За бърза поръчка 24/7:
- Какво е окислително-възстановителен потенциал /ОВП/ на водата
- Окислително-възстановителен потенциал (ОВП)
- Вредата от хлорираната вода
- Киселинно-алкален дисбаланс
Какво е окислително-възстановителен потенциал /ОВП/ на водата
Основните процеси, които осигуряват функционирането на всеки жив организъм са окислително-възстановителните реакции, т.е. реакциите, свързани с предаването или присъединяването на електроните. Енергията, която се отделя при тези реакции, се използва за поддържането на хомеостазата (функционирането на организма) и регенерирането на клетките, т.е. за нормалното функциониране на организма.
Един от най-значимите фактори за регулирането на параметрите на окислително-възстановителните реакции, протичащи във всяка течна среда, е активността на електроните или т. нар. окислително-възстановителен потенциал (ОВП) на тази среда. Нормалните стойности на ОВП на вътрешната среда на човешкия организъм (измерени с помощта на платинен електрод в сравнение с електрод от хлор и сребро) обикновено са в границите на минус 100 до минус 200 миливолта (мВ), т. е. вътрешните среди на човешкия организъм се намират във възстановено състояние. ОВП на обикновената питейна вода (чешмяна вода, бутилирана питейна вода и т.н.), измерен по същия начин, почти винаги е по-голям от нулата и обикновено се намира в границите на +200 до +300 мВ.
Посочените разлики между ОВП на вътрешната среда на човешкия организъм и питейната вода означават, че активността на електроните във вътрешната среда на човешкия организъм е много по-висока от активността на електроните в питейната вода. Ако ОВП на постъпващата в организма питейна вода е близка до стойността на ОВП на вътрешната среда на човешкия организъм, то електрическата енергия на клетъчните мембрани (жизнената енергия на организма) не се изразходва за коригиране на активността на електроните на водата и водата се усвоява веднага, тъй като притежава биологична съвместимост по този параметър.
Активността на електроните е изключително важна характеристика на вътрешната среда на организма, защото тя е пряко свързана с фундаменталните процеси на неговото функциониране. Почти всички биологично важни системи, определящи натрупването и използването на енергията, възпроизвеждането и предаването на наследствените признаци, различните ферментативни системи на организма съдържат молекулни структури с разделени заряди. Изследванията от последните години позволиха да се установи, че именно тези полета до голяма степен определят пренасянето на зарядите в биологичните системи и обуславят селективността и самоконтрола на отделните стадии на сложните биохимични трансформации, и че ОВП, като показател на активността на електроните, оказва значително влияние върху функционалните свойства на електроактивните компоненти на биологичните системи. Дисбалансът на механизмите за регулиране на окислително-възстановителните процеси, които протичат в човешкия организъм, се разглежда от учените като много важна причина за възникването на повечето заболявания при човека.
Когато обикновената питейна вода прониква в тъканите на човешкия (или друг) организъм, тя отнема електроните от клетките и тъканите, които на 70-80 % се състоят от вода. В резултат на това, биологичните структури на организма (клетъчните мембрани, органоидите на клетките, нуклеиновите киселини и др.) се подлагат на окислително разрушаване. По този начин организмът се износва, остарява, и жизнено важните органи губят функцията си. Тези негативни процеси обаче могат да се забавят, ако организмът с напитките и храната получава вода, която притежава свойствата на вътрешната среда на организма, т.е. притежаваща защитни възстановителни свойства. Това се потвърждава от многобройните изследвания в специализираните научни центрове в Русия и други страни.
За да може организмът по оптимален начин да използва питейната вода с положителен окислително-възстановителен потенциал за метаболизма си, нейният ОВП трябва да съответства на ОВП на вътрешната среда на организма. Необходимите промени в ОВП на водата в организма се извършват чрез изразходване на електрическата енергия на клетъчните мембрани, т.е. на енергията от най-високо ниво, на енергията, която всъщност представлява краен продукт на биохимичната верига на трансформацията на хранителните вещества. Количеството енергия, която се изразходва от организма за постигане на биосъвместимостта на водата е пропорционално на нейното количество и разликата между ОВП на водата и вътрешната среда на организма.
Ако ОВП на постъпващата в организма питейна вода е близка до стойността на ОВП на вътрешната среда на човешкия организъм, то електрическата енергия на клетъчните мембрани (жизнената енергия на организма) не се изразходва за коригиране на активността на електроните на водата и водата се усвоява веднага, тъй като притежава биологична съвместимост по този параметър. Ако ОВП на питейната вода е по-отрицателен от ОВП на вътрешната среда на организма, то тя го подхранва с тази енергия, която се използва от клетките като енергийна резерва на антиоксидантната защита на организма срещу неблагоприятните въздействия на околната среда.
През живота си човек се подлага на въздействието на различни вредни външни фактори – лоша екология, неправилно и често некачествено хранене, консумация на некачествена питейна вода, стресови ситуации, тютюнопушене, употреба на алкохол, приемане на лекарствени препарати, болести и др. Всички тези фактори разрушават окислително-възстановителната система за регулиране на организма, в резултат на което окислителните процеси започват да преобладават в сравнение с възстановителните процеси, защитните сили на организма и функциите на жизнено важните органи започват да намаляват и организмът не може самостоятелно да се бори с различни заболявания. Антиоксидантите могат да забавят преобладаването на окислителните процеси над възстановителните. Освен това антиоксидантите могат да възстановят баланса на окислително-възстановителната система за регулиране на организма (за да се повишат защитните сили на организма и функциите на жизнено важните органи на човека и за да може организмът самостоятелно да се бори с различни заболявания). Колкото е по-силен антиоксидантът, толкова е по-ефективен антиокислителният му ефект.
Окислително-възстановителен потенциал (ОВП)
В справочника по хидрохимия е дадено следното определение: «Окислително-възстановителен потенциал е мярка за химична активност на елементите или техните съединения в обратими химични процеси, свързани с изменение заряда на йоните в разтворите».
В превод на понятен за неспециалист език, това означава, че ОВП, наричан още редокс-потенциал (от англ. RedOx - Reduction/Oxidation), характеризира степента на активност на електроните в окислително-възстановителните реакции, т.е. реакциите свързани с присъединяването или отдаването на електрони.
ОВП за всяка окислително-възстановителна реакция се изчислява по много сложна формула, изразява се в миливолтове (мВ) и може да има както отрицателен, така и положителен знак («+» или «-»). Измерва се с ОВП-метър.
В природната вода, знакът на ОВП се колебае от -400 до +700 мВ и определя цялата съвкупност от протичащите в нея окислителни и възстановителни процеси. В условия на равновесие знакът на ОВП по определен начин характеризира водната среда. Неговата величина ни позволява да направим някои общи изводи за химичния състав на водата.
В зависимост от знака на ОВП, различаваме няколко основни ситуации, срещащи се в природните води:
•1. Окислителна – със знак > +(100-150)мВ. Характеризират присъствието във водата на свободен кислород, а също така и на ред химични елементи в своята висша степен на валентност (Fe3+, Mo 6+, As 5+, V5+, U 6+, Sr 4+, Cu 2+, Pb 2+ ).
•2. Преходна окислително-възстановителна – определя се с величина на ОВП от 0 до +100 мВ, неустойчив геохимичен режим и променливо съдържание на сероводород и кислород. При тези условия протича както слабо окисление, така и слабо възстановяване на целия ред метали.
•3. Възстановителна - със знак на ОВП < от 0. Води, където присъстват метали с ниска степен на валентност (Fe2+, Mn2+, Mo4+, V4+, U4+) , а също и сероводород.
ОВП зависи от температурата и е взаимно свързан с рН. В някои случаи ОВП се явява един от основните параметри за контрол на качеството на водата (напр. при обработката на вода за басейни).Чрез него се оценява ефективността на обеззаразяване. За илюстрация ето следната таблица, показваща зависимостта между продължителността на живот на типичните микроорганизми и величината на ОВП:
|
ОВП, мВ |
Време на живот на E.coli, минути |
|
450 - 500 |
167 |
|
500 - 550 |
6 |
|
550 - 600 |
1,7 |
|
700 - 750 |
0,2 |
|
750 - 800 |
0,05 |
Какво е значението на ОВП?
Световната здравна организация (СЗО) определя качеството на водата по 109 показателя и ОВП е един от най-главните. Нормата за питейна вода е не повече от +60 мВ. В същото време повечето видове вода достъпни за нас (от водопроводната мрежа, кладенци, бутилирана), имат ОВП от +100 до +400 мВ. Отрицателен ОВП обикновено има водата с изразени лечебни свойства и в местностите, където живеят дълголетници.
ОВП на вътрешната среда на здрав организъм винаги е под 0 и е в пределите от -50 до -200 мВ. Това означава, че когато в организма попадне вода с по-висок положителен ОВП, за нейното усвояване се изразходва енергия за възстановяване на ОВП до нужното равнище. Ако в организма попадне вода, имаща ОВП близко до неговото, то тя ще се усвои веднага, тъй като лесно прониква в клетката. Ако в организма попадне вода с по-ниско /по-високо отрицателно/ ОВП от неговото, тя ще осигури на клетката допълнителна енергия и антиоксидантна защита.
Вредата от хлорираната вода
Хлорирането на питейна вода е процес, при който водата се подлага на въздействието на хлор, за да се унищожат болестотворните микроорганизми. Впоследствие водата се пречиства от него, но малко или много в нея остават формирани от хлора продукти, които са много вредни за хората.
Хлорът е най-лошият враг на човека в наше време от момента, в който той започва да се добавя към питейната вода като дезинфектант (от 1904 г.). Предотвратявайки едно заболяване, той става причина за други, по-страшни болести (например, рак, преждевременно стареене, сърдечни заболявания, ендокринни проблеми и др.). Хлорът е широко използван за дезинфекция на вода, но в същото време е опасен канцероген.
Хлорирането на водата, от една страна, е спасило човечеството от големия риск от заразяване с инфекциозни заболявания или епидемии, но, от друга страна, учените в 70-80 години са установили, че има увреждане на хората от хлорирана вода, което се проявява в натрупване на канцерогенни вещества. При населението, което консумира хлорирана вода, са открити случаи на рак на ларинкса, хранопровода, рак на гърдата, на дебелото черво и т.н. Това се дължи на факта, че след реакцията на органични вещества с вода се получават хлорни съединения (трихлорметани), които са канцерогенни. Едно от тези съединения е хлороформът, за който емпирично е доказано, че причинява рак при плъховете.
Ефектът от вредните въздействия на хлора върху човешкото тяло може да започне по два начина:
1) когато хлор попадне в човешкото тяло чрез вдишване - хората ежедневно вдишват хлор по време на къпане, защото водата е топла и това улеснява отделянето на пари на хлора.
2) когато хлор прониква през човешката кожа – хлорът прониква по време на къпане абсолютно безпроблемно през кожата, която е най-големия орган в човешкото тяло, с площ 1,6-1,8 кв.м.
Учените от цял свят са ангажирани в проучването на този проблем. Те свързват много опасни заболявания с попадането в човешкото тяло на хлор или други вредни продукти, които се получават след хлориране. Такива заболявания включват: рак на черния дроб, рак на дебелото черво, рак на стомаха, рак на пикочния мехур. Но може да се появят проблеми не само на органите на храносмилането, но и при други важни органи, един от които е щитовидната жлеза. В този случай, попадайки в организма на човека, хлорът измества по-малко активния йод, тъй като те са от една и съща група на Менделеевата таблица /и двата елемента са от халогенната 17 група на Менделеевата таблица /. След като йодът бъде изместен от всички негови съединения, щитовидната жлеза остава без него, а той е жизнено важен за нейната работа. Това е една от основните причини за епидемията от ендокринни заболявания, която се разраства през последните години.
Хлорът може да бъде причина за сърдечни заболявания, анемия, хипертония, атеросклероза. Хлорът също изсушава кожата, дразни лигавицата на очите, разрушава структурата на косъма (косата става вяла, чуплива и започва да пада по-лесно).
Хлорсъдържащите токсини проявяват бавен и убийствен ефект върху човешкото тяло. Информация за вредите от хлорираната вода има едва от края на 70-те години. Учените са доказали пряка връзка между рака и качеството на водата. Дотогава се е смятало, че водата с хлор не е вредна за човешкото здраве. Според много изследователи на използването на хлорирана вода може да се дължи появата на 30-50% от злокачествени тумори.
Така че всеки трябва да реши за себе си как да постъпи. Да се пазим от вредното влияние на хлора е възможно. На първо място, трябва да инсталирате системата за пречистване на водата или минимум да използвате филтри за водата за къпане. За да се гарантира премахването на хлора от водата трябва да се използва добър филтър, който ще премахне всички примеси и ще направи водата вкусна. За повече информация за практическо пречистване на водата, вижте страницата Йонизатори за жива и алкална вода.
В същото време не трябва да забравяме, че водата, преминала през филтъра, е изчистена от замърсявания, включително от хлора, който убива бактериите. По тази причина не трябва да се съхранява такава пречистена вода, тъй като бактериите в отсъствието на "консервант" /хлор/ ще започнат да се размножават много бързо и водата ще стане микробиално замърсена
Киселинно-алкален дисбаланс
Компенсираната ацидоза /прекалената киселинност/ може да се превърне в заплаха за организма и да го отслаби. Тя е много често срещано явление днес. Компенсираната ацидоза създава предпоставки за вътрешна среда в организма, която е благоприятна за развитието на различни болести. Средата с нормален pH баланс води до нормално функциониране на организма, спомага за защитата на организма срещу различни заболявания. Здравият организъм поддържа адекватни алкални резерви, които отговарят на нуждите му. При неутрализирането на излишни киселини алкалните ни резерви се изчерпват, което води до отслабването на организма. Според повечето експерти, диетата с нормален pH баланс е едно от най-важните условия за поддържането на организма в добро състояние.
Твърдението, че киселинно-алкалният дисбаланс води до различни заболявания не е ново. През 1933 г. лекарят от Ню Йорк на име Уилям Хауърд Хей, публикувал книгата "Нова ера на здравето", в която твърди, че всички заболявания се причиняват от автоинтоксикацията (или "самоотравянето") в резултат на натрупването на киселини в организма:
"Влошаването на здравето ни зависи от степента на разграждане на основите в организма ни чрез консумация на прекалено големи количества храна, водеща до образуване на киселини... Може да ви се стори странно, че всички заболявания се причиняват от това, независимо от различните им симптоми, но наистина е така."—Д-р Уилям Хауърд Хей.
В забележителната си книга "Повиши алкалността или умри", д-р Теодор A. Баруди казва същото нещо:
"Безбройните названия на болестите нямат никакво значение. Това, което има значение е, че всички заболявания се причиняват от едно и също нещо – прекаленото натрупване на киселинни отпадъци в организма!".
Обяснение на pH
pH (потенциалът на водорода) се използва за измерване на киселинността или алкалността на разтвори. Измервателната скала е от 0 до 14, като колкото е по-ниска стойността на pH, толкова е по-киселинен разтворът и колкото е по-висока стойността на pH, толкова е по-алкален разтворът. Когато разтворът не е нито киселинен, нито алкален, стойността на pH е 7, т.е. неутрална.
70% от организма ни се състои от вода. Организмът има киселинно-алкално съотношение, наречено pH, което представлява баланс между положително заредените (киселинните) и отрицателно заредените (алкалните) йони. Човешкият организъм постоянно се опитва да поддържа нормален pH баланс. Нарушаването на този баланс създава много проблеми.
Много е важно да се разбере, че тук не става дума за стомашните киселини или pH на стомаха. Ние говорим за pH на течностите и тъканите в организма, което е съвсем друго нещо.
Тествайте киселинността или алкалността на тялото си с помощта на pH ленти
Трябва да тествате нивото на pH в организма си, за да определите, дали тялото ви има някакви проблеми. С помощта на pH лентите вие можете бързо и лесно да определите вашия pH фактор. Ако pH на урината ви се колебае между 6.0-6.5 сутрин и 6.5-7.0 вечер, това означава, че организмът ви функционира нормално. Ако рН на слюнката ви е между 6.5-7.5 през целия ден, това означава, че организмът ви функционира нормално. Най-добре е да тествате вашия pH баланс един час преди ядене и два часа след ядене. Тествайте вашето pH два пъти в седмицата.
Организмът на повечето хора, които страдат от дисбаланс на pH, е киселинен. Това състояние принуждава тялото да извлича минерали, включително калций, натрий, калий и магнезий, от жизненоважните органи и костите, за да неутрализира киселините и да се отърве от тях. По този начин организмът може да получи сериозни увреждания в резултат на прекалената киселинност и това състояние може да остане незабелязано в продължение на години.
Леката ацидоза може да причини следните проблеми:
• Сърдечносъдови увреждания, включително свиване на кръвоносните съдове и намаляване на кислорода;
• Напълняване, затлъстяване и диабет;
• Заболявания на пикочния мехур и бъбреците, включително камъни в бъбреците;
• Отслабване на имунната система;
• Повишаване на уврежданията от страна на свободните радикали;
• Хормонални проблеми;
• Преждевременно остаряване;
• Остеопороза; слаби, чупливи кости, бедрени фрактури и костни шипове;
• Болки в ставите и мускулите, натрупване на млечна киселина;
• Липса на енергия и хронична умора;
• Бавно храносмилане и изхвърляне на отпадъците от организма;
• Повишена ферментация/гъбична активност.
pH и загуба на костна маса
Седемгодишното изследване, проведено в Калифорнийския университет в Сан Франциско, в което участвали 9 000 жени, показало, че онези, които имали хронична ацидоза, са изложени на по-голям риск от загуба на костна маса, за разлика от онези пациентки, които имали нормално ниво на pH. Учените, които извършили този експеримент, смятат, че повечето бедрени фрактури при жените на средна възраст, се дължат на повишената киселинност на организма, причинена от диета, богата на животински храни и недостатъчна консумация на зеленчуци. Това е защото организмът извлича калция от костите, за да поддържа баланса на pH.
pH на урината
Тестването на урината може да покаже колко добре вашият организъм изхвърля киселините и асимилира минералите, особено калций, магнезий, натрий и калий. Тези минерали функционират като "буфери." Буферите са вещества, които спомагат за поддържането на киселинно-алкалния баланс в организма. Дори и при наличието на достатъчно количество буфери в организма обаче, киселинно-алкалният баланс пак може да се наруши. Когато в организма има прекалено голямо количество киселини или основи, той трябва да изхвърли излишното. Организмът изхвърля излишните киселини или основи чрез урината. Ако средната стойност на pH на урината е по-ниска от 6.5, това означава, че системата от буфери на организма е претоварена, което от своя страна води до състоянието на "автоинтоксикация". Поради тази причина киселинността на организма трябва да се намали.
pH на слюнката
Резултатите от тестването на слюнката могат да покажат активността на храносмилателните ензими в организма. Тези ензими се произвеждат в стомаха, черния дроб и панкреаса. Слюнката, също както урината, използва буфери, но за нея този процес не е чак толкова важен. Ако pH на слюнката е прекалено ниско (под 6.5), това може да означава, че организмът произвежда прекалено много киселини или те затрудняват функционирането му, защото е изгубил способността си да ги изхвърля с урината. Ако pH на слюнката е прекалено високо (над 6.8), това може да означава, че организмът страда, например наличие на излишни газове, запек и образуване на плесен и гъбички.
Кое повишава киселинността в организма ми?
Причината за това, че компенсираната ацидоза е толкова често срещано явление в нашето общество се дължи на типичната диета, която съдържа голямо количество храни, повишаващи киселинността в организма - месо, яйца и млечни продукти и твърде малко количество храни, повишаващи алкалността в организма, например пресни зеленчуци. Ние консумираме обработени храни, като бяло брашно и захар и пием такива повишаващи киселинността напитки, като кафето и безалкохолните напитки. Ние вземаме прекалено много лекарства, които повишават киселинността, използваме изкуствени химически подсладители, които рязко повишават киселинността.
Трябва да се има предвид, че тенденцията за повишаване на киселинността или алкалността в организма от страна на храните няма нищо общо с pH на самите храни. Лимоните например са много киселинни, но крайните продукти, които те произвеждат след храносмилане и асимилация са много алкални, така че лимоните повишават алкалността в организма. По същия начин месото е алкално преди храносмилане, но произвежда много киселинни остатъци в организма, така че месото повишава киселинността в организма, както повечето животински продукти.
За възстановяване и поддържане на рН баланса е необходимо да се храните предимно с алкализиращи храни, да пиете алкална йонизирана вода и да приемате алкализиращи хранителни добавки.
Екипът на www.medbio.bg
