Ластици за упражнения за възстановяване на големите стави, комплект

Инструкциите за начина на провеждане на упражненията можете да намерите и в статията „Дванадесет незаменими упражнения за ставите“ в страницата „Статии“.

Комплектът съдържа 5 маркуча, произведени от ТРЕ /термопластичен еластомер, известен също като термопластична гума/, 2 ръкохватки с меки дръжки, 2 каишки за глезен и 1 накрайник „котва за врата“. Всеки маркуч е с различен диаметър, съответно съпротивление, и е оцветен в различен цвят. Ластиците са с дължина 120 см (с карабинерите, без дръжки) и със съответната дебелина: жълт 8 мм; зелен 9 мм; червен 9 мм; син 10 мм; черен 11 мм.

Комплектът е подходящ за трениране на различни групи мускули, основно на краката. Ластиците могат да бъдат използвани както поотделно, така и едновременно. Лесно захващане за дръжките посредством метални карабинери. Ластиците се предлагат в текстилна торбичка за пренасяне и съхранение.

УПРАЖНЕНИЯ ЗА СТИМУЛИРАНЕ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА СИНОВИАЛНА ТЕЧНОСТ В СТАВИТЕ

       Възстановяването на големите стави става на 4 стъпки:

Стъпка 1: премахване на кристалите на пикочната киселина от организма чрез хранителната добавка Медбио+ За стави /налична в сайта/.

Чрез изследване на урина в клинична лаборатория в последния ден на прием на добавката се проверява за наличие или липса на седимент „кристали на пикочната киселина“. Ако изследването покаже, че няма, се преминава към стъпка 2. Ако изследването покаже, че има кристали на пикочната киселина в урината, се продължава с още една опаковка Медбио+ За стави и след като свърши, се преминава към стъпка 2.

Стъпка 2: премахване на възпалителен процес, ако го има, с лиманна кал, поморийска луга и апликатор /налични в сайта/.

Стъпка 3: възстановяване на хрущялните повърхности с прием на колаген и алкален витамин С /налични в сайта/.

Стъпка 4: упражнения за възстановяване доставката на синовиална течност в ставите, за което е настоящото ръководство.

Уп­ражненията за възстановяване доставката на синовиална течност в ставите се из­пълняват с комплект ластици /амортизатори/ Медбио+ /налични в сайта/. Той съдържа 5 ластика от термопластичен еластомер с карабинери в двата края, 2 каишки за глезени, 1 накрайник за създаване на неподвижна опора на врата и 2 ръкохватки с меки дръжки. Всеки ластик е с дължина 120 sm, с различен диаметър, съответно създава различно съпротивление и е оцветен в различен цвят. Ластиците са със следните цветове и диаметри: жълт - 8 mm; зелен - 9 mm; червен - 9 mm; син - 10 mm; черен - 11 mm. Ластиците могат да бъдат използвани както поотделно, така и едновременно. Дръжките са добавени като екстри. Комплектът се предлага в текстилна торбичка за пренасяне и съхранение.

Начин на употреба:

• Каишките се поставят на глезените. Ластик с избран диаметър се закочава за халката на каишката с карабинера. Другият край на ластика се закрепва към неподвижната опора, изпълнена с котвата за врата. Застанете на такова разстояние, че в мускулите на краката да се усеща напрежение и ластикът да не виси. Упражненията се изпълняват по 15-20 повторения в една серия. Първите две-три седмици тези упражнения трябва да се изпълняват с лекота, тоест без прекомерно усилие при разтягането на експандера. При всеки цикъл от занимания броят на сериите може да се увели­чава едновременно със заякването на краката. Трябва да усещате известен дискомфорт при напрягането, тоест прео­доляване, но не бива да се бърза с увеличаването на броя на сериите.

• Всяко движение трябва да се изпълнява меко, с еднакво усилие от началото до края. Не бива да дър­пате със сила ластика и да връщате рязко крака в изходно положение.

• Мускулите, връзките и сухожилията, изпълнява­щи за пръв път тези упражнения, може да скърцат, да пукат и да болят на следващия ден. Не са изключени отоци и спазми. Това е нормална реакция на адапта­ция към новия живот на тялото, докато мускулните влакна се изправят и възстановят преминаването на кръвоносните съдове във вътрешността си.

• Минималният брой занимания за седмица е три. Продължителността на заниманията е не по-малко от 20 минути и не повече от 60. С всяка следваща седмица и месец се старайте да увеличавате броя на изпълняваните упражнения за определен интервал от време.

• От самото начало решете по кое време на де­нонощието ще изпълнявате тази лечебна програма и при никакви обстоятелства не се отказвайте от изпълнението й в определеното време.

• Ако имате съпътстващи заболявания и вземате лекарства, не се препоръчва да се отказвате веднага от тях. В същото време обърнете внимание на състояние­то на здравето си след заниманията и ако то се подобрява, решете заедно с Вашия лекар дали има смисъл да вземате поредното хапче.

• Лошото ви моментно състояние не бива да ста­ва причина да пропускате занимания, защото именно тези упражнения ще ви помогнат да се избавите от него.

• Желателно е упражненията да се изпълняват на фона на приятна музика или пред телевизора.

• Настройте се за оздравяване, тъй като чрез тези упражнения вие създавате условие за възстано­вяване на собственото си здраве.

І. Първа група упражнения - силови.

Силовите упражнения са необходими за възстано­вяване на мускулните „помпи“. Тези „помпи“ работят само при едно условие - съкращаване на отпуснати­те мускули, тоест силов елемент на движението.

Упражнение № 1 (вж. фиг. 1 а,b)

Изходно положение: легнали по корем. Поставете под коляното плътна възглавница или грейка, пълна с гореща вода. Опъвай­те с крак ластика плавно, без резки движения, до максимално свива­не на крака в колянната става и плавно отпускайте. Резките дви­жения не могат да нарушат целостта на колянната става, но могат да се разтегнат мускулите и да се предизвикат нови болезнени усещания.

Това упражнение помага за разтягане на спазмираните мускули на подколянната зона и подобряване на дренажната функция на бедрените мускули, благо­дарение на което изчезва отокът (подуването) в об­ластта на колянната става. В първите дни на заниманията опъване­то на ластика би трябвало да е такова, че изпълня­ващият упражнението да може свободно да свие и изправи крака 20-25 пъти. През следващите дни опъ­ването трябва да се усилва или чрез увеличаване на разстоянието от фиксацията на свободния край на амортизатора, или чрез увеличаване на броя на амортизаторите (два, три, четири).

При изпълнението на това упражнение в първите дни може да се чува пукане, пращене, щракане в работещата става. Това е нормална реакция на спазмираните и зле работещи мус­кули в областта на закрепването им към колянната става. Не се плашете от тези звуци, въпреки чувството, че нещо се къса, спуква, измества. Упражнението е напълно безопасно, ако имате възможност да го изпълните не по-малко от 10 пъти. След изпълнение на упражнението за няколко секунди сложете студен компрес на коляното. Не са нужни свръхусилия, но в същото време мускулите трябва да усещат, че се свиват и разтягат. Прос­то се старайте да изпълните упражнението 15-20 пъти, като всеки път усилвате въздействието на амортизатора върху работещите мускули. Главното достойнство на това упражнение е декомпресията на ставните повърхности на колянната става. При изпълнението на тези движения в това упражнение ставните повърхности не се докосват.

Забележка. Това упражнение се препоръчва и при бурсити на колянната става, рехабилитация след от­страняване на менискусите или трансплантация на кръстообразни връзки на колянната става.

Всички упражнения по време на силовата фаза (свиване, теглене) да се правят с издишане „Ха-а“!

Упражнение № 2 (вж. фиг. 2 а, b)

Разгъване на крака в колянната става с теглене на ластика от положение стоеж.

Закрепете единия край на ластика за висока опора, осигурена с котвата в горния край на врата, подпрете се с ръце в "стената" /под рамото/ пред гърдите си, като задържате гърба във вертикално положение. Другият край на ластика закрепете за халката на глезенната каишка. Разгъ­вайте крака в колянната става до пълно изправя­не и плавно го сгъвайте. Може да изпитате неприятни усещания в мускулно-връзковия апарат на коляното, но не им отдавайте голямо значе­ние. Упражнението се смята за правилно изпълнено, ако при разгъването на крака четириглавият бедрен мускул (предният) се напряга до крайност. При разгъването на крака се старайте да не докосвате пода с пръсти­те.

Упражнението се изпълнява последователно с два­та крака. Ако единият крак е осе­заемо по-слаб от другия, изпълнявайте това упражнение двойно повече пъти, ако не – по равно.

Забележка. В случай на ясно изразен бурсит /голям оток или подуване/, се препоръчва упражне­нието да се изпълнява с компрес с лед. Ако отокът не е ясно изразен, компресът с лед може да се поставя на коляното за няколко секунди след изпълнение на упражнението. 

Упражнение № 3 (вж. фиг. 3 а, b)

Свиване на крака в колянната става с теглене на ластика от положение стоеж.

Ластикът е закрепен за долната част на пищяла на единия крак, застъпан е с другия крак, а краят му е фиксиран към свободната ръка. Свивате крака в колянната става, като се опитвате с пета да докоснете седалището. Дръжте коляното в едно положение, без да го измествате от вертикалната линия на тялото. При сгъването се по­добрява кръвообращението в подколянната област.

При свалянето на крака се разтягат мускулите на бе­дрото и пищяла с пълно разтоварване. Изпълнява се последователно с двата крака. Упражнението се препоръчва не само при артрит и артроза на ставата, но и при бурсити, тендовагинити, след операции на връзковия апарат на ставата, както и при травми на менискусите.

Упражнение № 4 (вж. фиг. 4 а, b)

Изходно положение в страничен седеж спрямо неподвижна опора, към която е закрепен единият край на ластика, а дру­гият край е вързан за долната част на пищяла или ходилото откъм неподвижната опора. Кракът с лас­тика се доближава, после максимално се отдалечава настрани, като единият крак е изправен, а другият може да е свит.

При изпълнението на това упражнение са възмож­ни болезнени усещания в областта на вътрешната зона на коляното. Това е нормална реакция на муску­лите, прикрепени към тази област, които дълго време не са работили. Ако болката не отшуми по време на изпълнението на упражненията, трябва да се постави компрес с лед за 10-15 секунди. Постарайте се да повторите това упражнение не по-малко от 10-15 пъти в една серия.

Същото се прави и с другия крак (дори ако колянната става е здрава). Усилието може да се нама­лява или увеличава, като променяте изходното положе­ние, доближавате се или се отдалечавате от точката на закрепване на ластика или увеличавате, или намаля­вате броя на ластиците. Но трябва да запомните: кол­кото по-голям е ъгълът на изнасяне на крака настрани, толкова по-силен е ефектът от упражнението.

Това упражнение има голям рехабилитационен ефект и при увредени менискуси или в периода след операция по отстраняване на менискусите.

Един от вариантите на упражнението е да се прави от изходно положение в стоеж на един крак, странично на неподвижната опо­ра, за която е закрепен ластикът, но ластикът в този случай трябва да е фиксиран възможно най-високо (над човешки ръст).

Забележка: При болка в долната част на гърба два­та варианта на въпросното упражнение могат да се заменят с изпълнение от лег на гръб, странично спря­мо неподвижната опора.

Упражнение № 5 (вж. фиг. 5 а, b)

Още едно упражнение от изходно положение, наподобяващо пре­дишното, но в дадения вариант кракът се изнася максимално настрани.

И при това упражнение може да изпитвате болезнени усещания във външната по­върхност на коляното в областта на закрепване на работната повърхност на мускулите. Упражнението се изпълнява 15-20 пъти, като се стараете да го из­пълните с максимална амплитуда на движение.

Пояснения: Тези два варианта на упражненията за привеждащите и отвеждащите мускули на бедрото са толкова ефективни, че могат да заместят опе­рацията по отстраняване на менискусите в случай на увреждане. Освен това се препоръчва масаж на мускулите в зоната на страничните повърхности на ставата срещу болки, след което се поставя студен компрес.

Упражнение № 6 (вж. фиг. 6 а, b)

От изходно положение лег на гръб свивате крака, към който е прикрепен ластик. След това го връщате в изходна позиция.

Това упражнение се изпълнява, след като е постигнат ефектът на свиване и разгъване на колянната става. След това изпълнявате с другия крак. Упражнението може да се нарече ходене във въздуха, ако се изпълнява едновременно с двата крака с два гумени амортизатора.

Свиването на крака в колянната става с всяко следващо занимание трябва да бъде по-силно, а изправянето му - пълно.

Упражнения № 1, 2 и 6 спомагат за заздравяване на латералните и напречните връзки на коляното, като по този начин се възстановява възможността за дви­жение в ставата след отстраняване или увреждане на менискуса.

ІІ. Втора група упражнения

Упражненията са декомпресионни, което означава, че при из­пълнението им ставните повърхности не се търкат една в друга. Необходими са за задействане на дренажната функция на ставата, тоест за извеждане на възпалителната течност от ставата и засилване на микро­циркулацията в нея. Обикновено се изпълняват след силовите упражнения или като се редуват с тях.

Упражнение № 7 (вж. фиг. 7 а, b, c)

От изходно положение "партер" (на ръце и крака) към долната част на пищяла на болния крак е прикрепен ластик. Другият край на ластика е фиксиран към неподвижна опора на различна височина (колкото по-високо, тол­кова по-добре). Ластикът трябва да бъде максимално опънат като въже. Движението се осъществява чрез рязко изнасяне на бедрото на­пред като ритане на топка. Главата не бива да бъде наведена. Дърпането трябва да се осъществява по същите правила (15-20 повторения).

Това упражнение може да се усложни, като се уве­личи разстоянието между изходното положение и не­подвижната опора или като се увеличи броят на прикрепените към крака ластици.

Пояснение: Упражнението спомага за възстановя­ване на антропометричната дължина на бедрените и пищялните мускули с цел премахване на ригидността (скъсяването) им. Болките при изпълнението му изчезват на третия-четвъртия ден след началото на заниманията. Упражнението се използва и при бурсити.

Упражнение № 8 (вж. фиг. 8 а, b)

Изходно положение лег на гръб с глава към висока неподвижна опо­ра от типа шведска стена. Както и във всички пре­дишни упражнения, гуменият амортисьор е закрепен за долната част на пищяла, а другият му край - към максимално висока точка на неподвижна опора.

Сми­сълът на упражнението е в отпускането на изправе­ния крак до докосване на пода с пета при максимално опънат ластик. Това упражнение много добре (може би по-добре от всички останали) разтяга задната група мускули на бедрото и пищяла. Освен това заякват вътрешните връзки на колянната става — кръс­тообразните.

Една от главните особености на упражнението е, че трябва да се изпълнява с доста ясно изразе­на болезненост на мускулите, разтягани от амортисьора. Тази болезненост се проявява преди всичко в подколянната зона. Не бива да се плашите. Нещо повече, болката е необходима и трябва да се преодо­лява всеки път, за да се възстанови антропометричната норма на дължината на тези мускули. Напомняме, че именно ригидността, тоест скъся­ването на тези бедрени мускули, води до повечето функционални компресионни синдроми на опорно-дви­гателния апарат — артрози, артрити, остеохондроза с хернии на МПД. Ето защо изпълнението на това упражнение и преодоляването на болезнеността не само избавят от болките и отоците на колянната става, но и спомагат за профилактиката, а при ос­три болки - и за лечението на посочените заболява­ния.

Изискванията за изпълнението на това упражне­ние са същите, както за всички останали.

Упражнение № 9 (вж. фиг. 9 а, b)

Свиване на крака в колянната става от положение на гръб с фиксиране на крака с ръце.

Изходното положение е същото.

Но този път кракът се сгъва в колянната ста­ва. Опитвате се с пета да докоснете седалището. Упражнението е много полезно след операция на кръс­тообразните връзки (и двете) и тотални бурсити (пълен оток на коляното). Особеното е, че колкото по-високо е закрепен ластикът, толкова по-голям е ефектът. Освен това упражнението е много полез­но за рехабилитация на ахилесовото сухожилие след травма или операция.

Упражнение № 10 (вж. фиг. 10 а, b)

Сваляне на изправения крак с опъване на ластика от положение лег на хълбок.

Изходно положение - като в предходното упражнение, но изпълнено на хълбок. Първо с единия крак на едната страна, а след това и с другия крак на другата страна.

Въпросното упражнение действа благоприятно на колатералните връзки на коляното, като по този на­чин заздравява зоните на менискусите, запазва ги от разрушаване и спомага за възстановяване на хранене­то им в случай на оперативна намеса.

При изпълнението на последните две упражнения трябва да се знае, че от изходното положение зависи ефективност­та им, тоест колкото по-ниско е прикрепен амор­тисьорът към опората (шведската стена), толко­ва по-добре се разтягат мускулите и по-бързо се възстановява мускулната „помпа“. Най-важното при всички тези упражнения е плавното съкращаване и не по-малко плавното разтягане на мускулите, то­ест не се препоръчва рязкото дърпане с крак на лас­тика за по-пълното му разтягане.

Желателно е да се съчетават силови и разтягащи упражнения през ден, но броят на сериите може да стига до 6.

Упражнение № 11 (вж. фиг. 11 а, b)

Изходно положение лег на гръб, с крака към неподвижната опо­ра на максималното възможно разстояние от нея. Болният крак е свързан с помощта на ластика с не­подвижната опора. Ту с едната, ту с другата ръка се държите за опора, например за крака на дивана. Прибирате бедрото към тялото от положение изпъ­нат крак, докато опре долната част на корема. Ако не можете да изпълните движението само с крак, например с левия, можете да си помогнете с лявата ръка, като я поставите на коляното.

При изпълнение­то на това упражнение се разтяга предната част на бедрото, чрез която четириглавите бедрени мус­кули обхващат и фиксират капачката. То е и едно от най-добрите упражнения за лечение на бурсит на ка­пачката. Помага прекрасно и при рехабилитация на крака след отстраняване на менискусите и операция на кръстообразните връзки (в частност предната).

Упражнение № 12 (вж. фиг. 12 а, b)

Изходното положение е същото, но с лег на противоположния хълбок на фиксирания от ластика крак. Опъването става по такъв начин, че кракът да се извие напълно в тазобе­дрената става, докато коляното докосне пода пред корема. При връщането на крака в изходно положение тазобедрената става се разгъва, а петата е насочена към пода.

Особености на упражнението: при въртенето на крака в тазобедрената става са възможни пукане, пращене и дори слаби пронизващи болки. Тъй като уп­ражнението има декомпресионен характер, подобни звуци могат да свидетелстват за занемареност на връзковия апарат вследствие на хипокинезия и следо­вателно са нормално явление.

Това ръководство е по методика на проф. Сергей Бубновски.

Превод и адаптация: Екип на Медбио+