За бърза поръчка 24/7:
- Пробиотици в храненето днес
- Холестеролът - добрият, лошият и....необходимият!
- ...............................................
- ...............................................
Пробиотици в храненето днес
Автор
Р. Еникова – Медицински университет, гр. Плевен
Резюме . Пробиотиците днес се прилагат като част от терапевтичната стратегия при лечението на много заболявания. Приемът им е чрез функционални храни и в състава на разнообразни хранителни суплементи. В статията е направен преглед на семействата и родовете микроорганизми, сред които има щамове с пробиотичен потенциал – Lactobacillus,Bifidobacteria, Propionibacteria,Leuconostoc и много други. Формулирани са функционалните, биохимични и физиологични свойства и ефекти върху организма, които определят здравните претенции на пробиотичните храни и суплементи – апатогенност, адхезия върху лигавиците, хипохолестеролемичен, антимикробен, имуногенен, антиканцерогенен и други ефекти, дължащи се на нормализиране на балансите в интестиналния микробиом. Представени са изискванията на Codex Alimentarius към методологията за определяне на пробиотичните свойства на щамовете. Цитирани са оригинални пробиотични храни, традиционни за различни страни и региони на света, както и съвременните функционални храни, съдържащи пробиотици и имащи голямо здравно-профилактично значение и за здравото население. Направен е кратък преглед на заболявания, при които приемът на пробиотици успешно допълва ефектите на класическите терапевтични процедури.
Summary . Currently probiotics are implemented as constituents of the therapeutic strategy in the treatment of numerous diseases. Their intake is realized through functional foods and as ingredients of various food supplements. The paper presents an overview of microorganisms families and species incorporating strains with probiotic potential – Lactobacillus, Bifidobacteria, Propionibacteria,Leuconostoc and many others. The functional, biochemical and physiological properties and effects on the organism determining the health claims of probiotic foods and supplements are formulated – apathogenicity, adhesion on mucosa, hypocholesterolemitting, antimicrobial, immunogenic, anticarcinogenic and other effects due to the normalization of balances in the untestinal microbioma. Codex Alimentarius requirements to the methodology for determination of strains probiotic features are presented. Original probiotic foods are quoted, traditional for various countries and regions in the world, as well as current functional foods containing probiotics that are of great importance for the health prevention targeted of healthy population as well. A brief review is presented of diseases where probiotics intake successfully contributes to the effect of classic therapeutic procedures.
Преди 113 години в Женева, Швейцария, в лабораторията на професор Mаssоl, блестящият млад български учен Стамен Григоров открива Lactobacillus bulgaricus, водещия микроб на българското кисело мляко и с това полага началото на темата за пробиотиците в храните. Тя е развита впоследствие по-подробно от Иля Илич Мечников в института „Пастьор“ в Париж[11]. След тях поколения български учени изследват пробиотичните свойства на бактериите на българското кисело мляко. А научната общност в света и днес търси, открива и изучава и много други пробиотици. Един от най-ярките представители на българските учени в областта на пробиотиците е Мария Стефанова-Кондратенко (1928-2018). Тя продължава идеята на д-р Стамен Григоров и на И. Мечников в България, създава българската национална колекция от млечнокисели микроорганизми и закваски за оригинални млечни продукти, на първо място – за българското кисело мляко. През целия си живот работи с клиницисти и специалисти в експерименталната медицина по здравословните ефекти на Lactobacillus bulgaricus, включително и при създаването на пробиотични функционални храни за деца в кърмаческата и ранната детска възраст [11]. Мария Стeфанова-Кондратенко е създател на Централната лаборатория за чисти култури към ДСО „Млечна промишленост“, наследник на която е ELBY-Bulgaricum. Учениците и последователите ѝ в млекарската наука следват нейните принципи за тясно сътрудничество с медицинската колегия при проучванията на индивидуалните функционални свойства и пробиотичния потенциал на различни щамове млечнокисели микроорганизми. Науката в света понастоящем усилено изучава и прилага пробиотиците вече като неизменна част от терапевтичната стратегия при лечението на много заболявания посредством функционални храни и хранителни суплементи.
Най-известното определение, давано за пробиотиците, принадлежи на Fuller R., (1989): „Живи организми, които, добавени с храната, оказват положителен ефект върху организма-гостоприемник чрез подобряване на баланса на неговата интестинална микрофлора“. Определението на СЗО дава по-тесни граници на здравословния характер на пробиотиците: „Непатогенни за човека бактерии, притежаващи антагонистична активност към патогенни и условно-патогенни бактерии и осигуряващи възстановяването на нормалната микрофлора“. Много изчерпателна е дефиницията, дадена за пробиотиците в стандарта на Русия – страна, в която темата е обект на всестранно теоретично изучаване и традиционно широко приложение. Така в него се казва: „Живи непатогенни, нетоксигенни микроорганизми, постъпващи в храносмилателния канал на човека с храната, благотворно въздействащи на неговия организъм и нормализиращи състава и биологичната активност на микрофлората на храносмилателния тракт“ [12].
Пробиотичен потенциал имат много видове микроорганизми от различни семейства и родове. Например в Genus Lactobacillus такива свойства са проявявани от щамове L. delbrueckii sрp. вulgaricus, L.acidophilus, L.fermentum, L.plantarum, L.rhamnosus, L.reuteri, L. casei, L. paracasei, L.brevis,L.gasseri, L. jhonsoni, L.kefiri, L.helveticus. Като пробиотични в Genus Bifidobacteriumса посочвани B. вifidum, B.adolescentis,B.catenulatum, B.longum, B.lactis. В Genus Streptococcus пробиотичен потенциал е описван при S. thermophilus и S. lactis. Сред дрождите са посочвани Saccharomyces cerevisiae, Saccharomyces boulardii и Candida kefiri. Пробиотични щамове са описвани и сред бактерии от родовете Propionibacterium,Leuconostoc (L.lactis, L.citreum, L.mesenteroides), Enterococcus,дори Bacillus, както и някои апатогенни Enterobacteriaceae.Списъкът на примерите далеч не е изчерпателен.
В основата на здравните претенции към пробиотичните микроорганизми са редица техни функционални и физиологични свойства и ефекти [13]:
- безусловна апатогенност за човека;
- отсъствие на токсични метаболити;
- устойчивост към храносмилателните секрети и преодоляване на стомашната бариера;
- способност да адхезират и временно да се имплантират и колонизират върху лигавицата в чревния канал;
- ендогенна продукция на дизахаридази – β-галактозидазна (лактазна) активност с облекчаване на синдрома на лактозната нетолерантност при вроден или придобит лактазен дефицит;
- деконюгация на жлъчните киселини и хипохолестеролемичен ефект;
- антимикробен ефект срещу патогенни и гнилостни микроорганизми;
- синергизъм с нормалните чревни симбионти, възстановяване и поддържане на чревната еубиоза;
- ендогенна биосинтеза на витамини (напр. В12);
- активиране на имуногенезата – IgG, IgM, IgA, фагоцитарни реакции и др.;
- редуциране на алергиите към млечен белтък;
- благоприятно влияние върху моториката на чревния апарат;
- инхибиране на ендогенната биосинтеза на карциногенни метаболити;
- протективен ефект при карциногенеза.
При проявата на изложените физиологични свойства и ефекти има силно изразена видова и щамова индивидуалност. Ефектът от приложението на пробиотици се постига постепенно, той не се проявява при инцидентен перорален прием. Необходимо е постъпването в организма да бъде системно за продължителен период от време, а дозите на пробиотичните микроорганизми – достатъчно масивни. Така в българското кисело мляко, което е класически естествен функционален пробиотичен продукт, според съответния български стандарт количеството на лактобацилите е нормирано на не по-малко от 107 жизнеспособни клетки в 1 g продукт, а на термофилните стрептококи – не по-малко от 108 [10]. На практика бактериите на двата симбионта често са значително повече. В периода на прием пробиотичните микроорганизми се заселват в лумена и върху лигавиците на различни чревни сегменти, размножават се, метаболизират, влизат в синергични взаимовръзки с микробиома на индивида и тогава оказват съответните физиологични ефекти.
В ръководството “Guidelines for the Evaluation of Probiotics in Food” СЗО/ФАО, Canada, 2002 г., се поставя много сериозно въпроса за медицинската мотивировка на приложението на всеки един щам и се препоръчва строго определена методология, включваща сериозни експериментални изследвания in vitro и in vivo преди обявяването му за пробиотичен. Тази методология изисква информация и научни доказателства за следните щамови характеристики [6]:
- подробна таксономична идентификация на щама до род/вид/щам чрез генотипни и фенотипни методи; регистрирането му в международно призната колекция на чисти култури микроорганизми;
- резистентност към киселинността на стомашен сок;
- резистентност към жлъчни киселини;
- способност да адхезира върху мукозата на храносмилателния канал;
- антимикробна активност спрямо потенциално патогенни микроорганизми;
- ефект на препятстване на адхезията на патогенни микроорганизми;
- хидролиза (деконюгация) на жлъчни соли;
- резистентност към спермициди (за вагиналните пробиотици);
- оценка на безопасността на щама в тестове in vitro, върху опитни животни и в проучвания върху човека;
- дублирано, рандомизирано, плацебо-контролирано проучване на ефекта от приложението в две групи пациенти при хора; желателни са и повторения на проучването.
Препоръчва се ефективността на приложение на пробиотика да бъде сравнена с тази при стандартно лечебно третиране. Безусловно важно е да бъде доказано, че щамът е безвреден и безопасен за човека и не притежава патогенни свойства. Тази безопасност изисква особено внимание и е в обсега на специален надзор от Европейския орган за безопасност на храните (ЕFSA), който системно наблюдава и ежегодно попълва листата на микроорганизмите, прилагани в храните въз основа на задълбочени анализи на риска [7,8, 9].
През 2015 г. в Брюксел е основана Международната пробиотична асоциация „Европа“ (IPA „Europe“). Нейният доклад от м. май 2018 г. допълва Ръководството на СЗО/ФАО от 2002 г., като уточнява изискванията към: определението за „пробиотик“; таксономията на щама, мястото му в систематиката на микроорганизмите, определено по съвременни молекулярни методи; необходимата научна документация, включително за резултатите от клинични изпитвания; жизнеспособността на микроорганизмите в предлаганите пробиотични продукти [3, 4].
„Пробиотични“ са храните, ферментирали или заквасени с различни щамове пробиотични микроорганизми. Сред тях първото място заема млякото, следвано от плодови или зеленчукови, зърнени, соеви или оризови ферментирали продукти и напитки. Главно достойнство на заквасените храни е високото съдържание на жизнеспособни клетки на пробиотиците, което осигурява приема на масивни дози биологично активни клетки на микроорганизмите. Те преодоляват стомашната бариера, заселват се временно в лумена и върху лигавицата на червата, метаболизират и влизат в синергични взаимодействия с нормалните интестинални симбионти и така осъществяват гореизложените физиологични въздействия. Не трябва да се забравят индивидуалните реакции на организма като поносимост към различните пробиотични храни и степен на проява на здравословните ефекти.
Голяма част от пробиотичните храни са с древна история и от много векове са традиционни в храненето на много народи. Примерите са много: българското кисело мляко, известно в света като „йогурт“, кефирът, ацидофилните млека, много видове сирена – чедар, гауда, саламурени, плесенни и др.; квасеното зеле, туршиите от ябълки, домати, краставички, корейското кимчи, зелените маслини, соевото тесто „темпе“, японската соева супа „мисо“, черният шоколад, ферментиралият чай „комбуча“, кумисът в Монголия и Казахстан. Във всички тях се съдържат бактерии или микроскопични гъбички с повече или по-малко изразени биологични свойства, близки до пробиотичните.
Най-голям е делът на заквасените млечни храни. Codex Alimentarius към ФАО/СЗО представя следната класификация на най-разпространените традиционни ферментирали млечни продукти [1]:
.jpg)
В допълнение към тази класификация са множеството съвременни заквасени с различни пробиотични щамове млечни храни – бифидопродукти и други, в които най-често се използват комбинирани стартерни култури, съдържащи по няколко пробиотични щама с различни допълващи се свойства.
Населението на България има привилегията да поставя ежедневно на трапезата си българското кисело мляко, известно в света като „йогурт“. Така то получава постоянно и в естествено големи дози жизнеспособните микроорганизми на симбиотичната закваска – Lactobacillus delbrueckii, spp.bulgaricus & Streptococcus thermofilus, с несъмнено доказани пробиотични достойнства. В последните години млечната промишленост в страната ни предоставя на населението внушителен брой асортименти обогатено биологично подкиселено мляко, съдържащо, освен L. delbrueckii, spp. Вulgaricus и S. thermophiles, и други пробиотични видове – L.acidophilus, Bifidobacterium (B.actiregularis), L.reuteri, L.rhamnosus, L.kefiri, щамове от родовете Lactococcus и Sacharomyces и други. Нерядко този тип продукти имат характер на синбиотици – освен заквасването с комбинация от няколко пробиотични щама, в тях се добавят плодови, зърнени съставки или пребиотици – баластни фибри и олигозахариди. Български закваски се изнасят в много страни на света. Примерите за млечни храни, произведени с тях, са много. Един такъв пример е „Мейджи-йогуртът“, разпространен в цяла Азия – Япония, страните на Индокитайския полуостров, Китай. С този продукт местното население, което е с конституционален лактазен дефицит и съответна непоносимост към млякото, получава благословената възможност да включва този незаменим природен продукт в ежедневното си хранене.
Пробиотичните храни намират приложение при разнообразни патологични състояния с инфекциозна, но и неинфекциозна етиология [13]. Това могат да бъдат инфекциозни ентероколити от бактерии, вируси и паразити, но също така синдромът на раздразненото черво, улцерозните колити и други чревни патологии с дискинезии, диария, метеоризъм, обстипации, електролитен дисбаланс, хипотрофии, алергии. Пробиотиците нормализират алкално-киселинния баланс, благоприятно повлияват чревния пасаж и са приложими при хронични стресови обстипации или при пациенти в напреднала възраст. Незаменима е ролята им в патологии с вродени и придобити малабсорбции на дизахариди, аминокиселини и други нутриенти. Пример за това е благотворното влияние на лактобацилите при лактазен дефицит и съответна малабсорбция на лактозата, наблюдавани като вродени и много по-често като придобити в лека и умерена форма, развиващи се с възрастта (особено при народите от Скандинавските страни, Китай, Индокитай, Япония, Екваториална Африка). Сред всички народи и популации се наблюдава и геронтологична лактозна малабсорбция. В това отношение млечнокиселите храни, заквасени с щамове, активно отделящи β-галактозидази, нямат аналог, отделяйки ензима в тънкото черво, разграждайки лактозата до глюкоза и галактоза, които се резорбират в този сегмент и не достигат до кòлона, където биха предизвикали бурна ферментация и диариен синдром.
Важно свойство на някои пробиотици е конституивната им способност да деконюгират жлъчните киселини и от тази гледна точка да стимулират биодеградацията на холестерола – основа на наблюдавания хипохолестеролемичен ефект и свързания с него проблем за съвременна хранителна профилактика на хиперлипопротеинемиите, респ. атеросклерозата.
Пробиотици се прилагат и при пациенти, подлагани на антибиотична терапия, химиотерапия, лъчелечение, при радиационна болест с неизбежните дисбиотични последствия.Благоприятно въздействие имат при имунодефицитни състояния и колагенози. Повлияват усвоимостта на калция и се препоръчват и при остеопороза.
Що се отнася до активирането на имуногенезата и протективните антитуморни свойства спрямо карциногенезата, то това би било резултат от системен продължителен прием на пробиотици с експериментално доказани такива ефекти. За лактобацилите на българското кисело мляко са получени немалко доказателства в полза на позитивните имуногенни и противотуморни въздействия [2, 5, 15].
Отделно специално място заемат биологично подкиселените адаптирани млека и детските млечни храни, съдържащи пробиотични микроорганизми, най-често L.acidophilus, L. delbrueckii, spp.bulgaricus и Bifidobacteria. Допълнително изискване към щамовете в случая е те да бъдат продуценти на L-оптичния изомер на млечната киселина. Пробиотичните храни за кърмачета и деца в ранна възраст се прилагат при вродени и придобити ензимопатии, при алергии, при симптоми на дисбиоза – колики, метеоризъм, запек или диария. Най-ефективното средство при храненето на кърмачета и деца с тежки, протрахирани чревни разстройства и хипотрофии с инфекциозна, главно вирусна етиология, са делактозираните детски диетични млека, заквасени с подходящи пробиотични щамове.
Пробиотичните микроорганизми в храните се развиват в естествената си среда, където клетките им са в активно жизнеспособно състояние. В различните форми на суплементите, съдържащи пробиотични микроорганизми, последните са подлагани на въздействия като лиофилизация, изсушаване, таблетиране или други методи. Това не би могло да не оказва влияние върху микробните клетки и би изисквало поне по-продължителна адаптация в условията на чревния канал. Но това е друга тема...
И в края на това изложение особено необходимо е да подчертаем следното: пробиотиците не са лекарствени средства. Те нямат непосредствено фармакологично въздействие, не са препарати за симтоматично лечение при гореизложените патологични състояния, не са в състояние незабавно да облекчават страданията на пациента. Етиката задължава лекаря да изясни това правило, когато препоръчва приема на пробиотични храни или суплементи. Наред с това етиката изисква пациентът да бъде подходящо информиран за отдалечените благоприятни въздействия върху еубиозата, респ. нормализирането на свързаните с нея функции на организма.
От друга страна производителите следва много прецизно да етикетират пробиотичните храни, като обявяват присъствието на пробиотичен щам с неговата точна таксономична характеристика, минимума на съдържащи се в него жизнеспособни клетки, срока и условията на съхранение [1]. Забранява се използването на информация, която би подвела потребителя или би приписала лечебни свойства на продукта. Последното условие е задължително законодателно изискване, поставено в Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. от-
носно хранителните и здравни претенции за храните [14].
Библиография
1. Codex Alimentarius. Standart for fermented milks, CXS 243-2003, Adopted in 2003. Revised in 2008, 2010, 2018. 12 р.
2. Donchev N. & R. Enikova. Antitumor Effect of Dietary Regimens Including Sour-Milk Products Fermented by Original Bulgarian Strains. Biotechnology & Biotechnological Equipment, 1992, 6 :2, p. 43-47
3. IPA „EUROPE“. Сriteria to qualify a microorganism designated as ‘probiotic’ in foods, beverages and dietary supplement“. May 2018
[http://www.ipaeurope.org/].
4. IPA Europe guidelines to qualify a microorganism to be termed as ‘probiotic’ in foods, beverages and supplements in commercial communications, 2015.
5. Ivanova T., M.Jekova. Preventive role of lyophilic dairy products bulgaricum and biostim. Cancer letters 114 , 1997, p. 93-95.
6. Joint FAO/WHO Working Group Report on Drafting guidelines for the evaluation of probiotics in food. London, Ontario, Canada. May 2002.
7. European Food Safety Authority (EFSA). Scientific Colloquium—Microorganisms in Food and Feed: Qualified Presumption of Safety. 13–14 December 2004, Brussels, Belgium.
8. Health and Nutritional Properties of Probiotics in Food including Powder Milk with Live Lactic Acid Bacteria. Report of a Joint FAO/WHO Expert Consultation on Evaluation and Nutritional Properties of Probiotics in Food including Powder Milk with Live Lactic Acid bacteria. Cordoba, Argentina, 1 -4 October 2001.
9. The 2016 updated list of QPS status recommended biological agents in
support of EFSA risk assessments. EFSA Journal 2017;15(3):4664, p. 1-4
10. БДС 12-2010. Българско кисело мляко.
11. Българското име на дълголетието. 100 години от откриването на Lactobacillus bulgaricus. Сб. Фондация „Стамен Григоров“. С., 2005, Изд. „Принт сервиз 97“ USBN 954-90367-2-3
12. ГОСТ Р 56139-2014 Продукты пищевые функциональные. Методы определения и подсчета пробиотических микроорганизмов.
13. Еникова Р. Пробиотиците в съвременното хранене. В сб. «Функционални храни, хранителни добавки, хранителни технологии», под ред. Б.Попов, София, 2006, изд. Филвест, с. 40-47
14. Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно хранителните и здравни претенции за храните. Официален вестник на ЕС, L 404/9, 18.01.2007, с. 244-256.
15. Цоневски Д., Р. Еникова, П. Салчев. Щамова индивидуалност на протективния ефект на закваски за българско кисело мляко при експериментална туморогенеза. Човекът и неговата жизнена среда, 1999, ХХІІ, с. 19-27.
Източник: сп. СОЦИАЛНА МЕДИЦИНА, бр. 3/4, 2018 г.
Холестеролът - добрият, лошият и....необходимият!
Ако преди 50 години можехме да определим епохата в медицината като време на създаване на митове, то през последните 30 от тях можем да го определим като време на развенчаване на митовете. По-важното и обнадеждаващото е, че това развенчаване става в посоката връщане към изначално заложените от Природата механизми на хранене и лекуване.
Днес сме изправени пред поредния мит – за холестерола, който нанесе много поражения за здравето на много хора и поредната логична демитологизация – холестеролът е заложен в нас от Природата и той е необходим за оцеляването ни.
Години наред холестеролът беше анатемосван и „прогонван” с различни лекарства до критичния минимум, докато не се оказа, че той е много необходим на организма ни. Дотолкова необходим, че е невъзможно да се оцелее без него. Той влиза в състава на всяка една клетка от организма ни, в състава на мембраните, които изграждат стените им, в органелите. Изгражда миелиновите обвивки на нервите и стероидните хормони (напр. тестостеронът и др.); от него зависи паметта ни, а мозъкът се нуждае от около 25% от целия холестерол в тялото! Различните видове клетки са с различно количество холестерол, което зависи от функцията и предназначението им. Но всички се нуждаят от холестерол.
Особено важен е холестеролът за производството на мастното вещество миелин, което покрива всяка нервна клетка така, както пластмасовата изолация обвива електрическата жица и е жизненоважно за предаването на електрическите импулси, с които се осъществява провеждането на нервните сигнали от една клетка към друга . Около 20% от миелина се състои от холестерол. Неговото намаляване е една от причините за процеса на демиелинизация, който е в основата на такова безмилостно заболяване като множествената склероза.
От наличието и/или намаляването на холестерола зависи нашата памет. Мозъчните ни клетки образуват помежду си връзки, наречени синапси, а тяхната здравина и проводимост зависят от наличието или липсата на холестерол. Впрочем, загубата на памет е един от страничните ефекти на понижаващите холестерола лекарства.
Той е жизненоважен за правилното функциониране и на имунната ни система. Изследванията през последните години убедително доказват, че имунните клетки се нуждаят от холестерола, за да се борят с инфекциите и за да се възстановят след това.
В този смисъл сам по себе си холестеролът не е нито добър, нито лош. Той просто е необходим на организма ни. И когато организмът е здрав, той сам може да изхвърли излишното количество холестерол, който е бил приет с храната. Когато организмът ни има проблем, то хронично високото ниво на холестерола е видимият индикатор за здравословния проблем. Но механичното понижаване на холестерола в организма няма да доведе до излекуване на заболяването. Трябва да се открие първопричината на заболяването, да се премахне тя и тогава холестеролът сам ще влезе в здравословните си граници. Напротив, прилаганите терапии и изследвания през последните години, недвусмислено показват, че колкото повече се намалява внесеният отвън холестерол, токлова повече организмът се старае да го произведе, за да компенсира неговото намаляване. И обратното - когато увеличим външния прием на холестерол, организмът намалява собственото си производство. Толкова е просто – като принципа на скачените съдове.
И отново Природата ни учи на мяра и баланс: когато отидем в която и да е крайност, когато се храним с прекалено наситени с холестерол храни или когато се лишаваме напълно от тях, винаги настъпва здравословен проблем.
Тялото ни е програмирано само да произвежда поне 3/4 от необходимия му холестерол, като го синтезира в черния дроб. Останалата 1/4 се набавя чрез храната. В някои растения (респективно – растителни масла), се съдържа малко количество холестерол. Основен източник на холестерола обаче са животинските мазнини. По последни проучвания, наситените мазнини не се свързват с високия липиден профил. Истинската храна има по-голямо предимство, отколкото синтезираните медикаменти, защото работи синхронизирано с организма.
Кои са храните, които са най-богат източник на холестерол:
- Хайвер - 588 милиграма холестерол на 100 грама;
- Масло от черен дроб на треска - 570 млгр/ 100 грама;
- Яйчни жълтъци - 424 млгр/ 100 грама; задължително е яйцата да са пресни;
- Масло - 218 млгр/100 грама; истинско, а не заместители;
- Риба: сьомга, скумрия – от 173 до 81 млгр/100 грама;
- Сланина - 94 млгр/100 грама;
- Месо - пилешко - 67 млгр/100г, телешко - 71 млгр/100г, свинско - 65 млгр/100г.
Както се казва - здравето е на върха на вашата вилица и лъжица!
Тук няма да се спираме на делението на добър и лош холестерол. То е известно отдавна и за него можете да прочетете навсякъде. В тази статия искаме да ви обърнем внимание на митовете в храненето, свързани с мазнините, особено животинските и холестерола. Искаме да ви предложим друга гледна точка, която не робува на идеологеми и/или временни пазарни ниши и която е съобразена с природните механизми, изначално заложени в нашия организъм на животински биологичен вид. За да сме здрави.
Повече по въпроса за решаващата роля на животинските мазнини, връзката им с холестерола и неговото жизнено значение за организма ни, включително при лечението на редица заболявания, можете да прочетете в книгата „Синдром на храносмилателната система и психиката” на д-р Наташа Кембъл-Макбрайд.
Животинските мазнини – жизнено важни за здравето ни
Докато години наред отричахме ролята на естествените животински мазнини, обявихме ги за враг № 1, набедихме ги за причинители на какво ли не и търсехме тяхна алтернатива, човечеството създаде заместители, които се оказаха много по-вредни. С това успешно допълнихме поредицата от примери, които доказват самовлюбеното самочувствие на човека, че може да „поправи” или да замени много по-успешно Природата. За което сега плащаме – ни повече, ни по-малко – със здравето си.
Водени от все по-нарастващата заболеваемост на хората, утежнена от съвременния начин на живот, през последните години редица медици и последователи на холистичните методи на лечение, обръщат поглед към механизмите, заложени в човека от самата Природа. В основата на един от тези механизми е приемането, разграждането и усвояването на мазнините за изграждането и обновяването на клетките. Нещо повече – в битието си на животинска биологична единица, каквато по природа човекът е /а не на растение/, той се нуждае в много голяма степен не само от мазнини, а от животински мазнини.
Защо са толкова важни мазнините? Много просто – защото присъстват като строителна единица на почти всяка една наша клетка, някъде по-малко, някъде повече. Има ги в хормоните, невротрансмитерите и др. Човешкият мозък, например, се състои от около 60 % мазнини /сухо вещество/.
Редица изследвания през последните години показват, че физиологията на нашия организъм се нуждае от всички видове мазнини, както растителни, така и животински, с едно единствено условие – те да са естествени, а не растителни хидрогенирани. Преработените мазнини имат структура, която е чужда на нашите клетки и организмът ни не може да ги усвои. Така, колкото и преработени мазнини да ядем, клетките ни остават „гладни”, в тях не постъпва строителен материал, който да ги поддържа живи и да ги обновява. Постепенно токсините от непреработените хидрогенирани мазнини се натрупват и превземат клетката, като накрая тя умира. Не на последно място е функцията на мазнините да стимулират производството на жлъчен сок. А секрецията на жлъчка е естественият механизъм на черния дроб да се очисти от токсините. Това означава, че мазнините играят важна роля в процеса на детоксикация на целия организъм.
Животинските мазнини съдържат най-вече наситени и мононенаситени мастни киселини. Наситените мазнини предпазват сърцето - те намаляват нивата на вредните вещества в кръвта, от които води началото си атеросклерозата на кръвоносните съдове; намаляват също и депонирането на калций в артериите и са източник на енергия за сърдечния мускул; стимулират имунната система; защитават ни от инфекции и са съществени за способността на тялото да използва ненаситените омега-3 и омега-6 мастни киселини.
Едностранчиво и ограничено е разбирането, че животинските мазнини съдържат само наситени мастни киселини. Свинската мас съдържа 43% мононенаситени, 11% полиненаситени и 44% наситени. Агнешката мазнина е 38% мононенаситени, 2% полиненаситени и 49% наситени. Кравето масло съдържа 30% мононенаситени, 4% полиненаситени и 52% наситени. Редица изследвания показват, че нуждите ни от определена комбинация от мастни киселини си остава една и съща през целия ни живот: 48% наситени, 33% мононенаситени и 16% полиненаситени, каквато е комбинацията от мазнини в майчиното мляко – най-съвършенната храна в Приридата. Единствените храни, които ни предоставят такъв състав на мастните киселини, са животинските - месото, яйцата и млечните продукти.
Особено важни са т.нар. есенциални мазнини, съдържащи мастни киселини, които организмът ни не може да произвежда, затова следва да си ги набавяме чрез храната. Една от тях, която е много важна за мозъка, тъй като тя съставлява около 10-12 % от цялата мазнина в него, е арахидоновата киселина, чиято загуба се смята за основен причинител на загуба на мозъчна материя, което се наблюдава при тежките случаи на различни заболявания. Освен, че е важна и незаменима, тази мастна киселина има един-единствен източник – тя се съдържа в месото, яйцата и млечните продукти и никъде другаде. Дори само този факт, сам по себе си, показва какво е значението на животинските мазнини за човешкия организъм.
Всички животински мазнини, с качествен произход, са важни за организма ни и трябва да присъстват в менюто ни: свинска, гъша, телешка, агнешка, патешка, пилешка, ги, краве масло и т.н. Това са мастни киселини, които са с най-съвместими с физиологията ни и са най-естествената мазнина за нас, доколкото човекът е все пак по природа животински биологичен вид. Те спокойно могат да се използват за готвене, печене и пържене, тъй като не променят химическата си структура при нагряването и са полезни за здравето.
Растителните мазнини са мастни киселини, предимно полиненаситени, с твърде нестабилниа структура, която лесно се разрушава от топлина, светлина и кислород. Затова природата ги е защитила в обвивките на семената и ядките. Когато ядем семената и ядките цели и в естествения им вид, ние получаваме тези мастни киселини в естествения им вид, непроменени. Тогава те са полезни за здравето ни. По-важното обаче е, че когато консумираме цели естествени семена и ядки, получаваме от тях малки количества полиненаситени мастни киселини, които са съвместими с човешката ни физиология. Ние не се нуждаем от много полиненаситени мазнини, както се получава сега с превеса им в нашето меню - основната част от приема на мазнини, следва да се състои от наситени и мононенаситени мастни киселини. Прекаленото количество полиненаситени мастни киселини от растителни олиа и олио за готвене, в голяма степен са причина за епидемията от възпалителни дегенеративни заболявания в модерния свят - от сърдечни заболявания и различни автоимунни проблеми до рак.
Растителните мазнини безспорно са полезни, но естествените, а не хидрогенираните. Необходимо е да се използват нерафинирани, неароматизирани или преработвани масла. Високата температура, светлината и кислородът развалят маслата от семена и ядки много бързо, затова те трябва да са студено пресовани, да се продават в тъмни стъклени бутилки и винаги да се държат в хладилник. По тази причина не се препоръчва използването им за готвене - нагряването променя химическата им структура и ги прави не само безполезни, но и вредни за здравето ни.
Природата е заложила използването на естествените мазнини (и растителни, и животински) като структурни елементи за тялото - за мозъка, костите, мускулите, имунната система и други. Практически всяка клетка от тялото ни е изградена до голяма степен от мазнини.
Всяко лишаване на организма от определен вид естествени мазнини (и растителни, и животински), води до недостиг на „строителен” материал за клетките, предпоставя тяхното хронично „гладуване” и накрая умиране.
Всяка прекомерна употреба на определен вид мазнини (и растителни, и животински), води до натрупването им, до невъзможност за преработка и превръщането им в токсини, които затлачват организма с отпадъци и отравят клетките.
Основното и очевидно правило е, че ние трябва да консумираме от всички естествени мазнини, в естествения им вид, със значителен превес на животинските мазнини. Така, както е заложено в нас от природата – естествено и балансирано. Опитаме ли се да преправим, да коригираме природата – веднага се оказваме в зоната на болестите. Няма да сгрешим, ако по-често се вслушваме в гласа на Природата в нас.
Повече по въпроса за решаващата роля на животинските мазнини конкретно в лечението на редица заболявания можете да прочетете в книгата „GAPS Синдром на храносмилателната система и психиката” на д-р Наташа Кембъл-Макбрайд.
Гладуване по време на чистене
Гладуването е прекрасен пример за скритите природни сили, които се събуждат, когато се приложи даоисткият принцип „у-уей" („неправене" или „ненамеса"). В храненето „да не правиш нищо", означава да не ядеш нищо и да оставиш природата да поеме нещата в свои ръце, а това въздържание събужда най-мощните пречистващи и лечебни реакции на тялото.
Гладуването е начинът, по който природата лекува болести, възстановява здравето и удължава живота. Тези, които се грижат за животните в зоологическите градини, както и стопаните на домашни любимци, знаят, че независимо от вида си, животните отказват да ядат, когато са болни. Същото важи и за дивите животни. Преди много време хората също са притежавали този естествен инстинкт за оцеляване, а дори и днес някои примитивни племена в затънтени региони на Африка, Азия и Амазония имат специални „къщи за болни" в околностите на селата си, където болните си почиват удобно и на спокойствие, без да ядат каквато и да било храна, докато не се възстанови здравето им.
Днес обаче лечебното гладуване се отхвърля от конвенционалната медицина като „примитивно". Все пак благодарение на пионерската работа на неколцина лекари куражлии в края на XX век, западният свят преоткри лечебната сила на гладуването и сега практикуващите алтернативна медицина го прилагат успешно в лечението на болести, при които всички други терапии се провалят. Освен това някои неотдавнашни медицински изследвания, подкрепени със сериозни клинични данни, дават категорични доказателства, че периодичното гладуване и ограничаване на калориите е единственият доказан начин за значително удължаване на живота.
На 28 май 1986 г. „Асошиейтед Прес" съобщи следното за едно научно изследване върху стареенето, проведено в Америка, при което лабораторни плъхове периодично са били принуждавани да гладуват:
„Когато диетата на лабораторните плъхове се ограничава силно, те живеят много по-дълго от иначе еднаквите си по всичко останало събратя, на които се позволява да ядат, колкото си искат. Всъщност учените казват, че това ограничаване на храната е единственият начин, който знаят за значително удължаване живота на тези гризачи.“
Съвсем наскоро д-р Рой Уолфорд, член на екипа, който живя две години в експерименталната биосфера в Америка, оповести данните от едно още по-щателно изследване на връзката между ограничаването на калориите и продължителността на живота, при което за целта са използвани различни животни, включително плъхове и кучета. В своята книга „Диета за живот над 120 години", той представя доказателства, които недвусмислено сочат, че ограничаването на калориите е удължило живота на всички участвали в изследването видове с 50-80%. Пренесено върху човека, това би означавало продължителност на живота от 120—150 години.
Макар че дългосрочните изследвания на ефекта от гладуването върху човешкото дълголетие още не са приключили, няколко отделни примера със съвременни почитатели на лечебния глад са крайно вдъхновяващи и окуражаващи. Например д-р Норман Уокър, който е проповядвал периодичното гладуване и ежедневното консумиране на сурови сокове, е живял до 116-годишна възраст, като до самия си край е останал активен. Пол Брег, който е гладувал по десет дни четири пъти годишно през по-голямата част от живота си, е живял почти колкото д-р Уокър и също е останал здрав и работоспособен до последните си дни. В. И. Айрънс, който се е излекувал от „нелечима" осакатяваща болест чрез гладуване, а след това е разработил най-ефикасната „домашна" система за гладуване и вътрешно прочистване, несъмнено е щял доживее „нормалната" за хората възраст от 120 години, ако по един каприз на съдбата не е загинал в автомобилна катастрофа на 98. Всички тези хора, а и други като тях, са преоткрили от собствен опит онова, което животните и примитивните племена все още знаят — че гладуването е начинът, по който природата пречиства, лекува тялото и възстановява жизнените сили.
Въздържането от храна позволява на вътрешните телесни механизми за детоксикация, както и на имунната система, да заработят с пълна сила. Когато човек гладува, всичката енергия и ензимна мощ, които обикновено се използват за храносмилане, се пренасочват към „болестосмилане", защото храносмилателната система не произвежда нови отпадъци. Освен това, гладуването задейства производството на човешкия хормон на растежа от хипофизата и го освобождава в кръвта, където той циркулира из цялото тяло, оправя увредените тъкани, възстановява жизнените функции и подмладява целия организъм. При нормални условия производството на растежния хормон намалява рязко, след като хората достигнат зряла възраст и вечно топящите се запаси от този мощен регенеративен хормон са една от главните причини за стареенето и хроничните дегенеративни състояния. Стимулирайки секрецията на човешкия хормон на растежа, гладуването помага в лечението на болести и възстановява тялото, а също така забавя стареенето, връща жизнеността и удължава живота
Лекът на мъдреците
Гладуването не е нещо ново. Индийските йоги, будистките монаси и даоистките отшелници го прилагат от хиляди години, за да увеличават своята жизненост и удължават живота си. Платон, Аристотел и други елински философи, положили основите на западната цивилизация, са гладували редовно, за да подобрят физическото здраве и изострят умствените си способности, а Питагор изисквал от всичките си старши ученици да гладуват по 40 дни като средство за пречистване на телата и ума, преди да ги посвети в най-висшите си прозрения. Практикуващите традиционна медицина в Древен Китай, също съзнавали пряката връзка между човешките болести и токсичната плесен, която се натрупва в червата в резултат от неестествени хранителни навици. В Библията гладуването се споменава 74 пъти, а самият Иисус е гладувал често, понякога до 40 дни.
Тъканната интоксикация е страшно сериозно състояние, особено днес, когато храната, водата и въздухът, който дишаме, са отровени с толкова много канцирогенни и други токсични химикали. Клетките и тъканите постоянно се задръстват с излишни токсини, докато човекът поема онези особено противни нездравословни храни, алергени, лекарства и други. Едва когато съответните храни и вещества се зачеркнат напълно от диетата, клетките изхвърлят подаваните от тях токсини обратно в кръвообращението и лимфата, където биват отнесени до отделителните органи и изхвърлени навън. Това влошаване на симптомите се нарича лечебна криза. Човекът, който се освобождава от някои токсини, може да усети влошаване на състоянието, преди да се подобри и обикновено копнее за същата онази храна или навик, които са го напълнили с отрови.
Гладуването е най-бързият и ефикасен начин за справяне с този вид кръвна и тъканна интоксикация и освобождаване на тялото от токсичните и гниещите отпадъци в дебелото черво, които постоянно тровят кръвообращението, затлачват клетките и отнемат жизнеността. Докато тези токсини не се изхвърлят, просто няма начин тялото да се възстанови и уравновеси. Макар че има по-меки методи за детоксикация от гладуването, те отнемат повече време и имат по-слаб ефект.
За да усети тези благотворни ефекти, човек трябва да е готов да изтърпи неприятните симптоми на така наречената „лечебна криза", която гладуването предизвиква след третия ден. Тази криза отваря вратите към здравето и дълголетието, до които може да се стигне само с гладуване, а неудобствата от детоксикацията са цената, която трябва да платите, за да минете през тези врати. Вие избирате — да изхвърлите отровите от организма си или да живеете с последиците, ако решите да ги задържите, до края на живота си.
Като изключим възможността да водите аскетичен живот далеч от цивилизацията и всички хранителни безумия, кръвта и тъканите на вашия организъм със сигурност трупат токсини и с течение на времето губят своята функционална жизненост. Ако не се прочиствате редовно от тези отрови, токсемията ще се влоши до положение, когато тялото ви няма да има сили да се справя с нея и тогава или ще започне спонтанно прочистване под формата на диария, акне, пъпки, циреи, „чернодробни петна", смрадлива пот, миризливо тяло, зловонен дъх и така нататък, или ще се откаже от битката и ще се поддаде на рака, туберкулозата и други смъртоносни болести.
Мегагладуване, минигладуване и полугладуване
Има няколко вида програми за терапевтично гладуване, с различна степен на интензивност и продължителност. Най-интензивни резултати от гледна точка на детоксикацията и бързото лечение се получават от пълното гладуване, при което не се приема нищо, освен вода и няколко прочистващи добавки като псилиум (живовляк) и бентонит. Полугладуванията, при които се използват храна, добавки и един вид плодов или зеленчуков сок, който да доставя на организма енергия и хранителни вещества, се понасят по-лесно и също дават отлични резултати. Така нареченото „гроздолечение", при което за период от една седмица до един месец не се яде нищо друго, освен черно грозде, също попада в категорията на полугладуванията и е особено ефикасно за пречистване на кръвта, детоксикиране на черния дроб и отстраняване на стомашно-чревни смущения.
За да е ефикасно за детоксикацията на кръвта и тъканите, лечебното гладуване трябва да продължи минимум три пълни дни. Точно толкова е необходимо, за да могат вътрешните пречистващи и целебни механизми на тялото да включат на пълен ход. Все пак три дни не са достатъчни за цялостно прочистване на кръвта и вътрешните органи, нито пък за да се стигне до така наречената „лечебна криза", която обикновено настъпва между третия и петия ден от гладуването. Лечебната криза бележи момента, когато детоксикацията на тъканите е достигнала своя връх, а симптомите на най-сериозните здравословни проблеми в тялото излизат от скривалищата си и започват да се проявяват. Например ако човек има артрит, лечебната криза настъпва, когато най-дълбоките отлагания на токсични отпадъци се откъртват от ставите и предизвикват болка в тях и в съединителните тъкани. При наличие на тежка чернодробна интоксикация кризата идва, когато най-отровните вещества се разтворят и изхвърлят от чернодробните тъкани, причинявайки всички неприятни симптоми на чернодробната токсемия: смазваща умора и апатия, гняв и раздразнителност, жълти очи и кожа, лош дъх и неприятна телесна миризма, пулсираща болка в самия дроб. Добрата новина е, че тази криза отбелязва върха, а оттам нататък всичко става по-лесно — най-лошата част от детоксикацията е преминала и започва фазата на лечение. Ето защо този момент се нарича „лечебна криза". Трябва да гладувате достатъчно дълго, за да минете през тъмните врати на кризата и достигнете слънчевата земя на сияйното здраве, иначе няма да отстраните напълно първопричините за вашите заболявания.
Идеалната продължителност за едно лечебно детоксикиращо гладуване е 7-10 дни, защото точно 7 дни са нужни, за да се прочистят изцяло кръвта и лимфната система от отпадъците. Когато това стане, значи цялото тяло се е освободило от отровите — чистите кръв и лимфа ежедневно и автоматично пречистват тялото и изхвърлят токсините. Ако след такова гладуване промените хранителните си навици, тези две телесни течности ще могат да поддържат тъканите чисти много по-дълго, отколкото ако продължите да ги замърсявате. Правилното хранене означава и че няма да ви се налага да гладувате често, за да се освободите от гниещите храносмилателни отпадъци и метаболитни токсини. Най- общо казано, едно 7-10-дневно гладуване всяка година, като междувременно се грижите да контролирате диетата си, обикновено е достатъчно, за да ви предпазва от сериозни болести като рак и атеросклероза, предотвратява появата на често срещани дегенеративни състояния. Почти всеки е в състояние да направи 7-дневно гладуване, но онези, които никога не са опитвали и се притесняват как ще изкарат толкова дълго без храна, могат да „загреят" с няколко тридневни. Това е добър начин да добиете увереност и постепенно да стигнете до пълното седемдневно гладуване.
Минигладуванията са тези, които траят по-малко от три дни. Макар да не са ефективни за целите на сериозната детоксикация, те са отлични за поддържане между по-дългите терапевтични гладувания. Някои хора например гладуват по един ден всяка седмица, като в този ден не приемат нищо, освен чиста вода или един вид алкализиращ плодов или зеленчуков сок. Това дава на храносмилателната система ежеседмична почивка и позволява на тялото да се възстанови. Друг начин е да гладувате за по два-три дни всеки месец, което има подобен ефект. Макар че минигладуванията не дават драстичните резултати на по-дългите, все пак са ефикасна форма на редовна профилактика срещу широка гама болести и дегенеративни състояния, особено ако от време на време предприемате по едно дълго гладуване. Както съветва древногръцкият писател Плутарх, „вместо лекарство, пости един ден".
Добавки по време на гладуване
Водата е главното пречистващо средство, включено в терапевтичните гладувания и е много важно да пиете поне по 2 литра пречистена алкална вода всеки ден от програмата, дори ако приемате и сурови сокове. Освен водата, могат да се използват и различни ефикасни добавки, които засилват и ускоряват прочистването на кръвта и тъканите и способстват за бързо излекуване. Тези добавки са „инструментите" на гладуващия с лечебна цел:
Чревен очистител Псилиум (живовляк) - това е най-важната добавка за прочистване на храносмилателния тракт, особено в долната му част. Той притежава свойството да увеличава обема си под формата на пихтиеста желеобразна маса, която запълва стомаха и червата и потиска глада. В същото време, перисталтиката не спира както при другите гладувания.
Детоксикант Активиран бентонит - колоидният бентонит действа като „магнитен парцал", който неутрализира и забърсва токсините, откъртвани от чревните стени от влакнините на псилиума. Петстотин пъти по малки от водните молекули, отрицателно заредените микромолекули на бентонита, влизат в кръвта и клетъчните течности, където се свързват с 200 пъти по-тежки положително заредени токсини и ги съпровождат по кръвта към бъбреците за изхвърляне.
Зелена храна - зелената храна е най-добрата хранителна добавка, която може да се използва по време на лечебно гладуване. Един от най-богатите и чисти източници на биопрочистващия хлорофил и животоподдържащи хранителни вещества, зелените храни са лесноусвоими и не изискват сложно храносмилане. Те осигуряват и достатъчно метаболитна енергия, което потиска чувството на глад.
Лимонов сок - по време на гладуване лимоновият сок може да се използва като помощно средство в процеса на детоксикация, поради свойството му бързо да алкализира и пречиства. Тъй като е и единственият анионен (зареден с отрицателни йони) хранителен източник, той предизвиква мощна антиоксидантна дейност и дава тласък на прочистването от токсини. Лимоновият сок има естествен афинитет към черния дроб и стимулира производството на жлъчка, с което помага за детоксикирането и възстановяването му. 30 до 50 мл лимонов сок могат да се прибавят и към водата, в която разтваряте дозата си псилиум, за да подобрите малко вкуса и увеличите пречистващите свойства.
Лактобактерии - формират така наречената „полезна флора" в червата и са един от най-важните елементи за храносмилането, усвояването на хранителни вещества и преработването на храносмилателните отпадъци. В здравите черва „приятелските" бактерии трябва да са 80% от цялата чревна флора, а гнилостните — около 20%. В интоксикираните черва, каквито са червата на 95% от хората на планетата днес, това съотношение е обърнато и гнилостните бактерии заемат 80% или повече от терена, а „добрите" постоянно намаляват. Основна цел на всяко терапевтично гладуване е да изгребе от червата всички бактериални колонии и изхвърли септичната мръсотия, с която се хранят, а след това да напълни целия чревен тракт с нови колонии „приятелски" лактобактерии. Псилиумът и бентонитът се справят много добре с изгребването, но на вас остава да вземете мерки, за да вкарате нови колонии „полезни" лактобактерии в червата си след гладуване, преди „лошите" да са се промъкнали на тяхното място с обикновената храна.
Ден 1. На първия ден всичко протича лесно и не причинява никакъв дискомфорт, защото естествените механизми за детоксикация на тялото не са заработили на пълен ход, а тъканите още не изхвърлят токсини в кръвообращението.
Ден 2. Продължете с добавките. Към средата на следобеда вероятно ще започнете да се чувствате малко отпаднали, изморени и апатични. Това не се дължи на липса на хранителни вещества, а е началото на детоксикационния процес, който се задейства около 36 часа, след като сте спрели да приемате храна. Храносмилателните ензими, обикновено заети с безкрайната задача да смилат храната в стомаха, сега се вливат в кръвообращението и тръгват на мисия „търсене и унищожаване" — откъртват увредените и раковите клетки, убиват бактериите и вирусите и разтварят токсичните отлагания в ставите, органите и другите тъкани. След това всички тези токсични отпадъци се пускат в кръвта, откъдето да бъдат изхвърлени. През първите няколко дни, токсините се изливат от тъканите много по-бързо, отколкото бъбреците и кожата могат да ги отделят, така че отровите продължават да плават в кръвта. Те циркулират из цялото тяло в очакване да бъдат изхвърлени и могат да предизвикат главоболие, болки в тялото, умора и раздразнителност. Може би ще ви е някаква утеха да знаете, че колкото по-зле се чувствате, толкова по-добре действа програмата и до няколко дни всичко ще отмине. Няма начин да се прескочат симптоматичните неудобства на детоксикацията, макар че можете да ги облекчите с билкови чайове, горещи минерални бани, масажи и други методи, например инфрачервена сауна. Правилото „без пот няма печалба" важи и за детоксикацията. Все пак при гладуването ползите са много по-големи и трайни от временния дискомфорт, така че той е съвсем приемлива цена.
Ден 3. Процесът на детоксикация продължава да се ускорява и засилва. Това ви кара да се чувствате още по-отпаднали. Ако ви е особено зле, можете да вземете няколко допълнителни дози бентонит, който подпомага неутрализирането на излишните токсини в кръвта. Изяжте и още малко зелена добавка, за да увеличите способността на кръвта да пренася кислород и осигурите допълнително гориво за метаболизма. Това е денят, в който започвате да приближавате прага на лечебната криза, която бележи пика в детоксикацията и началото на лечебния процес. Неслучайно това е денят, когато гладуващите за пръв път започват да се разколебават и мислят дали да не прекратят програмата. Не се поддавайте на това изкушение! Вече сте стигнали дотук и ще съжалявате, ако се лишите от благотворния ефект, който се получава накрая.
Ден 4. За повечето хора това е най-трудният ден, особено ако са натъпкани с отрови, защото тогава настъпва кризата. Тялото започва да отделя неприятна миризма, дъхът вони на канализация, а езикът е обложен с бяло-жълти гадости. Всичко това са токсични отпадъци от най-недостъпните тъкани на тялото, които излизат на повърхността за отделяне и винаги са признак за успешна детоксикация. Не се отказвайте сега! Кризата бележи средата на процеса и ако изкарате до края на деня, останалата част протича много лесно и ще успеете да завършите програмата.
Ден 5. В зависимост от нивото на токсемията преди началото на програмата, лечебната криза ще отмине днес или ще продължи с намаляваща интензивност до другата сутрин. И в двата случая ще започнете да се чувствате по-добре и тъй като най-тежките токсини са изхвърлени, тялото ви ще има повече енергия за обичайни функции. Ще започнете да усещате лекота в крайниците, гъвкавост в ставите, бързо засилваща се яснота на ума и радост. Ще се убедите без сянка от съмнение, че в момента тече най-пречистващото и целебно преживяване в живота ви и то е най- добрият начин да излекувате тялото си, да запазите здравето и удължите дните си. Дори само това прозрение е достатъчно, за да изкарате до края на програмата.
Ден 6. Сега енергията се завръща с пълна сила, а кръвта и тъканите са почти напълно прочистени. Тялото ви вече е започнало да заменя увредените клетки, да връща кръвта в нормално състояние и лекува органите и тъканите. В резултат вие се чувствате по-силни с всеки изминал час, макар да не сте приемали храна почти цяла седмица. Сега може да започнете да хапвате по малко плодове и зеленчуци.
Ден 7. Вече се чувствате по-здрави, пълни с енергия и по- уравновесени отвсякога. Вероятно вече не изпитвате желание за храна. Мнозина имат чувството, че са в състояние да продължат гладуването още няколко дни и наистина можете, ако желаете. Продължавате със захранването с плодове и зеленчуци, като увеличавате количеството.
Не забравяйте да вземате лактобактериалната добавка в продължение на седмица-две след гладуването и непременно след приключване на програмата се захранвайте постепенно и внимателно, като един-два дни ядете само пресни плодове и зеленчуци, а после бавно се върнете към една нормална ежедневна диета от естествени, пълноценни храни, правилно приготвени и комбинирани.
