За бърза поръчка 24/7:
Високото кръвно налягане, хроничните заболявания и хипоксията
Хипоксията, високото кръвно налягане и хроничните заболявания
Хипоксията е една от основните причини за най-разпространените хронични заболявания. Тя представлява недостатъчно снабдяване на клетките на различни органи с кислород, което води до нарушение на нормалния метаболизъм в организма. Хипоксията се предизвиква, първо, от намаляването на кръвотока в кръвоносните съдове /артериите и артериолите/ поради намаляването на техния просвет и второ, от понижаването на предаването на кислорода от страна на еритроцитите към клетките на тъканите. При недостиг на кислород вътреклетъчните биохимични реакции за извличане на енергия се нарушават, което води до появата на повечето патoлогии.
Като показател за влошаването на кръвоснабдяването на тъканите в човешкия организъм може да служи процентното съдържание на въглеродния диоксид в артериалната кръв. Нивото на кръвоснабдяването може да се оцени в съответствие със следната таблица.
|
Показатели |
Състояние на организма |
|||||||||
|
Супер |
Норма |
----> Прогресиране на болестите |
||||||||
|
Влошаване на |
0 |
0 |
0 |
0 |
10 |
15 |
20 |
30 |
40 |
Граница на |
|
% на CO2 в кръвта |
7,0 |
6,8 |
6,5 |
6,0 |
5,5 |
5,0 |
4,5 |
4,0 |
3,5 |
|
|
PaCO2 в mm Hg |
50 |
48 |
46 |
43 |
40 |
36 |
32 |
28 |
24 |
|
|
Задържане на дишането (сек.) |
100 |
80 |
60 |
50 |
40 |
30 |
20 |
10 |
5 |
|
|
Пулс (уд./мин.) |
55 |
57 |
65 |
68 |
70 |
75 |
80 |
90 |
100 |
|
|
|
<---- Възстановяване на здравето |
|||||||||
Състояние на организма
Както се вижда от таблицата, при съдържание на въглероден диоксид в кръвта от 6,5 - 6,0%, кръвоснабдяването на органите е максималното възможно и намаляването на кръвотока е 0%. Такова кръвоснабдяване се наблюдава при всички здрави хора на възраст 20-25 години, както и при по-възрастните хора, които постоянно водят здравословен начин на живот.
Съдържанието на въглеродния диоксид в кръвта се определя чрез изследване на газовете в кръвта, като това е най-точният начин.
То може да се определи ориентировачно и без да се прибягва до услугите на диагностичен център, в домашни условия – чрез задържане на дишането.
Задържането на дишането е най-добре да се измерва по едно и също време. Седнете на стол, облегнете се на облегалката и се отпуснете. В края на естественото издишане с два пръста не много силно стиснете носа си, затворете устата си и не дишайте до първото усещане за недостиг на въздух. Времето в секунди, през което можете без особени затруднения да издържите без да дишате, представлява задържане на дишането. Нормалната му стойност, съответстваща на съдържанието на въглероден диоксид от 6,5 - 6,0%, е 50-60 секунди. Зависимостта между задържането на дишането и съдържанието на въглеродния диоксид в кръвта, може да се проследи с помощта на таблицата „Състояние на организма”. Ако можете да задържите дишането си 50-60 секунди, кръвообращението ви е оптимално, ако задържането е по-малко от пет секунди – животът ви е в опасност. Интервалът между тези стойности характеризира степента на поразяване на организма ви от хроничните заболявания, както от онези, които са ви известни, така и от онези, които все още не са се проявили.
За да разберем защо съдържанието на въглеродния диоксид в кръвта може да се използва като критерий за състоянието на организма, нека да разгледаме строежа и функционирането на дихателната система при човека.
Кислородът попада в белите дробове през дихателните пътища. Краищата на най-дребните бронхи в белите дробове завършват с множество тънкостенни белодробни мехурчета, наречени алвеоли – това са около 500 милиона мехурчета с диаметър 0,2 мм. Точно тук се извършва обмяната на газовете. Кислородът от белодробните мехурчета прониква в кръвта, а въглеродният диоксид от кръвта попада в белодробните мехурчета.
По този начин венозната кръв се обогатява с кислород и се превръща в артериална. Кислородът се свързва с хемоглобина, който се съдържа в еритроцитите, наситената с кислород кръв постъпва в сърцето и се изтласква в големия кръг на кръвообращението. Така кръвта доставя кислорода до всички тъкани на организма.
Постъпването на кислорода в тъканите осигурява оптималното им функциониране, а при недостатъчно количество кислород се наблюдава процесът на кислородния глад - хипоксията.
Организмът регулира съдържанието на кислорода и въглеродния диоксид в кръвта чрез интензивността на дишането, която винаги е насочена към крайния адаптационен резултат – оптимизацията на газовия състав във вътрешната среда на организма.
Честотата и дълбочината на дишането се регулира от дихателния център, който е разположен в продълговатия мозък. При нормално дишане, той изпраща ритмични сигнали към мускулите на гърдите и диафрагмата, като по този начин стимулира тяхното свиване и отпускане и така ние дишаме.
При физическо натоварване клетките на организма започват интензивно да използват кислорода и да отделят голямо количество въглероден диоксид, поради което концентрацията му в кръвта рязко се повишава, като това от своя страна води до увеличаване на честотата и дълбочината на дишането от страна на дихателния център. Това е още едно ниво на регулиране.
Освен това, в стените на големите съдове, които излизат от сърцето има специални рецептори, реагиращи на намаляването на нивото на кислород в кръвта. Тези рецептори също стимулират дихателния център чрез повишаване на интензивността на дишането.
Принципът на автоматичното регулиране стои в основата на несъзнателното управление на дишането, което позволява да се запази правилното функциониране на всички органи и системи, независимо от условията, в които се намира човешкият организъм.
Човекът вдишва въздух, който съдържа 21% кислород и 0,03% въглероден диоксид. В издишвания въздух се съдържат 16% кислород и 4,5% въглероден диоксид. Дълго време се считаше, че в процеса на дишането организмът се отървава от „вредния и ненужния” въглероден диоксид. Натрупването на експериментални материали обаче, както и прогресът на науката показаха, че наличието на определено количество въглероден диоксид в кръвта подобрява усвояването на кислорода от организма. Оптималната концентрация е 6-7%, като нейното повишаване води до намаляване на усвояването на кислорода.
При недостатъчна концентрация на въглеродния диоксид в кръвта, кислородът прави много по-силна връзка с хемоглобина и вече не може да се „откъсне” от еритроцитите в нужния момент. В този случай проникването на кислорода от кръвта в клетките на тъканите намалява няколко пъти. Клетките започват да изпитват значителен кислороден глад, независимо от високата наситеност на кръвта с кислород, което всъщност е метаболитна хипоксия.
В този момент се активира защитният ефект, съгласно закона във физиологията на Вериго-Бор, открит през 1911 г. Същността му се изразява в това, че за да спре кислородния глад, организмът започва да взема интензивни мерки за задържане на въглеродния диоксид, тъй като той е необходим на клетките за нормалното усвояване на кислорода. За тази цел се осъществява рефлекторен спазъм (свиване) на съдовете за намаляване на кръвотока и съответно загубата на въглеродния диоксид, който се пренася от кръвта, към газообменните повърхности на белите дробове и кожата. Такъв спазъм на съдовете може да обхваща доста големи области в човешкия организъм. Това е основната причина за есенциалната хипертония - високото кръвно налягане.
Когато става обратното обаче, т.е. когато количеството на въглеродния диоксид в кръвта е прекалено голямо и по-нататъшното повишаване на концентрацията му започва да пречи на предаването на кислорода на клетките с помощта на хемоглобина, просветите на съдовете рязко се разширяват, за да могат колкото се може по-бързо да изкарат излишното количество въглероден диоксид и да го прехвърлят към газообменните повърхности на кожата и белите дробове и да го премахнат от организма.
Освен спазматичните реакции на съдовете към нарушението на оптималния баланс на кислорода и въглеродния диоксид в целия организъм се променя и алкално-киселинният баланс (рH). В резултат на това всички биохимични реакции започват да се нарушават и да протичат неправилно, като в същото време крайните продукти от функционирането на клетките стават по-токсични и не могат да се премахнат напълно от тъканите. Вследствие на това в клетките се натрупват токсичните продукти от нарушения метаболизъм и се появяват болести, свързани с нарушената обмяна на веществата (диабет, тежки алергии и т.н.).
Поради тази причина, издишваният от човека въглероден диоксид трябва да се възприема като жизненоважен агент и концентрацията му в кръвта трябва да се поддържа в необходимите граници. Ако обаче режимът на дишането не влиза в тези граници, то обмяната на кислород между еритроцитите в кръвта и клетките на различни тъкани не се извършва в най-оптималния и ефективен режим. Това означава, че количеството кислород в клетките е недостатъчно, поради влошаване на кръвотока, предизвикано от спазмите на съдовете, и освен това, наличният кислород не може да се използва изцяло за извличане на енергия. Следователно, окислителните реакции за извличане на енергия не могат да протичат пълноценно.
Основната причина за нарушаването на функционирането на дихателния център при възрастни хора е хиподинамията – недостигът от физически натоварвания. Хроничното недостатъчно физическо натоварване на организма с времето довежда до все по-голямо несъответствие на дихателния ритъм и начина на дишане, с потребностите на газовата обмяна в белите дробове. С напредването на възрастта дишането става все по-често и дълбоко, все по-голямо количество въглероден диоксид се премахва от кръвоносната система, просветът на артериите и артериолите става все по-тесен поради рефлекторните спазми и склеротичните плаки, като накрая достига критично ниво. На тази почва разцъфва „букет” от хронични заболявания, като интензивното лечение на някои от тях със силни медикаменти води до обостряне на други заболявания и появата на нови. Масовото приемане на лекарства, голяма част от които облекчават само поносимостта към заболяванията, води до пълно нарушение на естествения метаболизъм и катастрофално понижаване на имунитета, което прави организма беззащитен срещу различни инфекции.
Може ли да се възстанови нормалната работа на дихателния център? Да, може. Съществува достатъчно количество документирани факти за такова възстановяване, в резултат на което съдържанието на въглеродния диоксид в кръвта се повишава от 3,5 - 4,0% до нормалните 6%. Редовните физически упражнения, най-ефективните от които са бягането или разходките, позволяват за около три години целенасочени усилия да се възстанови онова, което постепенно се е разрушавало в продължение на 20-30 години.
 |
Възстановяване на кръвоснабдяването на клетките
|
Дихателната гимнастика значително намалява продължителността на този процес. Целта на дихателните упражнения се състои в периодичното повишаване на съдържанието на въглеродния диоксид в кръвта. Достатъчно е един-два пъти на ден за поне половин час да се повишава процентът на въглеродния диоксид до оптималното ниво, за да може дихателният център да регулира дишането така, че нормалната обмяна на газовете в организма да започне постепенно да се възстановява. |
Продължителността на курса на „дихателната терапия” обикновено е 2-3 месеца, в зависимост от изходното състояние. Тази продължителност може да се съкрати, ако терапията се комбинира с физически упражнения.
По-нататък това състояние трябва да се поддържа с необходимото количество физически натоварвания, а ако това не е възможно, с помощта на профилактична дихателна гимнастика в по-малък обем, като нивото на въглеродния диоксид трябва редовно да се контролира в съответствие със задържането на дишането.
Ние ви предлагаме технология за намаляване степента на метаболитната хипоксия, реализирна чрез дихателен тренажор „Медбио+“ и всички консумативи, чрез които да отстраните в значителна степен хипоксията и да възстановите нормалното захранване на клетките с кислород. В резултат на това много вероятно е да изчезне високото ви кръвно налягане или да намалите приема на медикаменти, да се повиши устойчивостта към вирусни и бактериални инфекции, да се повишат компенсаторните и адаптационни възможности на организма като цяло, да се разболявате много по-рядко и да се лекувате след заболяване по-лесно.
Ефект на Вериго - Бор
Ефектът на Вериго — Бор (синоними — ефектът на Вериго, ефектът на Бор) представлява зависимост на степента на дисоциация на оксихемоглобина, от стойността на парциалното налягане на въглеродния диоксид в алвеоларния въздух и кръвта, при понижаването на което се повишава афинитетът на кислорода към хемоглобина, което затруднява преминаването на кислорода от капилярите в тъканите. Този ефект е бил открит от Б. Ф. Вериго през 1892 година и датския физиолог К. Бор през 1904 година, независимо един от друг.
История на откриването
Основите за разработването на проблема на хипоксията са били поставени от руския учен-физиолог И. М. Сеченов чрез фундаменталните му трудове за физиологията на дишането и газообменната функция на кръвта. Голямо значение също имат изследванията на руския физиолог Б. Ф. Вериго за физиологията на газообмяната в белите дробове и тъканите. Въз основа на идеите на Сеченов за сложните форми на взаимодействие между въглеродния диоксид и кислорода в кръвта (Вериго е работил в лабораториите на Сеченов, И. Р. Тарханов и И. И. Мечников), той за първи път е открил зависимостта на степента на дисоциация на оксихемоглобина от стойността на парциалното налягане на въглеродния диоксид в кръвта.
Биохимичен механизъм
Ефектът на Вериго — Бор и влиянието на pH върху кривата на насищане на хемоглобина с кислород:
В клетките на периферните тъкани органичното гориво се окислява в митохондриите с използването на кислород, който се доставя с помощта на хемоглобина от белите дробове, като продуктите, които се образуват са въглероден диоксид, вода и други съединения. В същото време, образуването на въглероден диоксид в тъканите води и до повишаване на концентрацията на йоните H+ (т.е. до намаляване на pH), тъй като при хидратацията на CO2 се образува H2CO3 — слаба въглеродна киселина, която се дисоциира на йони H+ и бикарбонатни йони:
H2CO3 ? H+ + HCO3-.
Хемоглобинът пренася около 20% от общото количество CO2 и йоните H+, които се образуват в тъканите и постъпват в белите дробове и бъбреците, осигуряващи изхвърлянето на тези продукти.
Много години преди откриването на този механизъм, учените са забелязали, че върху свързването на кислорода от хемоглобина много голямо влияние оказват pH и концентрацията на CO2: при присъединяването на CO2 и йоните H+, способността на хемоглобина да свързва O2 намалява. В периферните тъкани с относително ниска стойност на pH и висока концентрация на CO2, афинитетът на хемоглобина към кислорода намалява. И обратно, в белодробните капиляри отделянето на CO2 и съпътстващото го повишаване на pH на кръвта водят до увеличаване на афинитета на хемоглобина към кислорода. Това влияние на стойността на pH и концентрацията на CO2 върху свързването и освобождаването на O2 от хемоглобина се нарича ефектът на Вериго — Бор.
Реакцията на свързване на кислорода от хемоглобина във вида
Hb + O2 ? HbO2
всъщност не отразява цялата картина, тъй като тя не отчита допълнителните лиганди на H+ и CO2.
За да се обясни влиянието на концентрацията на йоните H+ върху свързването на кислорода, тази реакция трябва да се запише по друг начин:
HHb+ + O2 ? HbO2 + H+,
където HHb+ е протонираната форма на хемоглобина. От това уравнение следва, че кривата на насищане на хемоглобина от кислорода, зависи от концентрацията на йоните H+. Хемоглобинът свързва както O2, така и йоните H+, но между тези два процеса има обратна зависимост. Ако парциалното налягане на кислорода е голямо (което се наблюдава, например, в белите дробове), хемоглобинът го свързва, като в същото време освобождава йони H+. При ниско парциално налягане на кислорода (което става в тъканите), с хемоглобина ще се свързват йоните H+.
Ефективността на свързване на въглеродния диоксид от хемоглобина - с образуване на карбаминохемоглобин, по-често наричан карбхемоглобин, се намира в обратна зависимост от свързването на кислорода. В тъканите част от излишния CO2 се свързва с хемоглобина, като афинитетът на последния към O2 намалява и това води до освобождаване на кислорода. В белите дробове обаче се свързва излишъкът на O2 на въздуха, като по този начин афинитетът на хемоглобина към CO2 намалява и CO2 се изхвърля в алвеоларния въздух, което води до леко окисляване на кръвта под влиянието на йоните H+, образуващи се при дисоциацията на въглеродната киселина (вж. по-горе).
Описаните зависимости спомагат за отличното адаптиране на молекулата на хемоглобина към съвместното пренасяне на кислорода, въглеродния диоксид и йоните H+ от страна на еритроцитите.
