp; води до нарушаване на баланса в микрофлората на дебелото черво. Освен това, елиминирането на патогенната микрофлора обикновено се осъществява с помощта на антибиотици. А те, както е известно, унищожават не само патогенната, но и полезната микрофлора. Без наличие на полезни бактерии патогенната микрофлора скоро се появява отново и продължава болестотворната си дейност.</p> <p>За да оздравее, на организма е необходима жизнеспособна и активна полезна флора, при това в съответните количества. Тогава балансът може да се възстанови и да се активира системата за саморегулиране, заложена в нас от Природата.</p> <p><a name="link_5"></a>&nbsp;<a href="#top">начало</a></p> <div style="height: 80px;"></div> <h1 itemprop="name" class="text-aligncenter"><span style="font-size: 14pt;">Статия на доц. Марчев за микробиома</span></h1> <p></p> <p><strong>Доц. Марчев: Дали ще имаш високо кръвно, зависи и от бактериите в червата</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>22.02.2020 21:30; Любомира Николаева</p> <p>&nbsp;</p> <p><span><strong>Източник:</strong><strong>&nbsp;в-к 24 часа&nbsp;</strong></span><a href="https://m.24chasa.bg/mnenia/article/8216738" target="_blank" rel="noopener"><span>https://m.24chasa.bg/mnenia/article/8216738</span></a></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Трансплантирането на микроорганизми е следващият блокбастър - топмилиардери като Бил Гейтс и Марк Зукърбърг влагат пари в биотехнологични компании, които разработват микробиомни&nbsp;терапии, казва доц.&nbsp;Сотир Марчев&nbsp;в интервю за&nbsp;</strong><a href="https://m.24chasa.bg/mnenia/article/8216738" target="_blank" rel="noopener"><strong>24 часа</strong></a><strong><a href="https://m.24chasa.bg/mnenia/article/8216738" target="_blank" rel="noopener">&nbsp;</a>- началник на Клиниката по&nbsp;кардиология&nbsp;в Медицинския инстутит на МВР.&nbsp;</strong></p> <p>Почетен член (FESC) е на Европейското кардиологично дружество. Републикански консултант по&nbsp;<strong>кардиология</strong>. Има придобити специалности по&nbsp;<strong>вътрешни болести</strong>,&nbsp;<strong>кардиология</strong>&nbsp;и здравен мениджмънт. Член е на управителния съвет на Българската асоциация по ултразвук в&nbsp;<strong>медицина</strong>та. Притежава европейска акредитация по ехокардиография. Специализирал е във Виена, Белград и Осака. Защитил е кандидатска дисертация в областта на тъканната доплерехокардиография и докторска дисертация върху стрес индуцираната кардиомиопатия. Дългогодишен член на лигата &ldquo;Лекарите, на които вярваме&rdquo;.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="https://www.medbio-bg.eu/uploads/images/%D0%94%D0%BE%D1%86_%20%D0%A1%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%80%20%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%87%D0%B5%D0%B2.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Доц. Марчев, вие сте кардиолог, защо избрахте да участвате в научния форум &ldquo;Артериале 2020&rdquo; с тема за&nbsp;бактериите?</strong></p> <p>- Ролята на&nbsp;<strong>микробиома</strong>&nbsp;в човешкото здраве е най-предизвикателната мишена в&nbsp;<strong>медицина</strong>та през последните 10-15 години. Оказа се, че хората сме съставени от приблизително еднакъв брой човешки клетки и клетки на микроорганизми &ndash; предимно&nbsp;<strong>бактерии</strong>&nbsp;и техните вируси, но също и гъби, едноклетъчни. Тези микроорганизми живеят върху нашата кожа, в горните дихателни пътища, пикочната и половата система, и най-много представители имат в червата. Образно казано, ние сме един подвижен зоопарк. Покрити сме с невидим свят от микроорганизми с безкрайно сложни взаимоотношения помежду си и с нашия организъм.</p> <p>Над 50 000 научни труда са изследвали задълбочено ефектите на&nbsp;<strong>микробиома</strong>. Изглежда, че различните видове&nbsp;<strong>бактерии</strong>&nbsp;в червата потискат или стимулират имунните реакции в организма и така се борят с болестотворните микроби. Очаква се това ново разбиране за взаимодействието между бактериалните и човешките клетки да доведе до пробивни лечения.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- За кои болести?</strong></p> <p>- От логичните във връзка с тяхното местообитание заболявания на стомаха и червата и хранителните алергии до изненадващи като&nbsp;<strong>терапии</strong>&nbsp;за рак и аутизъм. Идеята е чревни&nbsp;<strong>бактерии</strong>&nbsp;да се използват като лекарства. Такива медикаменти вече са в процес на разработка. Очакват се множество нови&nbsp;<strong>терапии</strong>, които ще намалят човешкото страдание и при успех ще генерират огромни печалби за пионерите в тези бързо увеличаващи се биотехнологични компании стартъпи.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Реалистични ли са прогнозите?</strong></p> <p>- Реалисти ли са Бил Гейтс, Марк Зукърбърг, Марк Бениоф? Не само те, и други милиардери в топ 25 в света влагат пари в стартиращи компании за лекарства от&nbsp;<strong>микробиома</strong>&nbsp;и правят дарения в подкрепа на изследванията на големите американски университети, коити работят по темата.</p> <p>Следващите блокбъстъри - така &ldquo;Форбс&rdquo; нарича лекарствата от чревни&nbsp;<strong>бактерии</strong>&nbsp;в една току-що публикувана обширна статия.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- С какви аргументи?</strong></p> <p>- Цитират се сериозни проучвания. Когато учените прехвърлили клетките на&nbsp;<strong>микробиома</strong>&nbsp;на червата от затлъстели мишки в слаби мишки, слабите натрупали тегло. Списанието прогнозира, че ново лекарство за затлъстяване на тази основа може да донесе над 20 млрд. долара печалба.</p> <p>Друго проучване при пациенти с най-агресивния рак на кожата &ndash; меланом, показва, че на имунотерапията отговарят най-добре тези, които имат най-голямо разнообразие на чревните&nbsp;<strong>бактерии</strong>.</p> <p>Съобщават се дори &ldquo;допинг&rdquo; ефекти &ndash; мишки, инжектирани с чревни&nbsp;<strong>бактерии</strong>&nbsp;на маратонци, започват да бягат на по-големи разстояния.</p> <p>В рандомизирано проучване след фекална трансплантация се възстановяват 94% от хората с рецидивираща инфекция с потенциално смъртоносната бактерия клостридиум дифициле. Примерите за успешно лечение чрез микробиом са много и очевидно се оценяват добре от милиардерите с интуиция за бъдещите блокбъстъри.</p> <p><strong>- Знанията за&nbsp;микробиома&nbsp;са сравнително нови и все още скромни, колко стар е той?</strong></p> <p>- Микроорганизмите, които съставят невидимия свят във и върху човека, еволюционно са по-стари от нас. Афористично може да се каже, че ние сме се появили в тях, а не те в нас. Гените на всички микроорганизми в нас се нарича микрогеном. Стандартът да работим със сумата от тези гени се появи с новите методи на изследване на&nbsp;<strong>бактерии</strong>те.</p> <p>Навремето, а и сега основният метод за разкриване на&nbsp;<strong>бактерии</strong>те в лабораториите е чрез посяване на хранителна среда, за да се наблюдава какви колонии се развиват. Но вече има начин&nbsp;<strong>бактерии</strong>те да се &ldquo;смилат&rdquo; и се изследва само тяхната нуклеинова киселина. По нея се съди какви&nbsp;<strong>бактерии</strong>&nbsp;е имало в микса.</p> <p>При този нов метод не е нужно в момента на изследването бактерията да е жива. Може да се установи дори микрогеномът на предци на човека на десетки хиляди години, открити при археологически разкопки.&nbsp;<strong>Бактерии</strong>те са загинали заедно с организма, но се е запазила тяхната нуклеинова киселина. Така се разбра, че първобитните хора са имали доста по-различен микрогеном от нашия.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- С микробиом ли се раждаме?</strong></p> <p>- В утробата на майката плодът е стерилен. Но по време на бременността в организма ѝ настъпват много промени. Една от тях е, че се променят&nbsp;<strong>бактерии</strong>те в родовите пътища. При естествено раждане се &ldquo;заразяваме&rdquo; с подготвените за нашето раждане променени&nbsp;<strong>бактерии</strong>. Те колонизират стомашно-чревната ни система. Принципно новороденото не може да усвоява пълноценно всички съставки на майчиното мляко. Естествено придобитите по време на раждането&nbsp;<strong>бактерии</strong>&nbsp;&ldquo;разцепват&rdquo; тези продукти до усвоими от бебето хранителни вещества. Когато детето идва на бял свят с цезарово сечение, не притежава майчин родов микробиом. То &ldquo;прихваща&rdquo; микроорганизмите от кожата ѝ, от персонала и болничната среда, които не съдействат за усвояването на майчиното мляко.</p> <p>С растежа микробиомът на всеки човек се променя. Децата, които живеят в селска среда, се срещат с по-разнообразни микроорганизми, имат по-богат микробиом и по-рядко развиват алергии за разлика от връстниците си, отглеждани в стерилна градска среда. Има данни, че децата с бронхиална астма, които имат един вид&nbsp;<strong>бактерии</strong>&nbsp;в горните дихателни пътища, по-рядко получават пристъпи и те са по-леки в сравнение с пристъпите на децата с друг микробиом.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Къде се пресичат темите за&nbsp;микробиома&nbsp;и хипертонията?</strong></p> <p>-&nbsp;<strong>Бактерии</strong>те в нас имат значение и за нашето артериално налягане. Връзката е азотният окис, който е най-мощният вазодилататор, т.е. има способност да разширява кръвоносните съдове. В растителните храни има неорганични нитрати. Растенията се нуждаят от азот и го абсорбират от почвите. При едни&nbsp;<strong>бактерии</strong>&nbsp;в устната кухина азот, свързан с три кислородни молекули, се преобразува в азот с две кислородни молекули и в тялото от него се образува азотен окис. Така едни видове&nbsp;<strong>бактерии</strong>&nbsp;в устата ни съдействат в тялото да има повече азотен окис. Това е логичното обяснение защо здравето на устата е свързано със сърдечното здраве. Неслучайно джамбазите съдят за здравето и за възрастта на коня по зъбите. Кардиолозите също знаем от опит, че пациентите с лошо състояние на зъбите по-често имат сърдечносъдови проблеми.</p> <p>При чревния микробиом връзката със сърдечното здраве става още по-значима заради натрия, който приемаме основно с готварската сол или казано с химическа формула - &nbsp;натриевия хлорид. Нивото на натрия в тялото зависи от излъчването му от организма чрез бъбреците. Но също и от това колко натрий ще постъпи в тялото, а в този процес се намесват чревните&nbsp;<strong>бактерии</strong>.&nbsp;</p> <p><strong>Бактерии</strong>те, които лимитират пропускливостта на червата на сол, определят колко е чувствителен към солта човекът. Здравословните растителни храни, богати на естествени влакна - фибри, упражняват благоприятното си влияние чрез&nbsp;<strong>бактерии</strong>те в нашите черва, а не директно.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Какъв е механизмът?</strong></p> <p>- Хората нямаме ензими директно да &ldquo;разцепваме&rdquo; структурата на фибрите, това го правят чревните&nbsp;<strong>бактерии</strong>. Когато в червата постъпват растителни влакна,&nbsp;<strong>бактерии</strong>те ги преобразуват до късоверижни летливи мастни киселини &ndash; ацетат, бутират, пропионат. Тези мастни киселини регулират множество жизнени процеси, сред които и кръвното налягане. Ако не ядем храни с фибри, не се образуват &ldquo;късите&rdquo; мастни киселини и това се отразява на артериалното ни налягане.</p> <p>Ако не осигуряваме храна на нашия микробиом, разбирайте фибри,&nbsp;<strong>бактерии</strong>те намаляват, а тези, които оцеляват, се насочват към мукусния слой на червата и волю-неволю започват да се хранят с нас.</p> <p>Друг неблагоприятен фактор е алкохолът. Не е случайно, че се използва за стерилизация в&nbsp;<strong>медицина</strong>та. Това му качество се проявява и в стомаха върху микрофлората.</p> <p>Установено е, че колкото по-голямо разнообразие на&nbsp;<strong>бактерии</strong>&nbsp;има в червата на човека, толкова по-здрав е той. За вагината обаче е обратното - наличието на малко видове&nbsp;<strong>бактерии</strong>&nbsp;извън специфичните са маркер за здраве.</p> <p>Като цяло здравословните неща се отразяват добре на&nbsp;<strong>микробиома</strong>, а нездравословните го увреждат. Правилото важи не само за нещата, които ядем и пием, влияе дори физическата активност.</p> <p>Така например тренираният маратонец има добри постижения благодарение на взаимодействието на неговите клетки и&nbsp;<strong>бактерии</strong>&nbsp;в червата. При тренировките в кръвта на маратонеца се образува лактат, който преминава кръвно-чревната бариера и попада в кухината на червата. Там определени&nbsp;<strong>бактерии</strong>&nbsp;конвертират лактата в пропионат, който се резорбира обратно, отива в мускулите и на свой ред води до подобряване на постиженията.</p> <p>Има проучване, което установява, че дори само по&nbsp;<strong>микробиома</strong>&nbsp;може да се изчисли шансът конкретен човек да живее повече от 15 години от момента на изследването. Излиза, че продължителността на живота на човека може да бъде предсказана без никакъв медицински преглед!</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Какви закономерности действат?</strong></p> <p>- Различните здравни състояния корелират с различни микробиоми, като връзката е двупосочна. Здравето ни влияе на&nbsp;<strong>микробиома</strong>&nbsp;и микробиомът влияе на здравето ни.</p> <p>Излезе проучване, че хората без хипертония и депресия имат един микробиом, хипертониците с депресия - друг, хипертониците без депресия - трети. Оказа се, че съществуват зависимости между чревната ни флора, кръвното налягане, психиката и теглото ни.</p> <p><strong>- Как се е установило?</strong></p> <p>- За нуждите на науката се произвеждат стерилни опитни линии. Например, за да произведем стерилна кокошка, едно яйце се дезинфектира и се слага в стерилен инкубатор, сравнително лесно е. За стерилна мишка е по-сложно - трябва да се родят с цезарово сечение и да се отглеждат в стерилна среда, след което да се кръстосват и да се получи стерилна линия мишки. Така науката научава какво се случва на стерилните животни, които нямат микробиом.</p> <p>Първо, те лошо усвояват храната - ядат, но не наддават нормално на тегло, имат нарушения в имунитета и в нервното развитие, но са живи и се размножават.</p> <p>Второ, тези стерилни линии са добра основа за някои фрапантни експерименти, които бяха направени. Ако се вземат&nbsp;<strong>бактерии</strong>&nbsp;от червата на хора с наднормено тегло, размножат се извън тялото и се инжектират на стерилни линии мишки, те напълняват, без да им се променя начинът на хранене.</p> <p>Същият експеримент е правен с микробиом на хипертоници. Въпреки че не се променя нищо в начина на отглеждане на мишките, след инжектирането на &ldquo;хипертоничен&rdquo; микробиом те започват да повишават артериалното си налягане.</p> <p>Като трета част от експеримента е взет микробиом от деца с аутизъм и след инжектирането му в стерилната линия мишки те развиват поведенчески отклонения.</p> <p>Излиза, че можем да трансферираме фенотипи - наднормено тегло, хипертония, аутизъм, чрез трансплантация на микробиом. Трансплантацията на чревни&nbsp;<strong>бактерии</strong>&nbsp;е по-сложна от кръвопреливането &ndash; внесените в организма&nbsp;<strong>бактерии</strong>&nbsp;трябва да достигнат нужния участък в червата, без да бъдат унищожени по пътя. Това се постига, като се пакетират в специални капсули или се внасят с колоноскоп или ректоскоп.</p> <p>Зависимостите между здравето ни и микроорганизмите ни не са причинно-следствени връзки, а двупосочни въздействия. Има много научни статии, които доказват, че ако приятелите ти са дебели, е много вероятно и ти да си дебел; че ако живееш с дебел партньор, е много по-сигурно, че и ти ще се закръглиш. Класически пример са картините на Илия Бешков от серията &ldquo;Старци&rdquo; - мъжът и жената изглеждат почти по един и същи начин и имат идентично излъчване.</p> <p>В кабинетите си кардиолозите наблюдаваме сходно нещо. В разговор с възрастен пациент е &ldquo;класика&rdquo; покрай собствените си симптоми да обясни: аз имам еди-какво си, ама и мъжът ми/жена ми го има същото. Житейско потвърждение, че когато хората живеят в едни и същи условия, си изработват еднотипни навици и имат общо хранене, формират много сходен микробиом, идентични колонии&nbsp;<strong>бактерии</strong>. Това ги прави физически еднакви. Като в рисунките на Бешков.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Следва ли, че хипертонията ще може да се лекува с антибиотици?</strong></p> <p>- Има и такива хипотези на основата на вече установени антибиотици, които понижават кръвното, и антибиотици, които правят обратното. Зависи кои видове&nbsp;<strong>бактерии</strong>&nbsp;убива лекарството. Отделно от това науката е открила, че всяка бактерия си има &ldquo;нейния&rdquo; вирус. Ако се развие определен вирус - бактериофаг, той унищожава конкретна бактерия, без да вреди на останалите. Друга посока за размисъл е, че много храни и особено подправки могат да активират някои &ldquo;спящи&rdquo; в организма бактериофаги. Така начинът на хранене по заобиколен път може да пази от определени&nbsp;<strong>бактерии</strong>.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Това подкрепя ли идеята за оптимизиране на&nbsp;микробиома&nbsp;с пробиотиците?</strong></p> <p>- Има поне едно резистентно заболяване, при което фекалната трансплантация доказано е номер едно в лечението. Това е инфекцията със суперустойчивата бактерия клостридиум дифициле, която в миналото се опитвахме да лекуваме с ванкомицин. Медикаментът вече е на втора позиция в терапията, основният подход при тази резистентна инфекция е трансплантация на&nbsp;<strong>бактерии</strong>&nbsp;от здрави хора.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Правят ли се клинични изпитания и за други нелечими болести?</strong></p> <p>- Ако съдим по нюха на милиардерите, новините от лечението с&nbsp;<strong>бактерии</strong>&nbsp;предстоят.</p> <p><a name="link_6"></a>&nbsp;<a href="#top">начало</a></p> <div style="height: 80px;"></div> <p itemprop="name" class="text-aligncenter"><span style="font-size: 14pt;"><strong>Жизнените цикли на микробите: Бешам срещу Пастьор</strong></span><br /><br />В продължение на почти два века хората по целия свят са се страхували от опасните микроорганизми, които присъстват във въздуха, водата и храната ни, причиняват инфекции и заразяват безпомощните си жертви. Това е така, защото преди две столетия известният френски химик Луи Пастьор е спечелил битката си срещу Бешам.</p> <p>Пастьор е издигнал хипотеза за това, по какъв начин се разболяват хората, която е станала известна като &bdquo;микробната теория&rdquo; за заболяванията. В основни линии теорията се състои в това, че бактериите, вирусите и гъбичките оказват силно въздействие и не се променят. Те попадат в човешкия организъм отвън. Определени микроби причиняват определени заболявания и след като ние ги изчистим от организма с помощта на лекарства, ние излекуваме болестта и оздравяваме. Повечето хора не знаят, че микробната теория на Пастьор се основава върху неверни, ако не съзнателно фалшифицирани изследвания.<br />Много хора свързват името на Пастьор с това, че той е открил процеса на подгряване на млякото до достатъчно високи температури за унищожаване на микробите. Този процес е наречен &bdquo;пастьоризация&rdquo; в негова чест. Онова, което е по-малко известно е, че този процес всъщност не е толкова полезен, колкото ни караха да вярваме, тъй като той уврежда храната до степен, при която тя става опасна. Освен това, много малко хора знаят, че Пастьор е откраднал повечето идеи и открития от велик лекар и фармаколог на име Жак Антоан Бешам (роден 1816 г).<br />Двамата мъже са били доста различни по отношение на интелекта, обучението, компетенцията и темперамента си. Пастьор не е имал биологично или медицинско образование. Той е имал само химическо образование (в същото време доста трудно е завършил образованието си). Бешам обаче е имал много научни степени и титли. Научните му степени включват: доктор по медицина, доктор на науките, магистър по фармацевтика, професор по медицинска химия и фармацевтика (в медицинския факултет на университета Монпелие), професор по биохимия, аспирант и професор по физика и токсикология, декан на свободния медицински факултет (в университета в Лил, Франция). Едно от многото постижения на Бешам, е откриването на евтин начин за производство на анилин за производителите на бои във Франция. Освен това, той е спасил френската копринена промишленост, чрез откриването на причините и средствата за лечение на две болести, които са унищожавали популациите на копринените буби. В писмото си до един колега Пастьор е написал следното: &bdquo;Аз никога дори не съм докосвал копринена буба&rdquo;, но въпреки това по-късно е твърдял, че той собственоръчно е спасил копринената промишленост. Това твърдение е било толкова широко рекламирано, че накрая хората са повярвали на Пастьор.<br />Някои от откритията на Бешам, откраднати от Пастьор, са били регистрирани във Френската академия на науките на името на Пастьор. Научният биограф Едит Дъглас Хюм описва подробно как собствените експерименти на Пастьор понякога са противоречали на неговите заключения. Освен това, тя пише, че различни химични процедури, предложени от Пастьор на френските винопроизводители и представителите на други видове промишленост са били отхвърлени, след като те научили, че предложените от него методи не работят.<br />Въпреки енциклопедичния научен принос на Бешам, името и постиженията му са почти изцяло заличени от историята. В същото време името и постиженията на Луи Пастьор се помнят през вековете. По ирония на съдбата, въпреки че Пастьор е откраднал точни от научна гледна точка данни от Бешам, той понякога е добавял към тях собствените си неточни теории, като по този начин предложените от Бешам подобрения са станали безполезни. Може би най-голямата грешка от страна на Пастьор, е била да подмени доказателствата на Бешам за произхода и същността на микробите с онова, което ние наричаме &bdquo;микробна теория&rdquo;. Тази измислица много бързо е била приета като неоспорим факт от учените и лекарите. След малко ще опиша по-подробно микробната теория, но преди това трябва да разберем защо тази теория е била приета като абсолютен факт.<br />Отговорът тогава, както и сега, е свързан с рекламата и политиката. Хюм пише за Луи Пастьор, че &bdquo;едни от основните черти на характера му, са били изключителна сила на волята, голяма житейска мъдрост и неуморна амбиция&rdquo;. За разлика от него, Антоан Бешам е бил напълно безразличен към личната амбиция и поради тази причина той никога не се е опитвал да търси запознанство с влиятелни хора и да рекламира пред тях успехите си. Бешам е бил изцяло погълнат от загадките на природата и винаги се е опитвал да разкрие поне малка част от тях. Самохвалството никога не е било присъщо на Бешам и докато делата на Пастьор са се радвали на голямо внимание от страна на обществото, Бешам е бил зает с откритията си в тихата си лаборатория, които по-късно са били публикувани в научни издания без каквато и да било реклама.<br />Лекарят, който е написал предговора на книгата на Бешам &bdquo; Кръвта и третият й анатомичен елемент&rdquo; отбелязва, че един от рекламодателите на Пастьор е било Обществото за изследователски напредът в Англия, &bdquo;организацията, чиято цел е популяризирането на експериментите с животни. Пастьор открива, че ако човек попадне в светлините на прожекторите и има достатъчно финансова и политическа подкрепа зад гърба си, то името му може да остане завинаги в историята&rdquo;.<br />Щом Бешам е бил толкова талантлив учен, защо тогава толкова много хора са повярвали на Пастьор? Отговорът за съжаление както тогава, така и сега се крие в имиджа. Пастьор е бил много по-добър оратор от Бешам. По-внушителното и впечатляващо присъствие на Пастьор е добра илюстрация на това, че социалното положение до голяма степен определя онова, което после се смята за &bdquo;наука&rdquo;. Освен това тук са намесени и значителни икономически интереси, тъй като много химични компании са правели големи пари въз основа на измислиците на Пастьор. Поради тази причина целта им е била откритията и работата на Бешам да останат в сянка. Към момента на смъртта на Пастьор, микробната теория вече е била дълбоко вкоренена в съзнанието на хората, благодарение на широката й реклама.<br />Въпреки че откритията и изследванията на Бешам изглеждат понякога невероятни, те се основават върху здравия смисъл, тъй като обясняват много очевидни аномалии в медицината. Ученият е открил, че във всяко живо същество има основна единица, по-малка от клетката. Той е нарекъл тази автономна, жива молекулярна структура микрозима въз основа на две гръцки думи, означаващи &bdquo;малък&rdquo; и &bdquo;фермент&rdquo;. Бешам пише, че микрозимите не са вредни, вместо това те &bdquo;функционират като анатомични елементи в живия и здравия организъм, където те са физиологични и химични агенти на трансформациите, които се извършват по време на процеса на хранене&rdquo;. С други думи, микрозимите отговарят за изграждането на клетъчната тъкан. Те всъщност извършват много полезни функции до момента, в който в организма настъпят промени и тъканите започнат да дегенерират. В този момент микрозимите променят формата и функциите си, в съответствие с новата си среда.<br />Променените микрозими се състоят от различни видове бактерии, вируси или гъбички. Сред тези патогени обаче има строга йерархия на появата и структурата. Бактериите се смятат за първата патогенна промяна в болния организъм, а различните форми на гъбичките - за последната. Този ред, в който те се появяват, вероятно е една от причините за това, че бактериалните инфекции по-лесно се елиминират в сравнение с гъбичните, т.е. това показва, че влошаването на състоянието на организма все още не е в толкова напреднал стадий. (Трябва да се отбележи, че бактериите, за които става дума тук са патогенни. Това не са такива важни микроорганизми като Acidophilus и Bifidus, които живеят в червата и спомагат за храносмилането. Полезната чревна флора процъфтява и се развива само при условия, които спомагат за поддържането на здравословното ни състояние).<br />След това патогенните микрозими образуват нездрави тъкани и ги разграждат до по-прости компоненти. Микрозимите активно катализират пълното разрушаване на организма, без самите те да бъдат унищожени. Когато вече няма тъкан, те се връщат към безопасното си състояние. Бешам демонстрира този процес с помощта на експеримент с тялото на мъртва котка, поставено в натурален варовик, като по този начин то е било защитено от въздействието на околния въздух. След няколко години тялото на котката е било напълно разложено под въздействието на бактериите, които след това отново са се върнали към микрозимното си състояние. Този експеримент е бил повторен няколко пъти.</p> <p>Един автор накратко описва този процес по следния начин:<br />Бактериите, които могат да се открият при хората и животните не причиняват болести, те имат същите функции, каквито имат бактериите, намиращи се в почвата, канализацията или на други места в природата. Те са там, за да възстановяват мъртвите или болните тъкани и да преработват отпадъците на организма. Освен това е известно, че те не атакуват или не могат да атакуват здравите тъкани.<br />Телесните тъкани са здрави, когато получават подходящи хранителни вещества. Ако в организма няма подходящи за усвояване хранителни вещества в продължение на определен период от време, клетките започват да гладуват. При гладуване клетките губят жизнеността си и способността си да функционират, като поради това те се разлагат и образуват болна тъкан, неспособна да поддържа растежа. След като това стане, микрозимите се видоизменят и започват да почистват организма.</p> <p>Екипът на www.medbio-bg.eu</p> <p></p> <p><a href="#top">начало</a></p>

Абонамент за бюлетин и промоционални оферти

Абонирайте се и ще получите безплатно електронната книга "Дисбактериозата - епидемията на 21 век" на проф. д-р Ашот Хачатрян, гастроентеролог, водещ учен и заслужил изобретател, лекар с над 40 г. успешна практика!

За връзка с нас

Бърза поръчка и информация:
0879 353 677
Справки за направени поръчки:
0893 393 313; 
Консултация с лекар/специалист:
0879 353 680;
Физически фирмен магазин Медбио+: гр. Габрово, ул. „Станционна“ №14 

Copyright MedBio+

Упражни правата си!

Powered by CloudCart

При възникване на спор, свързан с покупка онлайн, можете да ползвате сайта ОРС

Сравнение на продукти
Сравни Изтрий всички
Нашият онлайн магазин използва така наречените „Бисквитки“ Научете повече за нашата политика за поверителност и нашата политика за Бисквитки
Настройки на бисквитките